 © БФ по фехтовка |  |
Йоана Илиева, Олга Храмова и Емма Нейкова, носителки на Световна купа по фехтовка на сабя и номер 9 в света отборно при жените, пред Георги Куситасев за предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус".
Здравейте, момчета, и честито за титлата, която спечелихте на Световната купа на Ташкент в Узбекистан.
Здравейте. И благодарим много!
Очаквахте ли да стигнете до златото на тази Световна купа, на която участват може би най-силните отбори в света при жените?
Не сме очаквали, че ще вземам купата, обаче някак си имахме вярата, че ще можем да победим и да стигнем най-напред.
Кое ви даде куража и вярата, че можете да стигнете до първото място?
Първо, може би за първи път сме гледали единствено и само първия съперник, с който се изправяме. Вечерта го анализирахме, общувахме, обсъждахме каква стратегия. След което променихме стратегията от предните състезания, реда по който да излезем. Това също ни вдъхна увереност. И след като ги победихме, ние дори не знаехме срещу кого се изправяме. Следващата среща бяхме срещу Италия, и от момента, в който започнахме срещата, ние започнахме да печелим. И си казахме: момичета, ако ние не си повярваме, че ще вземем този медал, няма кой друг. После на финала по същия начин и на полуфинала – това е нашата среща, нашият бой, няма кой да бие, няма кой да спечели нашето състезание.
Победихме световни сили, като Италия, Испания, Азербайджан, Южна Корея. Това са отбори от "Топ 8" на световната ранглиста. Срещу кого ви беше най-трудно?
Мисля, че първата ни среща, защото още не бяхме влезнали в състезанието, не знаехме какво може да се случи. Но мисля, че си изиграхме много добре срещата и цялата тактика това да сменим реда, по който ще излизаме, изигра много голяма роля за победата.
Първата среща срещу Испания, нали така?
Да.
След златото вече сте 9-о място в световната ранглиста отборно. Какво престои за вас оттук нататък като отбор?
Предстои ни да се готвим да работим още повече. Не можем да се отпускаме сега, защото предстоят още състезания в Атина, в Белгия, в Сеул и трябва да поддържаме този успех. Ако ние сме първи, да сме в "Топ 4", много е важно, за да можем да гледаме към Олимпийските игри.
Само да ви върна към Световната купа, представянето ви там. Олга (Храмова), ти каза, че си имала някаква контузия, да ни разкажеш за нея.
Да, разтегнах си бедрото на втората ни среща когато играхме с Италия. Разтегнах го доста силно и едвам стъпвах на крака си вече за следващата среща. Помагаха ми лекарите там, обаче когато го разтегнеш, няма какво да се направи много. И трябваше просто да стискам зъби, да играя по този начин.
Йоана (Илиева), всеки отбор предполагам, че има повече от 3 състезателки. При нас защо е така и как успя Олга да играе и до финала?
Смятам, че както беше лошо, така беше и хубаво, че бяхме само три, тъй като по този начин ти знаеш, че резервата сменя човека, който не се представи добре. А сега ние знаехме, че дори да играеш зле, ти пак ще играеш, няма кой да те смени, и знаеш, че просто трябва да се събереш за следващата среща и да покажеш най-доброто. Така че и Олга, и Ема, и аз просто знаехме, че ние сме си отборът, всяка трябва да разчита на останалите, и се мобилизирахме да не усещаме болка, да не се сриваме психически. И това ни помогна до края.
Йоана, да разкажеш за любопитния момент на стълбичката с Олга?
Беше след последния бой на Олга, тъй като финалът се играе на подиум, и подиумът е висок примерно 40-50 см. Отивам да поздравя Олга, да кажа успех на Ема, и Олга само ми вика: Йоана, подай ръка, защото не мога да сляза. И аз й подадох ръка, помогнах й да стигне до столчето. Тя седна, качи единия крак на стола и аз излизам за последния бой. И тя вика: Йоана, с теб съм, просто не мога да стана. Успех! Знам, че можеш, първи сме, трябва да бием. И след това, за излизането на самия подиум на стълбичката, не се оплака да я боли нещо, тогава вече не усещаше. Но седяхме хванати за ръце, плачехме, викаме, радвахме се, просто отборно чувството да станеш първи отборно е невероятно.
