Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Институции
Криминални
Общество
Бизнес
| Зорница Русинова: Един от важните приоритети, който трябва да бъде сериозно поставен във фокуса на социалния министър, е пазарът на труда | ||||||
| ||||||
Г-жо Русинова, как се прави социална политика у нас днес и какви резултати са налице в резултат на тази политика? След толкова много кризи, които ни сполетяха последните няколко години, като се започне от последствията на здравната криза, икономическа, инфлация, война, политическа криза, една от най-сложните задачи днес е да се направи добра социална политика. Това е така защото от една страна трябва категорично да запазим някакъв баланс в бюджета, същевременно усещанията на хората за бедност и за нерешени с години проблеми са все по-засилени. Затова първата и най-важна стъпка, след като беше съставен кабинет, е да се приеме бюджет за тази година. Защото е необходимо, първо да влезе в сила така или иначе плануваната актуализация на пенсиите с 12% по Швейцарското правило, да се види какво оттук нататък като социални плащания би могло да се актуализира, да има яснота и предвидимост по отношение на ръста на минималната работна заплата. Защото това касае не само хората, но и въобще начинът, по който са построени и осигурителна система, да има предвидимост от страна на работодателите. Но оттук нататък социалната политика е доста сложна задача, защото в последните няколко години покрай политическите кризи бяхме свидетели, и с кратките парламенти, бяхме свидетели на това, социалната политика да се превърне в заложник на предизборни кампании на доста партии. И без въобще да се мисли за целенасочено решаване на проблемите на хората в България от гледна точка на доходи, пазар на труда, по-скоро да се наддава каква да е социалната, минималната пенсия, с колко да се увеличи минималната работна заплата, без зад това да стоят целенасочени мерки, свързани с доходите и пазара на труда. Така че всички тези теми няма как да не са във фокуса на Икономическия и социален съвет. И една от темите, по които ние през тази година, си поставихме задача да работим, е свързана наистина със социалното измерение на бедността и по собствена инициатива разработихме едно становище, свързано с това, да дадем препоръки на законодателна и изпълнителна власт за трите вида възможности, които трябва да бъдат предвидени като важни елементи от битието на хората, свързани с енергетика, транспорт и повишените цени на водата. Да бъдат дефинирани ясно, така ли да ви разбирам? Да бъдат ясно дефинирани и да се предприемат целенасочени мерки, затова сме направили едно становище, което беше прието в края на миналата седмица, за трите вида т.нар. бедност - енергийна, водна и транспортна бедност. Важно е да подчертаем, че всъщност това категорично не означава, че трябва да има някакво разделение между хората и типа подпомагане да се заключи и само по отношение на социалното подпомагане, и да се различават някои категории хора, по-скоро точно обратното. По-скоро, специално по отношение на енергетиката, е необходимо да се вземат много спешни мерки и то сега, през лятото, преди да е започнал отоплителния сезон. През миналата година бяхме свидетели на растящи цени, на продължаващи проблеми, но тук е важно да кажем, че има първо, необходимост най-накрая да се приеме въпросната дефиниция, не само заради това, че е ангажимент по Националния план за възстановяване и устойчивост, не само, че това е и част от ангажиментите по една от директивите, но това би отключило възможността да стартират всички мерки, свързани с енергийна ефективност. Тоест, когато говорим за подпомагане на хората, тъй като трябва да влязат в таз дефиниция за енергийна бедност, трябва да имаме предвид, че България е на доста по-високо ниво, спрямо останалите страни-членки, когато става въпрос за разходи на едно домакинство, за разходи за отопление, или разходи за енергетика. Примерно, в България разходите са около 14%, средното за Европа е 7%. Това, което ние настояваме като консенсусно мнение на български бизнес, синдикати и граждански организации е освен приемането на тази дефиниция и, разбира се, предвиждане на социални мерки като социалните помощи да се стартират всички програми, които касаят енергийната ефективност, защото проблемите всъщност, с високите сметки са не само ниските доходи, а и много ниската енергийна ефективност на голяма част от сградите. Тук сме на едно от изоставащите места в Европа, едва 3% от сградите са претърпели някакви мерки за енергийна ефективност. Като саниране и други, да. Като саниране и т.