 © judo.bg |  |
Ивайло Иванов, шампион по джудо от "Гран При" на Португалия, седми на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година, двукратен европейски вицешампион (2019, 2020), победител от Световните военни игри (2019). Роденият в Монтана състезател става и първият българин с медал от престижния турнир "Мастърс“ - бронз в Доха през 2021-а, пред Георги Куситасев за предаването "Спортът във Фокус" на Радио "Фокус".
Здравей, Иво. Срещаме се с теб дни, след като спечели злато в новата за теб категория до 90 кг. Направи го по безапелационен начин – пет победи с ипон, впечатляващо. Разкажи ни за турнира.
От доста време чаках този медал, този резултат, поради простата причина, че от година и половина промених категорията, след Олимпийските игри в Токио, и направих доста контузии миналата година. Стартирах добре на 90 кг с една Европейска отворена купа от миналата година март месец, някъде февруари-март, завоювах там златен медал, но на следващия турнир получих контузия, с която не успях да покажа и на Европейското в България на какво съм способен, въпреки че се борих, и отново се ударих, защото контузията беше прясна. След това почивах три месеца, бях дълго време извън залата. Не можех да тренирам, не можех да правя това, което обичам, и да ходя по състезания. И след тази дълга пауза много се радвам, че успях да завоювам този медал, поради простата причина, че аз винаги когато съм в залата, давам всичко от себе си. И това е много важно за всеки човек, дори който не е спортист, дори който е работещ, за да успява да върви напред. Когато човек се труди и дава всичко от себе си, резултатът е налице.
Очакваше ли, че можеш да започнеш по този начин 2023 г.?
Ами бях фокусиран и да, в мозъка ми го очаквах. Не мога да кажа, че е неочаквано за мен. Аз имам и други резултати отпреди това, от Гран При-та. Имам опит, просто на долната категория, но ние се познаваме добре със съперниците, с някои от тях, защото има нови момчета, като корееца, като сърбина и т.н., които завоюваха наскоро медали от различни турнири, но не сме се срещали с тях по лагерите. Но бях много концентриран, много фокусиран, бях спокоен и дадох всичко от себе си и нещата се получиха. В най-добрия смисъл на думата се получиха и както се бяха визуализирали в главата ми преди това.
На финала на Гран при в Португалия победи настоящия бронзов олимпийски медалист в категорията – Тод от Унгария. Това ли беше най-тежката ти среща в турнира?
Като цяло турнирът протече доста добре за мен. Победих с пет ипона от петте срещи. По-скоро най-тежката ми среща беше първата, защото винаги на първа среща имам винаги някакво притеснение как ще започна, по какъв начин ще стартирам нещата. След първата минута усетих, че наистина ще го победя, и то може би с "ипон", и затова дадох всичко от себе си, натиснах и първата среща може би беше най-тежка. Тя винаги е най-тежка за всеки състезател, защото той вработва първа среща. И вече когато нещата се получиха, може да се каже, че получих допълнителна сигурност след първата среща и някакво допълнително спокойствие влезе в мен и просто трябваше да бъда концентриран, да изпълнявам това, което треньорът казваше като тактика, както изпълнявах и първата среща, и нещата се получиха по най-добрия начин.
След състезанието коментира пред сайта на Федерацията, че не си имал притеснения в нито една от срещите. Това ли е ключът към успеха?
По някой път лекото притеснение, то те пази. Винаги всеки спортист има едно леко притеснение, но той трябва да запази баланс, да не се паникьосва. По-скоро от такава гледна точка го казах това нещо. Винаги има малко притеснение в мен, защото искам да победя, но по-важното нещо е ние да може да запазим спокойствие, да не се паникьосваме и да бъдем фокусирани в това, което правим, и нещата се получават. Това е, мисля, много важно нещо и наистина, колкото повече се боря, колкото повече остарявам и влизам, наистина главата е най-ключовият фактор за всяко състезание. Защото има много добри джудисти, много добри спортисти и хора навсякъде, в цял свят, които когато са без стрес, така да се каже, пожънват големи успехи, обаче когато трябва да се представиш пред публика или пред хора, или на състезание, или на каквото и да било, и стресът, когато успее да те надвие, тогава много от хората бъркат.