Догодина са Олимпийските игри в Париж. Ще разкажете ли на нашите слушатели има ли шанс да ви видим там като отбор и как стоят нещата с касирането за там?
Класирането е много трудно. Започва от април тази година и приключва април 2024-а година. Класират се първи 4 отбора по ранглиста, след което само един отбор от Европа. За целта трябва да сме някъде 5-6 място. В момента сме девети, като трябва да минем поне още два европейски отбора. Трябва да минем Азербайджан и Испания засега. Ако се промени ранглистата, ще видим как е. Има големи шансове. Ако се класира отборът, се класират 4 човека от България – единият само за отборно, другите и индивидуално ще играят. Ако не се класираме отборно, се класират 2 човека от Европа индивидуално. Т.е. примерно няма как и аз, и Олга да се класираме, дори и да сме първа и втора в света, трудно е. Ако не, отиваме на квалификация. Само един човек може да отиде на квалификация.
На Световната купа в Узбекистан, Олга (Храмова), ти завърши и 12-а индивидуално. Имаше ли шанс дори за по-предно класиране и доволна ли си от представянето си?
Честно казано съм доволна и недоволна едновременно. Доволна, защото в последните състезания не се представях толкова добре, колкото ми се искаше и колкото мога по принцип, и това е доста голяма крачка напред. Обаче, усещах, че можех да стигна по-напред, защото съм готова и знам вътрешно, че съм готова за влизане в четворка ("Топ 4") и за медал, обаче се срещнах с една от най-добрите сега състезателки в света от Гърция, и тя просто сега е в топ форма, и съответно и спечели този турнир, тя стана първа. Можех, но не се получи, бях близко.
Това става въпрос за гъркинята ли?
Да, за гъркинята Деспина Георгиаду.
В световната ранглиста двете, Олга и Йоана сте близо едно до друга. Мисля, че 23-та и 27-а в момента. Колко се класират за Олимпийските игри при жените, индивидуално говорим, и има ли шанс да видим някоя от вас на Игрите в Париж индивидуално?
Класират се първите две европейки, след като тези, които се класират отборно се махнат. Примерно Франция, Италия те се класират отборно. Но в момента индивидуално, ако сега трябваше да е Олимпиадата, се класират № 1 и № 3. Т.е. за да се класираме индивидуално, трябва наистина някоя от двете ни, или Ема (Нейкова), или някой друг, просто да влезе в "Топ 3" или "Топ 5", иначе е много, много трудно.
Тази година Милано мисля, че ще е домакин на световното първенство. То кога ще се проведе и там има ли шанс да ви видим и трите и в индивидуалната, и в отборната надпревара?
Да, мисля, че беше 20-23 юли, ако не се лъжа, в края на юли е. Със сигурност и трите ще участваме, стига да сме живи и здрави, разбра се. Четвърти човек също най-вероятно ще има, кой е все още не се знае. Малките напират, миналата седмица и те спечелиха, станаха втори на Световна купа. Индивидуално и отборно ще играем.
А какви са очакванията ви за там?
Аз на този турнир (Световната купа), който беше, бях влязла в "Топ 16", които са поставени. Така че имаме с Олга да защитаваме и осмици от миналата година, и шестнайски. Надяваме се да подобрим класирането. Аз миналата година станах 15-а, така че тази година със сигурност и индивидуално, и отборно ще ходим за медали. Ние ходим, може би, от една година вече за индивидуални и отборни, поне за индивидуални медали ходим от една година. Но след като Олга направи шестнайска, аз имам шестнайски и осмици, имаме и двете, отиваме на всяко състезание за медал.
България е на 26-о място в историческата ранглиста по медали от световни първенства във фехтовката при мъже и жени, но последният такъв спечелен мисля, че е през 1987 година, това е 36 години – време ли е България да има медал от Световно първенство по фехтовка?
Колкото и нескромно да звучи, смятам, че този медал ни го взеха миналата година, тъй като играхме с унгарките, които станаха световни шампионки, и според много хора ние ги победихме честно, просто съдията беше на друго мнение, колкото и да не искам да се оправдавам със съдията. Тази година ще отидем с много повече самочувствие и най-вероятно и с много по-добър жребий и заради класирането от това състезание.