н. Предлагам, г-жо Русинова, да ни разкажете малко повече за тези проекти, които трябва, според вас да бъдат стартирани, защото наистина проблемите при борбата с бедността и неравенството в България са значително по-ярко изразени в пенсионната, може би в социалната политика. Кои са неефикасните фактори, които извеждат на преден план тези проблеми, и какво може да се промени? Трябва да припомним всъщност, че до голяма степен Планът за възстановяване и устойчивост, както и голяма част от европейските програми и "Околна среда", и "Региони в растеж", всички, които касаят инфраструктурен елемент, имат заложена енергийна ефективност и мерки, свързани със зеления преход и преодоляване на климатичните проблеми. Всъщност това са енергийните мерки, които трябва да се стартират паралелно, разбира се, с необходимостта хората, които са с най-ниски доходи да бъдат отново обезпечени и със социалните помощи, които традиционно през системата за социално подпомагане се раздават. Има доста инициативи, свързани с промяна и подновяване на отоплителни уреди в домакинствата. Всички тези мерки, които касаят не само домакинствата, но и публичните сгради, училища, социални услуги, болници и т.н. Максимално бързо е добре да стартират, за да може за следващия отоплителен сезон малко или много ние да сме свидетели на намаляване на битовите сметки на потребителите. От там нататък, когато говорим пък за водната бедност, знаете, че цената на водата в по-голямата част от ВиК дружествата беше увеличена от началото на годината, и съответно там също трябва да се предвиди адекватната подкрепа на домакинствата. Същото касае и транспорта, всъщност за транспортна бедност почти още не се говори в България, много малко. Тя е следствие и на съответно бъдещо транспониране на директиви, но и на решаване на някои от регионалните проблеми в страната, защото много често, когато се говори за транспортна бедност, пак стигаме до това дали има хора, които нямат възможност да си платят билетчето за градския транспорт. Това са теми, които, разбира се, ще останат във фокуса и на социалното подпомагане, и на местните власти, които решават каква да е цената на билета, но от там нататък има доста проблеми, свързани с всички екологични разпоредби, свързани с обществения транспорт, с това, че вече гледаме и на европейско ниво на една малко по-широка дефиниция по отношение на това, какво означава човек, който би влязъл в това да е транспортно беден. Тоест, човек, който няма възможност за транспортен достъп до обществените услуги. Тук влизат невъзможността на хора в малките населени места да си намерят работа, част от възрастните хора, които нямат възможност да стигнат до големия град, пък да ползват здравни услуги или социални услуги. И всички тези въпроси, са във фокуса на това становище, надявам се, в следващите седмици да можем да го обсъдим и със законодателната и изпълнителната власт в парламента, за да може в част от програмата на правителството, и съответно във всички останали стратегически документи да бъдат включени всички тези мерки. Защото не е въпрос само едно ведомство да се занимава с това. Нека да обобщим, налице е необходимост за въвеждането на различни дефиниции за категориите бедност - енергийна, водна и транспортна. Както казахте, г-жо Русинова, поскъпна водата, токът също поскъпва, но ето днес ни обявиха, че социалните пенсиите се вдигат едва с 12%. Това не е ли твърде малко увеличение на тези пенсии? За пенсиите в България, каквото и увеличение да направим ще е твърде малко, защото като бивш социален министър, а и съм сигурна, че няма човек, който да е под някаква форма в управлението на държавата, който да не си дава сметка, че пенсиите са изключително ниски. Хубавото на това предложение е, че се балансира и все пак плавността на повишаване на пенсиите се прави през Швейцарското правило. Тоест, ние не подлагаме повече пенсионната осигурителна система под риск от това да остане под дефицит, защото с резките повишавания на пенсиите и това, което се правеше през последните няколко години, наистина се увеличи много дефицита в осигурителната система, а не трябва да забравяме, че че осигурителната система се плаща от осигуровките на всички