Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Симеон Малинов, "Екипът на София": Столична община трябва да се ангажира с разрешаването на проблема с реките | ||||||
| ||||||
На днешния ден, освен че отбелязваме Световния ден на числото Пи, отбелязваме и Световния ден на реките. Реките и езерата могат да играят важна екологична роля за градовете. Какво предлага "Екипът на София“? "Екипът на София“ алармира, че трябва да се обърне повече внимание на реките и езерата в градски условия и по-конкретно в столицата ни София. Темата ще коментираме в следващите минути с експерта от "Екипът на София“ г-н Симеон Малинов. Здравейте. Здравейте. Г-н Малинов, какво може да се направи, за да бъдат интегрирани реките и езерата в градска среда? На първо място, много важно е да кажем, че трябва да се случи промяната на цялостното мислене на хората в София за реките. В момента много хора ги възприемат като канали, като част от инженерната инфраструктура, като част от канализационната мрежа дори. Това съвсем не е вярно. Всъщност реките в София всъщност са естествени природни явления и през годините те са много неглижирани точно защото приличат на канали, но всъщност не са. Първото нещо, което за нас е много важно да кажем, е, че промяната в реките и въобще решаването на проблема с реките изисква един интегриран подход, който да доведе до намаляване на риска от наводнения, подобряване на екологичните състояния и оптимизиране на градската канализация. От този подход резултатите могат да бъдат постигнати по най-различни направления. Едно от тях, за което ние апелираме и развиваме темата, е прилагането на т.нар. концепция за град в града. Какво означава това? Това означава оползотворяването на повърхностните и подземните води по най-добрия начин. Това може да се случи чрез зелени покриви, чрез дъждовни градини, които да имат възможността да задържат и да пречистват дори дъждовните води, ретензионни обеми. Това представляват най-просто казано едни водозадържащи съоръжения, които се инсталират на големи водосъбирателни площи. Представете си един паркинг на голям хипермаркет, примерно да кажем, който събира огромно количество вода. Тези мерки едновременно с това, че събират водата и позволяват нейното използване в бъдеще, било то за поливане, дали за питейна вода, но другото нещо, което правят, е, че намаляват напрежението върху канализационната система, т.е. тази вода, която се събира в ретензионните обеми, съответно не влиза в канализацията. Други неща, които трябва да се променят – реките трябва да се възприемат като част от зелената система, т.е. трябва да се положат усилия за превръщането им в публични пространства, където е възможно, разбира се, възстановяване на естествените меандри, т.нар. меандри, които всъщност са брегове, които всяка естествена река има, което ще предостави разнообразие за живот на реката, т.е. за възстановяване на биоразнообразието. Да. Г-н Малинов, вие сте ландшафтен архитект. Да. Как се поддържа езеро в градска среда? Можете ли да ни разкажете? Да. Тук мога да дам няколко примера от София. Един от тях е – в София еърпорт център има един много светъл пример за изграждането на т.нар. биологичен басейн. Това е басейн, който изисква никаква или много малка нужда от поддръжка, с една много умна и енергоефективна система за пречистване. Без химикали се поддържа един добър баланс на езерото, което изглежда естествено и т.н. Дружбенското езеро също е добър пример, където общо взето нещата са оставени на някакъв природен принцип да се случват. Достатъчно е поддръжката да се свежда до това да не се замърсява езерото, да се използва подходяща растителност, да се поддържат бреговете, да се предприемат някакви мерки за повишаване на биоразнообразието, като различни риби, дървесни видове, водни растения, които също пречистват водата. Истината е, че при доброто управление, т.е. при непозволяването на замърсяване, тя, природата, сама си върши работата понякога, т.