 © ФОКУС |  |
Васил Попов, футболен съдия от "В" група, студент по право в СУ, в интервю за предаването "Утрото на Фокус“ с водещ Ася Александрова. В разговорът участва и спортния редактор Бойко Серафимов.
Водеща: Тук при нас е поредният ни гост – футболният съдия Васил Попов. Здравей и добре дошъл.
Здравейте.
Водеща: Преди часове ти стана поредна жертва на агресията на футболисти по време на мача от "А" Окръжна група от между "Мрамор“ и "Банкя“.
Точно така, да.
Водещ: Здравей и от мен, Васко, добре дошъл. Неделя, 1 декември, малко преди 16.00 часа, село Мрамор, район Връбница, недалеч от Северната скоростна тангента. Нула градуса, студено, мрачно време. 83-та минута – резултат между "Мрамор“ и "Баня“ 1:3. Ти си оттук нататък.
При резултат 1:3 в споменатия мач се получи поредното нападение над длъжностно лице на Българския футболен съюз. Оставаме настрана това, че в случая аз съм потърпевш, да говорим за по-сериозния проблем, който е именно това, че това е пети или шести пореден случай, за който аз знам, за който се е чуло. За мен е недопустимо това да се случва и ви благодаря за трибуната, която днес имам, за да мога да споделя проблема, който се отнася не само до БФС, но и до цялостната организация на футболните срещи изобщо.
Водещ: Как вървеше мачът? Имаше ли картони, имаше ли опасни влизания, словесни реплики? Как го усети ти до тази минута?
Самият мач не предполагаше никакви спорове от съдийско естество или от напрежение от футболна гледна точка. До този момент имаше само два картона. Всичко това е отразено в протокола, така че всеки може да проверя, ако се интересува. Но пак казвам, това за мен не бива да бъде темата на разговора, тъй като как е вървяла спортно-технически срещата, няма значение. Дори един съдия да направи най-големите грешки, това е недопустимо поведение!
Водещ: Абсолютно. Защо се стига обаче до нападение от футболисти на "Мрамор“ в гръб, които са недоволни от този резултат и те атакуват, и агресират физически срещу теб? Какво според теб ги води до това?
Това е част от техния мироглед. Аз не съм специалист да анализирам техните мисли и техния мотив да отидат на този мач. Нека направя разграничение между "Мрамор“ в случая и подобни клубове, и всички останали, които се състезават в аматьорската лига, тъй като в София и в България има отбори, на които съм съдийствал многократно, с които е много приятно да се работи. Има хора, които действително, както нас, съдиите, отиват на мача, за да се забавляват с децата си, със семействата си и да превърнат от футбола един празник, какъвто трябва да е. Но ние сме принудени да се съобразяваме с привичките на хора, които са отишли там като на война. Те са една малка част, която е доста шумна и ни пречи да работим правилно.
Водеща: Това са играещите футболисти по терена – това ли казваш?
Да, абсолютно. Част от играчите.
Водеща: Част от играчите. Ами за да я има тази безнаказаност, значи няма достатъчно наказания, според мен.
Ами вижте, това е генерален проблем. Не мога да кажа кой трябва да наложи наказанието. Има по-опитни хора от мен, има специалисти, които трябва да работят заедно. Не може да посочим един виновник, да кажем "Съдията е виновен“ или "Виновен е футболният съюз или полицията“. Това е система, която работи в нашето общество. Има общини, полицейска организация, БФС, които смятам, че имат достатъчно хора експерти, за да формират комисии, които да разрешат проблема.
Водеща: Това е нарастващо насилие по футболните терени, което е много стряскащо и в крайна сметка измества фокуса от играта, от нейния смисъл, от красотата й, върху нещо съвсем различно.
Така е, да. Аз съм съдия от 6 години и тази година подобни състезатели си позволяват неща, които досега не са се случвали. Не защото не съм разбрал или не са били публични, а защото са били по-редки.
Водеща: Кои неща имаш предвид?
Имам предвид нападението на длъжностни лица.
Водеща: Твоето нападение имаш предвид?
Не само. Моят случай е петия, за който знам. Не говорим само в Мрамор, а на различни места из Софийската окръжна група и извън нея. Включително преди година имаше нападение над момиче-рефер в база "Бояна“, в т.нар. "Дом на футбола“. Не обвинявам организация или някой конкретно – казвам, че тези хора си позволяват нападение дори над една млада дама.
Водещ: Как реагира БФС, Съдийската комисия като превенция?
Футболният съюз ще сформира комисия, която да наложи дисциплинарно наказание. Тези хора биват наказвани. Не трябва да остава някакво чувство за безнаказаност от страна на Футболния съюз.
Водещ: Какъв е профилът на насилника-комплексар, който облича футболния екип и вилнее върху длъжностните лица?
Не съм психолог, за да дефинирам точно профила на тези хора, но те са една група, която по време на мача не действа като отбор. Те футболно не действат като отбор, нито действат като отбор и извън стадиона. Единствено са заедно, когато става въпрос за посочване на някой ефективен враг. И най-лесният обект за това е съдията, защото когато посочиш за проблемен и за враг другия отбор, срещу теб стоят 11 човека, докато те винаги нападат в числено превъзходство, във всеки един случай. Включително, ако някой се интересува, може да провери записи от предишни мачове. На моя мач няма записи, но на други има и се вижда как много хора нападат един.