Ема (Нейкова), ти си още при девойките. Да разкажеш какво ти предстои на теб тази година?
Засега имаме Европейско в Естония и след това световно. Световното ще се проведе в България в Пловдив, и очакваме да има много публика, съвсем друга е енергията, когато това нещо се случва в България. И ще покажем наистина много добри резултати, поне така вярвам.
Ти какво очакваш от себе си?
И индивидуално, и отборно искам да вземем този път медалите.
Къде се подготвяте в момента, имате ли всичко необходимо, липсва ли ви нещо?
Олга Храмова: Подготвяме се в нашата зала в София. Най-вече се подготвяме когато пътуваме - лагери в други държави, защото има повече спаринг партньори.
Йоана Илиева: Малко е трудно да се подготвяме в България, тъй като играем с много хора, които са по-малки, както Ема (Нейкова) и нейният отбор на девойки. И те пътуват по-често от нас в момента и ги няма много често. И за тази цел трябва да ходим постоянно на лагери. Преди този турнир аз бях в Казахстан. Но и с треньорите е трудно, тъй като не са много. Треньорът трябва да присъства едновременно и на кадетския, и на младежкия, и на женския отбор. Много е трудно. Сега след две състезания спират младежите и девойките, ще се подготвяме по-усърдно при жените. Много лагери. В нашата зала също идват държави да третират, което е голямо постижение. И мога да кажа, че финансово ни липсват възможностите, които имат другите държави, включително и в личен план, тъй като е много трудно да тренираш по 5-6 часа на ден и да работиш нещо друго, даже невъзможно. Стискаме зъби и се борим. Просто няма по-силен човек от българина според мен.
А има ли шанс, ако получите възможност да се състезавате за друга държава, да приемете?
Йоана Илиева: Лично аз, не. За мен България е моят дом. Аз искам и да остана тук, и да показвам винаги просто колко сме силни ние.
Олга Храмова: Мога да кажа първо, че аз вече смених държава. Аз съм в Русия, бях там в национален отбор, сега дойдох тук и сега вече на този етап, ако имах такава възможност, аз нямам възможност, не можеш да смениш втори път държавата, нямаше да я сменя, защото сега това също вече е моят дом, това е моят отбор, треньор, екип, всички, аз просто ги обичам и просто се боря за тях.
Ема, при теб?
Аз никога не бих сменила държавата. Просто българите наистина са велико нещо и колкото и да нямаме средства и каквото и да е, просто седим и се борим. Даже и другите държави ни се чудят как се случва това нещо, но явно можем да го постигнем.
Да, ние сме повече от отбор, ние сме семейство. И това го показваме всеки път.
Това е. Между другото не във всичките отбори присъства това нещо. Ние и на пътеката, и извън пътеката ние сме като едно семейство. Винаги можем да се обърнем един към друг, винаги се подкрепяме, говорим на езика на едно семейство, както вътре у дома си говорят хората, така и ние сме на пътеката и в залата.
Да ви върна само за нещо за Световната купа. Вярно ли е това, че някои от отборите, които сте победили от големите сили, не са ви поздравили след това?
Ние пътувахме с един полет с италианките точно и с унгарките. Те си извръщаха главите и треньорите, и състезателите, просто се правиха, че не ни виждат. Не знам защо беше, най-вероятно не могат да повярват, че сме спечелили. По принцип ни поздравят дори когато нямаме резултат. Най-вероятно ни имат за приятели. И накрая изведнъж ние ставаме конкуренти, даже спечелим състезанието, може би им се отрази на егото.
Това само може да ви нахъса още повече, нали така, за следващите състезания?
Така е. Имаше също хора, като например една украинка Олга Харлан, тя има 6 медала от Олимпиада, тя специално дойде преди финала да ни пожелае успех, и много други, които казаха: Ние викаме за вас.
Има една фраза: Бий, за да те уважават.
Смятаме, че все повече го доказваме. А най-забавното е, че за първи път от толкова много години имаме успехи отборно и до 17-ет години, и до 20-ет години, и при мъжете, и при жените. Толкова много различни възрасти и успехи в сабята не са се случвали.
Пожелавам успехи!
Благодарим.
Георги КУСИТАСЕВ |
Зареждане ...
