Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Валентина Войкова: Президентът от доста време играе контра спрямо всички | ||||||
| ||||||
Такова мнение изрази журналистът Валентина Войкова пред Информационна агенция "Фокус", часове преди клетвата на новите конституционни съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков. Във вторник дъpжaвният глaвa Pyмeн Paдeв, cлeд ĸaтo ceзиpa KC c избopa нa двaмaтa cъдии, призовава да не се пристъпва към клетвата на новоизбраните пpeди самият съд да се произнесе по съответствието на техния избор с конституционните процедури и изисквания. В мотивите си президентът припомня новоприетия чл. 91б от Конституцията, който задължава Народното събрание при избор на членове на органи да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да гарантира тяхната независимост. Казвам добър ден на известния журналист Валентина Войкова. Поводът е поредната конституционно-политическа драма: в петък, 26 януари, ще се състои церемонията по полагане на клетва но новоизбраните конституционни съдии. Голяма опозиция имаше срещу тях, г-жо Войкова. Във вторник държавният глава Румен Радев сезира Конституционния съд, после се включи опозицията от парламента – "Възраждане“, БСП, ИТН внесоха конституционна жалба срещу новоизбраните съдии, Висшият адвокатски съвет подкрепи декларацията на 14-те адвокатски съвета в страната, които бяха против кандидатурите и вече избора на Десислава Атанасова и Белазелков за конституционни съдии. Вашият коментар за създалото се напрежение? Коментарът, както започна и самият Ви анонс, е че това е поредната политическа драма. Ама ние сме в драма в последните три години според мен. Но аз по-скоро бих искала да се спра върху позицията на президента, неговите мотиви и противоречията, които поставят в общественото пространство тези мотиви. Значи, президентът, неговата жалба пред Конституционния съд беше с два мотива: че липсва прозрачност, откритост и публичност на цялата процедура при избора на двамата нови съдии, и вторият мотив беше относно дължината на мандатите, това, че Народното събрание гласува деветгодишен мандат на двамата нови. Сега, по темата "Прозрачност" трябва да си кажем няколко неща. Според мен беше спазена цялата процедура на прозрачност и обществено обсъждане, и всичките там тези неща, защото имаше представяне на кандидатите, имаше изслушване в комисия, което беше между другото доста така, не им спестиха въпроси – направих си труда да го изгледам. Имаше и пряко излъчване, нека да го кажем. Имаше пряко излъчване, точно така, но аз в този момент бях заета, просто го гледах после на запис. И в крайна сметка имаше и гласуване в Народното събрание, което между другото гласуване никак не е за подценяване, защото смятам, че 159 гласа мисля че бяха "За" Десислава Атанасова, а 153 "За" Белазелков, не е някаква подкрепа, която е незначителна, меко казано. В същото време ако говорим за прозрачност, отново имаме някакво мерене с два аршина за пореден път, а именно знаем, че Конституционният съд се състои от 12 човека, по четири за всяка квота: президентска, съдийска и парламентарна. Ако говорим за начина на назначаване на съдии от президентската квота, те е случват как – кабинетно: той си седи в неговия си кабинет и казва: "Ето, аз предлагам тези четири човека", няма гласуване, няма нищо. Т.е. те пряко се назначават от президента. Ако говорим точно за прозрачност, къде е прозрачността и обсъждането, и гласуването? Нали, няма такова нещо. Още нещо, което ми се струва важно: един от упреците относно въпросните кандидатури е това, че да кажем Десислава Атанасова е знаково лице на една от политическите партия, а именно ГЕРБ. Ако трябва да бъде обективни, назначаването на последния кандидат в Конституционния съд от страна на президента в лицето на Янаки Стоилов, това не е ли също така, как да кажа, отвързана политически фигура? Защото знаем, че г-н Стоилов все пак беше много години знаково лице на БСП например. То това не е някакъв прецедент. Относно следващия мотив, който е именно дължината на мандата, сега, знаем, че Конституционният съд гласува, че двамата нови трябва да бъдат със седемгодишен мандат, т.е. довършващ, а не пълен. Тук обаче идва въпрос: когато се състоя гласуването, и това не е мое мнението, това е мнение на конституционалисти, когато се състоя гласуването, то беше от 10 члена, т.е. липсата на двама от парламентарната квота дава превес на останалите. Нали така? Говоря когато гласуваха за мандата да не е деветгодишен, а да е седем на новите кандидати. Т.е. отново няма обективност в цялото това нещо. Трета точка, вчерашния протест, защото ми се иска и него да го коментирам. Разбирам, че има някакви брожения в обществото, но доколко те са основателни? Защото не трябва да забравяме, че имаше една много неприятна комбинация преди три години, а именно президент, вдигнат юмрук, протести, която доведе до какво? Доведе до една тежка институционална криза, част от което е и въпросният проблем сега с новите конституционни съдии, т.е. тяхната липса две години, доведе до някаква невъзможна като решение война между институциите, а именно президент-Народно събрание. Това ли искаме отново? Защо отново се поставя този проблем по този начин, имам предвид с конституционните съдии, за да има нова разделителна линия в обществото? И ми се струва, че е време да си поставим открито въпроса: ние парламентарна република ли сме или президентска? Защото проблемът с конституционните съдии, проблемътът с регулаторите и т.н., и т.