 © Фокус |  |
Наричат го Синът на вятъра, Кралят, Най-великият. Обявен е за Спортист №1 на XX век от Международния олимпийски комитет. Той е и Атлетът на века.
Името на Карл Люис е изковано дълбоко с длето и със златни букви в историята на световния спорт. Карлтън Фредерик Люис или просто Карл Люис печели 10 олимпийски медала от Летните олимпийски игри, започвайки от Лос Анджелис през 1984, през Сеул 1988 и Барселона 1992, та чак до Атланта през 1996.
В уникалната си кариeра американският лекоатлет постига рекордни постижения, неизбледнели в десетилетията. Люис пристигна в България в края на септември за началото на Световната седмица на мира, за да открие "Градината на света" в град Пазарджик заедно с Христо Стоичков, като символ на мира и обединението. Карл Люис е първият "Почетен факлоносец на мира", а по негово предложение носителят на "Златната топка" Стоичков е "Почетен факлоносец на мира" за Европа.
Карл Люис е спортен феномен. В еднаква степен и радетел за мир. И по време на престоя си в България говори за всичко това в искрено и лично интервю само пред "Фокус".
Имам изключителния шанс да разговарям с може би най-великия бивш, а и може би не само бивш, а изобщо някога лекоатлет в света. Г-н Люис, вие сте завоювали цели 9 златни олимпийски медала, 1 сребърен от Олимпийски игри, 10 отличия от Световни първенства. Вие сте само един от общо шестимата спортисти в света изобщо, които на четири поредни Олимпийски игри се домогват до титлите в една и съща дисциплина. Съзнавате ли наистина, какво реално сте успели да постигнете?
Това е наистина един интересен въпрос и трябва да го отбележа. Защото когато се състезаваш, ти мислиш само за това, което правиш и как да го направиш по най-добрия начин. Така че, честно казано през това време не съм мислил да спечеля четири поредни, поне докато не дойде време за последния. И след първия път, просто ги повтаряш, защото след олимпийския цикъл идват и други състезания, ти не мислиш за едно конкретно. Но за мен е чест, велико е и това наистина е несъмнено. Това е най-голямото нещо, което някога съм направил, защото се изисква последователност в действията и да бъдеш на най-високо ниво в конкретни дни в продължение на повече от 12 години и това е най-трудното.
Как гледате на Вашия успех днес, вече години след като активната Ви състезателната кариера приключи? Кажете и повече.
Вижте, наистина има много неща, с които се гордея. Аз обичах кариерата си, нещата вървяха добре. Разбира се, няма как да кажа, че всеки ден е бил перфектен, но със сигурност беше доста добър. Така че се връщам назад с много гордост, направих някои наистина добри неща и по време на нашата ера направихме спорта много по-добър, оставихме го много по-добре, отколкото го заварихме. И смятам, че е най-доброто, успяхме да направим и с което се гордея най-много.
Вие сте посланик за мир. Сега, във време на конфликти – и по света, и тук в Европа, как гледате на ситуацията днес и колко важна е тази Ваша кауза.
Това е нещо, за което всички се борим. За мир. Но не и към което всички се стремим. В Европа е налице война, която продължава и днес. Това е самата противоположност на мира, превземат страна, в която искаш да живее семейството ти, да отгледаш децата си и да си част от ООН, част от обединения свят. Мирът е това, към което всички трябва да се стремим. Аз съм се срещал с Шри Чинмой още преди повече от 40 години и само за това говорихме, за мира по света. Имаме ежеседмични срещи в Организацията на обединените нации. Той обиколи света в тези години, срещна се с толкова прекрасни хора. Това е, върху което не трябва да спираме да работим, да се стремим, да знаем колко е важно за мира. Защото точно това е важното за нашето бъдеще, за нашите деца. Да им дадем света, който е поне толкова добър, колкото нашия и дори по-добър. И така го усещам, развълнуван съм, че "Пробега на мира", това, което започна през 1987, става все по-силно и се разрасна до това, което е сега. И всички невероятни места, които посещавахме, както сега сме тук в България, това е страхотно. Тази ангажираност, която виждаме в хората тук ме впечатлява. Това не е просто събитие, а стъпка нагоре. Да имаш "Градина на мира", толкова места по света се включиха в тази общност. Това показва, че всеки може да е лидер, когато се опитваме да имаме един по-мирен свят за всеки от нас.
С какво се занимавате основно сега? Все още ли преподавате в Хюстънския университет? Откъдето всъщност сте и започнали, доколкото аз знам.
Да, едно от нещата, които правя и в момента е да тренирам студентите в Хюстънския университет и това за мен е връзката с това, което правех преди. Имам и толкова други неща, което правя. Но да работя с тези млади хора, е изключително вълнуващо за мен. Имам няколко страхотни деца. Тренирам и други, които не са чак толкова страхотни. Но нашата работа е да направим така, че да сме сигурни, че когато те завършат, те ще са подготвени за живота.