Водеща: Т.е. фокусът не е футболът, не е играта, а е съдията – това казваш.
Абсолютно.
Водещ: Има ли охрана на тези мачове?
Охраната на тези мачове по-често са хора, които са местни или не изглеждат като охранители, просто формално записани да носят отговорност за срещата. В случая на мача в Мрамор момчето се справи страхотно, беше наистина професионалист. В някои случаи се назначава и охранителна фирма. Не мога да ви кажа как точно е протоколът, но масово охраната не е задоволителна. По-скоро зависи от нас как ще протече мачът.
Водещ: Имаше ли на стадиона деца, които видяха цялото това отвратително насилие над теб?
На този стадион – не. Ние коментирахме това с част от играчите на полувремето, че такова поведение, което стана още в първото полувреме, е недопустимо да се показва пред деца. В интерес на истината, на стадиона в село Мрамор, аз не видях фенове на "Мрамор“, освен ангажираните към самия клуб. Имаше фенове от "Банкя“. Явно това е тенденция, за която се знае и отказва хората да ходят на стадиона.
Водещ: Обикновено, когато един такъв отбор е домакин, на стадиона идва кметът или общинското ръководство. Имаше ли някаква реакция от тях, като по-нормални и по-разумни хора, представители на властта?
Не мога да разпозная лица представители на властта, тъй като не ги познавам лично. Срещу нападението реагираха охранителят и моите колеги. Много малка част от футболистите на "Мрамор“ бяха безучастни. Повечето участваха в нападението словесно, някои – и физически.
Водещ: Има ли случаи на твои колеги, който ти познаваш, след такъв акт на насилие, да се отказват от съдийството?
Има случаи на колеги, които за много дълго време спират и впоследствие се отказват абсолютно, защото ние сме млади хора и един човек, който не е толкова устойчив, може лесно да се поддаде на изкушението да спре с футбола, въпреки че го обича. Благодаря ви за въпроса, тъй като това разширява темата до там да кажем, че това поведение гони обикновените хора от стадиона. Вие казвате, че в по-малките населени места това е футболен празник – да, така е. Но виждаме, че когато самите футболисти не го превръщат празник, хората от селото не отиват на мач.
Водещ: Теб би ли те отказало нещо подобно от съдийството?
Първо, аз не съм дошъл тук да се оплаквам. Мен не би ме отказало, тъй като аз съм млад човек и вярвам, че ние можем да се преборим с тази простотия. Мисля, че в бъдеще ще започнат да остават все по-малко и по-малко такива грозни отбори, тъй като съдийството и по-културните клубове ще ги изхвърлят в един момент.
Водеща: А какво е усещането? Още в самото начало на мача ти си усещал най-вероятно това напрежение. Имаше ли някакви индикации, че това ще ескалира до побой?
Вижте, никога не знаем как ще приключи един мач. Ние отиваме там с мисълта да се забавляваме. Винаги има риск да се стигне до напрежение в срещата. Въпросът е това напрежение да не ескалира до физическа саморазправа. Има подвиквания, псувни и т.н. от публиката, от футболистите. Ние разговаряме с тях по време на двубоя, не спираме да си говорим. Не само в "А" окръжна група, но и навсякъде, във всички групи, футболистите разговарят със съдията. Това са неща, на които нито един съдия не обръща внимание и не реагира на обиди и провокации. Това обаче не променя фактите. Насилието трябва да спре.
Водеща: Как ще излезеш на следващия мач, който ще ръководиш, няма ли да те е страх?
По абсолютно никакъв начин. Аз работя това вече толкова време. Когато ми дадат наряд, аз отивам. Няма проблем.
Водещ: Нека да разширим въпроса. За да стигнеш до Четвърта дивизия, ти си минал през юношеските групи. Там положението, доколкото знам, е отчайващо, и то най-вече заради агресивните родители, които ескалират напрежението. Така ли е?
Точно така е. Проблемът в детско-юношеския футбол са абсолютно и само родителите. Не казвам, че ние като съдии сме перфектни – ние правим грешки, особено в детско-юношеския футбол. Да сложиш критерии на подобен мач е много трудно. Но вместо да срещнем подкрепа от родителите, да ни окуражават и да мотивират собствените си деца, ние получаваме непрестанни обиди, които са оправдание за техните огромни очаквания, които в повечето случаи са нереални. Те не могат да разберат, че децата са там най-напред за забавление, че съдията е там най-напред за удоволствието от играта. Те се консолидират като за война – и родители, и футболистите в "А"окръжна група, манталитетът е общ.
Водещ: Васил Попов – млад съдия, който беше нападнат онзи ден и който не иска да се примири с това и ще се бори с това зловредно явление в българския футбол. Какъв е твоят апел към съдиите, към родителите, към играчите, към БФС, към полицията, към цялото общество, за да се изкорени този проблем?
Моят апел е да бъдем по-разумни хора, да бъдем по-интелигентни и търпеливи. Няма нужда да разрешаваме проблемите с агресия. Много често проблемите, които те създадат в собствените си глави, са проблеми, които не съществуват – във футболното отношение говоря.
Водеща: И да не забравяме, че футболът е игра в крайна сметка.
Абсолютно, да.
Водеща: Много благодаря, че беше част от "Утрото на фокус“. Съдията Васил Попов – наш гост.
Благодаря ви.
Ася АЛЕКСАНДРОВА, Бойко СЕРАФИМОВ |
Зареждане ...