н., това е нещо, което е следствие на тази институционална криза, защото ние нямахме парламент колко време работещ, който да стигне реално да решава тези неща, които са в неговите правомощия. И в Българската народна банка. Разбира се, всичките тези неща са следствие на цялата ни политическа криза, политическия ступор, в който беше нашата държава в последните три години. И сега когато имаме хубав/лош, но работещ парламент, ние отново поставяме някакви проблеми, които според мен са малко изкуствени. Отново някакво противопоставяне, което то си личи, то е прозрачно кой има интерес от това нещо. А защо сега обаче? Защото знаем, че и в политиката, то и в живота е така – таймингът е много важен. Казвате изкуствено – една тема, която да си говорим в прав текста, за обществото, за хората, седнали пред телевизора в 19.00 часа вечерта, им е малко абстрактна, но ето пак тема за разделение. Защо сега? Освен че е предизборно, пак идват евроизбори. Защо сега? Защото то това нещо не е спирало според мен. Имам предвид войната, която се води между президента и парламента. И знаете ли какво ми се струва – когато е писана Българската конституция, защото изчетох целия текст, който се отнася до Конституционния съд, едва ли хората, които са я писали, са си мислили, че ще се стигне до толкова тежко противопоставяне между президент и парламент, едва ли са си го мислили. Може би затова там е малко така пожелателно описано, защото имам предвид присъствието на президента на клетвата, която ще е утре. И сега, след тази жалба на мен ми е много интересно как ще постъпи президентът в утрешния ден, защото той е в малко патова ситуация: ако отиде на клетвата, това означава, че легитимира избора, но той не е съгласен с този избор, нали така. Ако не отиде обаче, слушах специалисти по конституционно право, които казаха, че неговото присъствие не е задължително, и това няма да наруши самия процес на заклеване. Т.е. клетвата ще се състои въпреки него, т.е. въпреки неговата липса. Така че не знам, малко ми е особена цялата ситуация и затова казвам, че ми се струва леко изкуствена. Защото ето например, там пише: Клетвата се осъществява в присъствието на, две точки, и там си изредени, присъствието на кого, но това според мен няма задължителен елемент, и не само според мен, просто четох коментари на специалисти по темата. И ако тръгнем пак в тази посока, къде е обективността? Защото ако да кажем самото заклеване трябва да стане в присъствието на президента, т.е. да се получи неговата "благословия" един вид, тогава при заклеването на неговите кандидати трябва ли да се получи "благословията" на парламента един вид? Някак си не е обективна цялата ситуация, не е справедлива. От най-голямата политическа сила призоваха "президентът да не оказва натиск върху независимия Конституционен съд". Това заяви Рая Назарян от партия ГЕРБ. Вие определяте ли го като натиск? Ами аз го определям не като натиск, аз го определям като една устойчива игра от страна на президента, която просто се състои в това, че да разклаща, да противопоставя. Той в последните години просто това е неговата позиция – да противопоставя. Не знам защо, той може би трябва лично него да попитате. Не мога да разбера защо е тази наистина, т.е. мога, предполагам, но защо е тази междуинституционална война, защото не е само тази тема. Президентът от доста време играе на контра спрямо, имам чувство спрямо всички. Просто като че ли той не иска да има работещ парламент. Ето така ми се струва… Сега обаче аз като журналист трябва да попитам колегата журналист: защо, с каква цел? Това са следващите въпроси. Предположението ви? Ами може да са няколко хипотези, т.е. които ми се виждат логични. Едната е, че може би на президента му хареса да има служебни правителства, и другата е, че вероятно това е един от начините, чрез които подготвя собствен политически проект, но едното не изключва другото разбира се. Това е, което виждам. Очаквате ли, последен въпрос, темата за избора на конституционни съдии да е тема и в дневния ред на новините, и в политиката следващата седмица, след борени дни, или всичко притихва след утрешния ден? Не, не притихва след утрешния ден. Очаквам да продължи да е тема, защото това е една, как да кажа – вкусна за медиите тема, тъй като става въпрос за скандали, за неразбирателства между институциите и т.н., и т.н., друг е въпросът какъв ще е резултатът от цялото това нещо, защото ако говорим отново като хипотези, нали, очакването, така или иначе утре ще има клетка, тя ще се състои с или без президента, но по-интересно ще бъде как ще се произнесе Конституционният съд по тази жалба. Според мен единственият така, който ми се вижда логичен вариант ако има произнасяне в посока уважаване на жалбата на президента, то може да е в графата мандата – т.е. мандатността дали да остане девет или седем години, което това е частично удовлетворяване на жалбата. Не очаквам да бъде отменена изцяло. Благодаря ви, г-жо Войкова, и до нови срещи. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1149 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/192 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 28.01.2024 г.
0
Aнонимен
на 25.01.2024 г.
-1
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Влак с близо 60 пътници дерайлира на гара в София
20:05 / 23.11.2024
Катастрофа затруднява движението по Подбалканския път
17:01 / 23.11.2024
Коледна приказка: Най-красивите базари в Европа през 2024
16:19 / 23.11.2024
Лекар: Сега върлува един много неприятен вирус
09:52 / 23.11.2024
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
Слънчева неделя с температури до 10 градуса
08:29 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