Ален Шмит от година е треньор на националния отбор. Помогна ли той за успеха и каква е разликата преди и след него?
Човекът е много голям професионалист, той наистина много помогна и допринесе доста, откакто той е треньор, показва много нови неща, които ние не ги знаехме, като захвати, като тактика. Аз съм много доволен, сработихме се заедно, като човек на мен лично много ми допада, приятели сме извън залата, обаче в залата той е строг и винаги изисква максимума и това, което му е в главата, да се случи и да се вземе от тренировката. Много ни говори и психически, което допълнително успява да ни мотивира по някакъв начин.
Да те върна към смяната на категория. Каква е разликата в конкуренцията при 81-килограмовите, в която се състезаваше допреди година – година и половина, и сега при 90-килограмовите?
90-килограмовите са малко по-силни, една идея по-бавни. Може би като бройка сме една идея по-малко. 81-килограмовите, защото един нормален човек тежи около 70-80 кг, е малко по-пълна като категория. Разликата е горе-долу това. Иначе всички са професионалисти. Навсякъде има конкуренция в нашия спорт – от 60 кг до тежка категория. В 90-килограмовите в момента не може да се каже кой е фаворит на 100%, това е интересното, докато в 81 килограма има един-двама човека, които в момента наистина държат голямо ниво и от доста време на са побеждавани или трудно побеждавани. Единият дори не е побеждаван в последната една година. В 90 кг има човек, който стана световен шампион. Той на следващия турнир загуби и това показва, че конкуренцията е доста висока също.
Направи феноменален скок в ранглистата, като вече си №30 след златния медал от Португалия. Има ли цел за теб като място в нея до края на годината?
Може би целта ще бъде да бъда в първите осем, което мисля, че е въобще доста постижимо в главата ми, дори и по-напред, да бъда във вторите осем за Олимпийските игри, поради простата причина, че сме поставени първите осем. В момента съм в олимпийската ранглиста 18-ти, а в световната – 30-ти, поради простата причина, че точките не са занулявани от доста дълго време, и като новодошъл в категорията, е много по-трудно да достигнеш, защото те са с по 6000 точки, а от един такъв турнир аз взимам 700 точки. Разликата е доста, те са от доста дълго време. Но олимпийската ранглиста е различна. От три, четири, пет месеца започват да се пълнят точките там, така че нещата са в рамките на нормалното за момента.
Точно това щеше да ми бъде следващият въпрос. Там си №18, както и ти каза, което за момента ти дава квота за Игрите в Париж, но предполагам, че няма да се задоволиш само с участие на форума?
Със сигурност, никога не съм се задоволявал с участие. Нямам удоволствието, никога не съм имал, просто да отида и да видя Олимпиадата. Това никога не е била моя цел. За мен, ако се задоволявам само с участие, е загуба на време поради простата причина, че имам семейство, което държи на мен. Доста дълго време от времето, което съм в залата и по лагери, не мога да прекарвам с тях и аз го губя това време, и ако целта ми е само да участвам на Олимпиадата, за мен това наистина е загубено време. Целта е винаги медалите и първото място.
Някаква точна цел поставял ли си си за Олимпийските игри – медал или титла?
Винаги отивам за титлата, да се представя най-добре, да съм доволен от себе си, а аз съм доволен само тогава, когато съм първи. На такъв форум може би ще съм доволен и с медал, но наистина съм задоволен на 100%, когато съм първи. Това е единственото задоволство за мен. Когато съм взимал медал от Европейско, съм бил доволен, да, защото съм на стълбичката, защото по някакъв начин ми се е отблагодарил трудът, но само когато съм първи, тогава съм доволен от себе си на 100%.
