 © Инстаграм |  |
Връзката на актрисата Нина Добрев и Шон Уайт започна през 2019 година, но се задълбочи през май 2020 година, докато двамата живееха заедно по време на пандемията. Техни приятели споделят, че Нина и Шон се "допълват перфектно“, добавяйки: "Имат сходна енергия – и двамата са забавни, но скромни, обичат да се смеят и са много активни“.
Нина и Шон вече говорят открито пред близките си за своето общо бъдеще.
Шон Уайт е истинска звезда. Той беше само на 19 години, когато спечели първата си олимпийска титла в халфпайпал в Торино през 2006 година. В Пекин 16 години по-късно вече трикратният олимпийски шампион ще гони четвъртото си олимпийско злато. Уайт смята, че е голям успех, че на 35 години е още на върха в спорт, който се променя толкова много.
"Аз съм най-старият състезател в дисциплината. Чувствам се като почетен медал“, заяви Уайт пред Би Би Си.
При първото злато в Торино майка му го гледа от трибуните, а след състезанието му казва: "Вече завинаги ще останеш в историята като олимпийския шампион Шон Уайт. Ще носиш това до края на живота си.“
С прякор Летящия домат заради дългата тогава червена коса Уайт е лесно разпознаваем.
"Бях само на 19, нямах идея колко голямо нещо беше това, колко много хора по света гледат какво правя. Това определено ми промени живота“, казва Уайт.
По това време сноубордът не е толкова разпространен спорт. Американецът казва, че е трябвало да убеждава учителите си, че отсъства заради важни състезания.
"Всяка една стъпка беше борба да ни приемат и да не гледат на нас, все едно сме луди. Мислеха, че си пропилявам живота със спорт, който не е истински спорт“, казва Уайт.
Но спортът и самият той стават все по-известни, а Летящия домат трупа все повече фенове, особено след втората си титла във Ванкувър. Той печели и шест титли в суперпайпа в Екстремните игри, като става шампион и в скейтборда, с което се превръща в първия с успехи и в летни, и в зимни екстремни игри.
Серията му на зимните олимпийски игри обаче е прекъсната в Сочи, където остава четвърти. Уайт признава, че по това време губи желание и мотивация.
"Бях на върха и се пуснах последен, но още преди старта стоях там и си мислех: "Уау, ще загубя"
Беше като да гледаш филм, чието развитие няма как да контролираш. След като загубих, излязох от транса и си казах: "Е, значи това е чувството да загубиш на олимпиада."
По това време той тренира сам, за да измисля нови трикове, но загубата е повратен момент за него. И тогава започва да се готви с други състезатели, пише "Мач Телеграф"
"Осъзнах, че имам нужда от повече хора, от моя отбор, от приятели, от хора, с които да работя и да се забавлявам.“
На олимпиадата в Пьончан Уайт отново печели златото с най-високия резултат в историята на халфпайпа на олимпийски игри.
Четири години по-късно той отново е олимпиец. Надпреварата под петте преплетени кръга в китайската столица може да се окаже и последната в кариерата му.
"Сега гледам да извлека радост от всеки момент. Всички спортисти знаят, че има ограничено време, в което можеш да правиш това, което правиш. И когато този прозорец започва да се затваря, гледаш да се забавляваш“, признва Уайт.
На въпрос дали предстоящите състезания ще приличат на Сочи или Пьончан, той отговаря: "Не знам дали изобщо съм очаквал да съм на друга олимпиада след последната. Бях доволен как се случиха нещата в Пьончан. Всеки път, когато дойде състезанието, си казвам: "Как е вратът, как е всичко останало.“ И чак след това казвам какво ще стане.“ |
Зареждане ...