ние, които работим. Затова трябва да се търсят други решения, защото в период, в който има наистина, все още догонване на доходите спрямо инфлацията, все още има хора, които са в категорията работещи, с много ниски доходи, близки до минималната работна заплата, е немислимо да се търси начин да се вдигат осигуровките, за да се увеличат пенсиите. И затова трябва да се намерят резерви в бюджета, трябва да се търсят европейските програми, през които може да се отговори на нуждите на възрастните хора с допълнително подпомагане, свързано и с достъп до здравни услуги, достъп до социални услуги. Един от големите разходи на хората са не само режийните разходи, затова трябва да се дефинира какъв ще е размерът на енергийните помощи за следващия отоплителен сезон. Да се види какво може да се направи през европейските програми с всичките възможности за топъл обяд и подпомагане с хранителни пакети, цени на лекарства и т.н. И по-скоро да се направи една цялостна програма, свързана с подпомагане на възрастните хора в България, защото пенсиите са ниски и трябва да се търси начин как да се компенсират домакинствата и да се подпомогнат хората. В тази връзка, как виждате вие, и как определяте приоритетите на настоящия социален министър г-жа Иванка Шалапатова. Тя говори за закриване на социални домове, насилието на жените и децата, бедствията, които имаме в България - наводненията. На всички тези неща е необходимо да им бъде обърнато внимание, но като цяло, вашето мнение за настоящата политика. Министерството на труда и социалната политика отговаря за толкова много необходимости в обществото ни, че всъщност абсолютно всичко трябва да бъде приоритет. Но ми се струва, че един от важните приоритети, който трябва да бъде сериозно поставен във фокуса на социалния министър, това е пазарът на труда. Защото България в следствие на демографски процеси и демографска криза има наистина сериозни проблеми, свързани с това работещите хора да бъдат подпомагани, да се намери връзката между бизнес, образователни системи и необходимостта от адекватни умения на хората, от една страна лесно да си намират работа, а от друга страна непрекъснатите заявки на работодателите за липса на кадри в изключително много сектори. Така че това е една изключително важна тема, която трябва да бъде във фокуса не само, разбира се, на социалния министър, но и на цялото правителство, както, разбира се, грижата и за възрастни хора, грижата за младите хора, които също не бива да бъдат изключвани от пазара на труда. Въобще, да се разработи една сериозна политика, свързана с повишаване на доходите на хората. И тук е мястото, всъщност да заявим, че Икономическия и социален съвет изцяло би могъл да бъде полезен в тази насока и със становищата и анализите, които подготвя, поради простата причина, че в нас са представени и групата на работодателите, и на синдикатите, национално представени. Могат да бъдат чути всички мнения. Освен, че могат да бъдат чути мненията на национално представените работодателски синдикални организации и гражданския сектор, мнението, което се получава от Икономическия и социален съвет е консенсусно, което не е много рядко. Трябва да се решат и да има предвидимост по отношение на минималната работна заплата. Хората освен усещането си за бедност, имат сериозен проблем с усещането си за стабилност, поради липсата и на политическа стабилност, и поради всички тези кризи. Ако има ясна предвидимост и прогноза по отношение на това как ще расте минималната работна заплата в следващите години и по отношение на бюджетна сфера, и по отношение на всички останали сектори, по отношение на това какви са политиките към работещите хора, мисля, че хората малко по-спокойно ще могат да посрещнат есенния и зимния сезон. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1149 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/192 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Влак с близо 60 пътници дерайлира на гара в София
20:05 / 23.11.2024
Катастрофа затруднява движението по Подбалканския път
17:01 / 23.11.2024
Коледна приказка: Най-красивите базари в Европа през 2024
16:19 / 23.11.2024
Лекар: Сега върлува един много неприятен вирус
09:52 / 23.11.2024
Слънчева неделя с температури до 10 градуса
08:29 / 24.11.2024
Край на мизерията: Държавната психиатрия се мести в реновирана сграда
16:23 / 23.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