Кои ще са основните ти конкуренти на големите форуми?
Те са много, много хора, поради простата причина, че излизат и нови момчета, които дори не предполагаме – в момента може да тренират и да излязат, и да станат фаворити. Както аз бях назад в ранглистата и с това излизане в момента другите момчета ще ме гледат като фаворит, предполагам, и ще имат респект към мен. Има доста момчета, има и японци, узбекистанци, руснаци, италианци, в смисъл, много са хората, които са в "Топ 20", така да се каже, да не се разпростираме по-назад. Но наистина са много хората. Аз имам и случай, когато 127-мият стана световен шампион в ранглистата. В моята категория това се случи преди време, така че наистина конкуренцията е доста ожесточена.
Добре, да те върна на представянето ти в Португалия. Световната федерация също бяха много впечатлени от това, което ти направи. Как ще го коментираш?
Аз се радвам, те ме познават, както казаха, и аз, доколкото чух, че идвам от 81 кг, но все още не съм завоювал медал от голям форум – това имат предвид, че нямам медал от Световно и Олимпиада. Но мисля, че това нещо ще се случи в близко време.
Има ли шанс да видим пълен отбор на България на Игрите в Париж или някой от големите форуми, или още е рано за подобно нещо?
Пълен отбор, това означава 14 души. Все още, наистина ако гледаме реално на нещата, не е реално в момента да се случи това нещо. Но мисля, че четири, пет, шест, седем човека ще успеем да вземем квоти, защото в момента доста от състезателите, младите, вървят добре, поне по мое виждане и по мое мнение.
В категория до 81 кг вече се състезава Георги Граматиков, който постигна две победи на Гран При на Португалия. Какво е мнението ти за него?
Мнението ми за него е добро, поради простата причина, че ние тренираме заедно. Той завоюва медал до 23 години преди няколко месеца. Това му даде един отскок напред и психическа стабилност, разбира се, да се види, че наистина се отблагодарява трудът, който влага в залата. Той, когато се бори, винаги дава 100% от себе си. Това е едно хубаво качество. Работи добре, върви добре и според мен има много голям шанс да успее.
А за останалите ни таланти, някой, който открояваш?
Ами Марк Христов е другото момче, Янислав Герчев го познавате – той върви с мен доста години, Денислав Иванов, Габриела Димитрова и Лидия Брънчева. Това са горе-долу шест-седем човека, плюс Борис Георгиев, който се контузи преди три месеца и не можа да покаже какво може на самото състезание на 100 кг. И може би ще изскочи още някое друго момче в следващите месеци, просто това е… Както казах, всеки тренира, стига да може да бъде устойчив и психически, нещата се получават и както тренира сега, в следващия момент може да бъде шампион на някое от състезанията, стига да го вярва, да го иска.
Тази година има, освен Европейско първенство, и Световно, и Европейски олимпийски игри. Ще участваш ли и на трите и какви са целите пред теб на всяко едно от тези състезания?
Целите на всяко едно състезание са златен медал, също да се боря добре и да показвам все по-добро и по-добро джудо. Първата цел е Световното първенство. Както казах, нямам медал от такова първенство и целта е шампионска титла, дай боже. След това са Европейските олимпийски игри – и там ще дам всичко от себе си, както и на Европейското. Абсолютно навсякъде винаги излизам за първо място и давам максимума, който мога, и дори малко отгоре.
Имаш ли някакви болежки, травми след турнира сега в Португалия?
То винаги има някакви болежки, които са нормалните. Може да се каже, че съм здрав и продължаваме напред.
Благодаря ти много за интервюто. Ако имаш още нещо какво да добавиш или да пожелаеш нещо на слушателите?
Искам да им пожелая да дерзаят, никога да не се отказват от мечтите си и да работят здраво за тях. И най-вече да бъдат здрави, защото когато са здрави, могат да постигнат всичко. И дори да паднат, трябва винаги да се изправят и никога да не се отказват. |
Зареждане ...