Те са деца все пак. Простете им, че не някои не са толкова страхотни, все пак са деца.
Интересно е, особено в Америка, че тези с които работя са на 18 години, а в края на обучението са на по 23-24 години и в интерес на истината, те са малко възрастни за това. Те в много случаи не съм толкова сигурен, че са още деца (бел. ред. смее се). Но нашата работа е, да се уверим, че те ще са подготвени за живота, когато се разделят с нас. Така че, огромното мнозинство никога няма и да впуснат в състезание извън събитията в колежа, когато завършат. Но ние се надяваме, че с техните дипломи, вече ще са готови да излязат и се изправят със света. Защото веднъж, след като го направят, ще разберат предизвикателствата, които леката атлетика им е предложила, точно колкото и това да вземат дипломата си. Защото искаме да се убедим, че са подготвени, на максималното възможно ниво за всеки един от тях.
Колосални суми се въртят в спорта сега. Имам предвид за трансфери на спортисти, мултимилионни заплати, договори за спонсорство и реклама. По време на Вашата активна кариера – и Вашата, и на Христо Стоичков – това не беше така. Как се отнасяте към този факт, към всичките тези огромни пари, които се раздават сега? Честно ли е дори? Защото при вас не беше така.
Вижте, реалността е такава. Аз бях част от групата, която направихме спорта професионален. И атлетиката само се възползва от това, само спечели от това, от този голям бум. Защото нещата по едно време вървяха в обратната посока. И аз смятам, че този бум сега е абсолютно невероятен. Взимаш млади хора, те са в развлекателния бизнес. И те са способни да променят своя живот, живота на своите семейства, да променят живота на други хора. Смятам, че колко повече, толкова по-добре. И смятам, че това е добре за обществото, добре за спорта. Така че те имат възможност да променят своя собствен живот, както и този на хората около тях. Да, те подписвах тези договори, тези мултимилионни договори, но ги водят до активизъм, благотворителност. Виждаме, че в Съединените щати много баскетболни играчи правят страхотни неща, виждаме футболни играчи да правят инициативи в училища... Аз го обожавам. Колкото повече, толкова повече, и всяко едно плащане... Това е невероятно. Ние никога не сме правили тези пари, които спортистите правят сега, но това е ок. Тези преди мен, пък не правиха парите, които ние правихме. Така че аз смятам, че никога нямаше да успея да постигна това, което съм направил в спорта, без тяхното лидерство. А ние поставихме основите на това, което те правят сега.
Кой е най-известният българин по света? Г-н Стоичков или друг?
Трябва да бъда внимателен, не искам проблеми (бел. ред. смее се). Така, че само ще кажа, че познавам множество български спортисти. И вчера се видях с колега, която се състезаваше години наред на световно ниво.
Ивет Лалова.
Да. Няма да тръгна да казвам най-добрият или най-известният, защото в такъв случай винаги имаш проблеми. Но най-важното в цялата работа е това, което те са успели да постигнат в спорта, наследството, което са оставили за поколенията и ангажираността към децата. И най-вече това, което дават като възможности на тези деца да се превърнат в най-доброто, което биха могли.
Спомняте ли си Стефка Костадинова? Нейният рекорд в скока на височина още е актуален и неподобрен.
Да, спомням си я и да, рекордът й е още актуален. И ето и сега. Тя е още една от моята ера и се радваше на огромен успех.
Мисля, че тя е с около две години по-млада от Вас.
Да, така е. Направо е невероятно, че на толкова много от нас, от онези години, рекордите ни все още не са подобрени. Смятам, че младите хора, които се състезават сега и то на международно ниво, в лигата на най-големите, трябва да се стремят да седнат заедно и да говорят за другата страна на спорта. Затова защо достигнахме тези успехи, защо успяхме да променим света по много начини и да го направим професионален. Как изградихме всичко това и направихме спорта много по-добър. Сега е техен ред и трябва да прочетат посланията. За нас това не бяха просто състезания, а истински състезания. Ние не се състезавахме, ние се борехме, ние искаме да сме най-добрите, да променим света. И една част от този свят вече е променен. Светът е в една непрестанна промяна и всеки от нас трябва да е абсолютно убеден, че дава своя дан да го придвижва напред. Познавам я от толкова време и ако тръгна да разказвам на децата как е скачала тя, дори не мисля, че ще ми повярват. Това е невероятно, невероятно е, че все още такива хора от нашето поколение, които все още държат световните рекорди.
И последен въпрос за общото между Вас и Христо Стоичков. Какво друго ви свързва, освен невероятната харизма, която притежавате и двамата?
Вижте, понеже аз съм американец и е обяснимо, че имам повече достъп до медиите и подобни неща. Но най-важното от всичко е въздействието, което ти имаш към общността. А той успява да има огромно въздействие върху своята общност, радва се на невероятно уважение и съм страшно щастлив да виждам това. Ние сме на едно и също ниво.
Благодаря Ви, г-н Люис. Впечатлена съм! |
Зареждане ...
