© Plovdiv24.com

- Стояне, как се чувстваш в новия си отбор?

- Все още не съм усетил атмосферата в Румъния и местното първенство. Откакто съм в Оцелул, сме постоянно на подготовки и до този момент съм стоял само десетина дни в Румъния. Съотборниците ми ме приемат много топло и радушно. Всеки се опитва да ми помогне по някакъв начин. Няма го това деление на чужденци и румънци. Колегите ми казват: щом сме в един отбор, значи сме братя, независимо къде сме родени. Това е много хубаво, защото колективът така става много силен.

- По-различно ли е да си част от румънски отбор в сравнение с български?

- Да, по-различно е. Тук цари по-голямо спокойствие. Не се правят драми от някои загуби. Примерно, преди няколко дни вторият ни отбор падна от Цървена звезда със 7:1, но никой не каза нищо. Тук подобни резултати се приемат за нормални, за част от играта. В Румъния знаят, че в Шампионската лига се вкарват по 7 гола, Реал онзи ден би със 7:0. От думите на старши-треньора Петре Григораш разбирам, че изискването е едно - всеки да тренира на максимума от възможностите си. В Румъния никой не се оплаква от тежки тренировки. Колкото му казват, толкова тича. В България това не е така. Винаги ще се намери някой да се оплаче или да поиска по-малко бягане. Като ги гледам румънците, си мисля, че ако треньорът им каже, ще минат с глава през стената. Това за мен е голямата разлика между футбола в България и Румъния.

- Живко Желев, който е в Оцелул от началото на сезона, помага ли ти?

- Живко е голям плюс за мен. Той много ми помага. В началото не разбирах нито една дума на треньорите и гледах да съм постоянно до Живко, за да ми превежда. Покрай него научих най-важните футболни термини. Ако бях сам, със сигурност щеше да ми бъде доста тежко. Живко ми каза, че на него му е било адски трудно, когато е преминал в Оцелул.

- Какво е отношението на румънците към българите като цяло?

- Не съм чул от тях нито една лоша дума за България и българите. След гостуването на Локомотив (София) в началото на сезона, когато двата отбора се срещнаха за УЕФА, всички са останали очаровани от София и начина на живот в столицата. Когато преминах в Оцелул, твърденията, че българите и румънците се мразят, ми се сториха много странни, защото аз се убедих в обратното с очите си.

- Оцелул стигна до финал в турнира за купата на Кипър, в който и Левски участва, в последния ви мач с Клуж се е стигнало до интересна ситуация...

- Да, за първи път виждам подобно нещо. Играхме финал в турнира с лидера в румънското първенство Клуж и в редовното време завършихме 3:3, като водихме с 3:0. След това главният съдия на мача обяви, че ще има продължение - две по 15 минути. Нашият треньор и президент и тези на Клуж поискаха да има направо дузпи, но реферът твърдо отказа. Така ръководствата на двата отбора отказаха да продължат мача и двамата капитани вдигнаха заедно купата После наградният фонд на турнира беше разделен поравно и практически победител на турнира нямаше. Аз играх до 75-ата минута в мача.

- По време на турнира играхте с Левски и победихте с 2:0. Как видя „сините"?

- Видях, че срещу нас играха само млади момчета и от този мач не може да се правят генерални изводи за състоянието на Левски. Иначе младоците се бориха много.

- Какви са амбициите на Оцелул?

- В момента сме на девето място в класирането с равен брой точки с осмия. До този момент не съм чул някой да казва, че гоним 3-то, 5-о или което и да е място. Тук се играе всеки мач за победа, а ако не стане, гледаш следващата седмица да поправиш грешката. Доколкото разбрах от Живко, в Румъния всеки може да победи всеки.

- Имаше ли конкретна оферта за теб от Левски?

- Имаше оферта от Левски и ЦСКА за мен. Те започнаха да ме търсят още от лятото, тогава обаче не знаех точно къде ще играя и какъв ми е статутът, защото хем имах договор с Тревизо, хем нямах. Така стана, че в последния момент трябваше да подпиша отново с Локомотив (Пд), защото иначе нямаше да играя никъде близо шест месеца. Имах разговори с Левски. После моят мениджър движеше нещата. Избрах обаче едно ново начало - Оцелул. Исках да се докажа в друга държава и заради това приех предложението на румънците.

- Защо избра да играеш в средняшки отбор в Румъния вместо в грандовете на България?

-Основната причина беше, че исках да играя в друга държава. От друга страна, за никого не е тайна, че финансовите параметри в чужбина са по-добри.

- Искаш да кажеш, че Оцелул ти е предложил по-висока заплата от тази, която щеше да взимаш в Левски или ЦСКА?

- Да, това е така. Всеки клуб си има собствена политика. От Левски и ЦСКА бяха коректни с мен и ми казаха колко пари могат да ми дават. Аз също бях коректен с двата родни гранда. Държа на нормалните човешки взаимоотношения и сега мога да погледна спокойно в очите всеки един от шефовете на Левски или ЦСКА.

- В един момент се заговори, че не искаш да играеш в Левски, защото трябва да бъдеш резерва на Георги Петков...

- Това за първи път го чувам. В нито един момент това не е стояло пред мен. Георги Петков ми е приятел и знам, че е отличен вратар. Никога обаче не са ми казвали, че със сигурност ще бъда резерва в Левски.

- Какво се случи около договора ти с Тревизо и защо в момента не си в Италия?

- И аз не можах да разбера точно какво стана. Ръководството на Тревизо изтъкна доста несериозни причини, за да развали договора. От начало, когато отидох на медицински преглед, ми откриха някакъв минимален проблем със сърцето. Веднага ми направиха в Италия манипулация, при която по безкръвен път ми изгориха една връзка на сърцето. Казаха, че това не е никакъв проблем. После ми казаха, че трябва да почивам 15 дни. След това се върнах в Тревизо и минах през изключително тежък физически тест. Първо бягах 25 минути на пътека, минах през тренажор с щанга от 120 до 280 килограма и завърших с огромно количество отскоци. След теста ми казаха, че съм здрав и всичко е нормално. После обаче някак несериозно ми обясниха, че след подобна манипулация на сърцето нямам право да играя футбол 3 месеца. После ми скриха личния договор и не пожелаха да ми го дадат, защото дори и те признаха, че ако е в ръцете ми, ще мога да ги съдя във ФИФА. В крайна сметка ми стана ясно, че има нещо мътно в цялата работа, и се прибрах в София.

- Очакваш ли повиквателна за националния отбор?

- Ако кажа, че не очаквам, ще излъжа. За всеки е чест да играе в националния отбор. Бил съм в държавния тим по времето на Пламен Марков и Христо Стоичков и мисля, че досега не съм ги подвеждал. Знам, че в момента България разполага с двама отлични вратари - Митко Иванков и Гошо Петков, и няма място за сърдене. Доколкото знам, при някакъв проблем на Митко или Гошо аз ще съм заместник.

- Предполагам си чул за драмите в ЦСКА. Бившите ти съотборници излязоха да тренират с обърнати джобове. Докато ти беше на „Армията", случвало ли се е да ти забавят парите?

- Положението в България е тежко и е трудно да се издържат отборите. Докато бях в ЦСКА, е имало моменти, в които парите ни са се бавели. Обърнатите джобове може би са били в кръга на шегата. Доколкото разбрах от момчетата, сега всичките им пари са платени.

Източник: в. "Меридиан мач"