© Фейсбук | | Олимпийската шампионка с ансамбъла по художествена гимнастика - Лаура Траатс, има нови цели и мечти след края на кариерата си, които отново са свързани със спорта. Отборът ще отбележи завършването на своя път в спорта с бенефиса "Сън" на 16 декември в столичната "Арена Армеец". Лаура Траатс претърпя операция заради дискова херния на врата в швейцарска клиника, където все още се възстановява.
"Имам много цели и мечти, които отново са свързани със спорта. Знам какво искам да правя, но все още не искам да го споделям. Когато се случи, всички ще разберат. Ще пренеса тази отдаденост, желанието, с което съм работила, във всяко нещо, което правя и занапред", каза гимнастичката в обширно интервю за страницата на БФХГ във Фейсбук.
"Взех решението да се откажа още преди Олимпийските игри. Знаех, че това ще ми бъде последното състезание. Ще ми липсва времето с момичетата, треньорите, всички хубави и дори тежките моменти, защото дори тогава аз обичах това, което правя.
Смятам, че няма как един спортист да се стреми към нещо такова и да не го обича. Да, много пъти съм си представяла финала с олимпийското злато. Мисля, че точно така трябва да става, защото понякога ти трябва ясно да виждаш финалната си цел, без дори да знаеш как ще я постигнеш. Смятам, че и при нас беше така - ние давахме всичко от себе си, не знаехме как ще стане, но искахме да стане и то се случи", добави Траатс.
Тя каза още, че е едно обикновено момиче, следващо мечтите си с много доброта, любов и с цялото си сърце.
"Още когато ме приеха в ансамбъла девойки разбрах, че съм отборен играч. Участвахме на Европейско първенство, след това имахме право да участваме на Младежката олимпиада, но аз нямах право, защото на нея можеха да участват момичета родени през 1999 година, а аз съм родена през декември 1998 година, две седмици ме разделиха от тази Олимпиада. И това беше един от първите моменти, които бяха трудни за мен.
Бях резерва, но продължавах да се готвя и за тестовете за ансамбъл жени и се случи - взеха ме. На първата ми тренировка всичко ми се стори странно, различно и трудно, въпреки че бях в националния отбор до преди няколко месеца ми беше доста по-трудно. Докато свикнем с интензивността на тренировките на г-жа Весела Димитрова. Петте момичета се намерихме много бързо, още когато търсихме и изработвахме елементи, и се сработихме много естествено", допълни грацията.
"Имали сме много трудни и тежки състезания, били сме подготвени, знаехме, че сме с най-хубавите съчетания, с най-високата заложена трудност и ние сами сме си проигравали медалите, тъй като сме допускали много груби грешки. Оставали сме на стълбичката, но в подножието. Това са едни много тежки моменти за един отбор, но никога не сме отчайвали, а крачехме смело, дори и от провал на провал, без да губим никакъв ентусиазъм и знаехме, че вървим към нашата цел и там е мястото, където трябва да се докажем", коментира Траатс.
"Чувството да сбъднеш най-голямата си мечета е неописуемо. Няма как да се облече в думи, просто трябва да се изживее. Това е момент на върховна удовлетвореност и особено след толкова трудни моменти, моменти, в които си бил подготвен и просто се молиш да се получи сега, въпреки че ясно знаеш, че както тогава си бил подготвен и готов за върха, така и сега, но отново може да не се получи. Но се случи.
Вярвам в закона на привличането. В това, че мислите ни може да се материализират и разбира се трябва да сме го разбрали, както трябва. Смятам, че това е закон, който работи, както гравитацията, нещата се случват и когато ние знаем как, се получават.
Също така съм християнка и вярвам в Господ. Смятам, че неведнъж ни е помагал. Вярвам, че има сила, която ни помага, но също така тази сила доста често е в самите нас", каза още олимпийската шампионка. |