е. не е нужно дори много да се прави, за да се поддържат тези езера. До какво обаче може да доведе неглижирането на урбанизираните реки? Първият основен риск е всъщност влошаване на околната среда. На първо място, ако ние неглижираме, а ние дори не изследваме проблемите с реките, няма да знаем, както и в момента в София – не знаем дори откъде идват замърсяванията, не са направени станции за измерване на замърсяването. Това първо действа лошо върху биоразнообразието, съответно реката не е добър хабитат за живот. След това запечатването на коритата води своя риск от промяната на нивото на подпочвената вода. Запечатва ги коритата, пада и нивата намаляват на подпочвените води, от което страда пък съответно растителността, която се развива покрай реките. Но нещо, което най-пряко нас всъщност ни засяга като граждани и като хора, е рискът за здравето. Реките, имайки незаконни зауствания, канализационната мрежа преливайки в тях, това носи една първо неблагоприятна среда, която е източник на опасни изпарения. Това, комбинирано с гъстото застрояване и увеличаване на природните бедствия заради глобалното затопляне, съответно води и риск от преки щети, имуществени и не дай си боже от наводнения. Вие предлагате Стратегия за ревитализация на реките в София, но какво трябва да включва това планиране, ако можем така да го наречем, което може да бъде и една логистика от друга страна? На първо място, всяка намеса в градска среда не може да започне без правилното устройствено планиране на различни нива. Това включва, като започнем от Общия устройствен план на София, който предвижда основните зони за развитие покрай реките и връзката между отделните територии, така и когато се планира на ниво Подробен устройствен план, а именно – когато се планира на ниво квартал или дори микрорайон. Всъщност това са двата елемента от устройственото планиране, на които според нас трябва да се въздейства. На първо място – да се осигури точно на тези живущи покрай реките връзка с реката точно чрез това устройствено планиране. Би включвало естествено разширяване на буферните зони около реките, т.е. тези охранни зони. Така ще се гарантира едновременно възможността за изграждане на линейни паркове покрай реките, но и намаляване на риска от наводнения. Но това не може да бъде реализирано, ако на първо място не се оправи проблема със собствеността на реките. Все още виждаме доста големи площи, част от реките, които попадат в частни имоти, което е абсолютно, абсолютно недопустимо. Да, и исках да ви попитам как стои въпросът и със застрояването покрай речните корита. Знаем, че в София се строи доста. Да, градът се развива, благоустроява, но и презастроява, за съжаление. Да. Такива примери в София можем да видим много лоши, за съжаление, малко добри. Презастрояването, естествено, всички знаем за него. Основният проблем обаче остава, че тези квартали, които имат реално преминаваща река през тях, нямат достъп до нея, нямат дори визуална връзка с нея. Пример мога да дам с квартал "Витоша“ като най-пресен, в който съответно в последните години застрояването е много засилено, може би е един от най-бързоразвиващите се южни квартали в София. Там реката буквално може да видите как граничи с подпорните стени на прилежащите имоти и съответно е много близко до сградите, като това да кажем, че не е толкова сериозен проблем, защото достатъчно сме развити технологично, че да можем да си позволим безопасно да строим близко до вода или близко до подземни води. Но наистина хората нямат абсолютно никаква връзка до реката. Това води съответно до тежки проблеми. Хората започват да изхвърлят боклуци в реката, има незаконни зауствания в реката. И не трябва да забравяме, че тези територии, в които се строи покрай реките, са земни формирования, естествени, които естествено привличат водата. Това в дългосрочен аспект може да намали експозиционния срок на сградите. Рискът за наводнения в тези територии е по-голям и дългосрочно крие своите рискове и трябва да се обърне внимание на това, особено в южните квартали. Вие вече мисля, че споменахте, но на много места софийските реки са се превърнали в приемник на битови отпадъчни води. Каква опасност крие това? Ами да. Много е важно на първо място да кажем, че това е незаконно, т.е. реките не могат да бъдат използвани за разрешаване на проблема на липса на канализация. Хората не могат да се включат към тях и да изхвърлят отпадните си води в тях. Отново казвам, че това са естествени природни обекти, които не са час от канализационната мрежа. Всички зауствания, които има в рамките на Столична община в рамките на реките, са незаконни. Друг остава въпросът със смесената канализационна система. Преливането всъщност на канализационната система при едно високо натоварване – това е един друг механизъм, който е предвиден да се случва при големи натоварвания на канализационната мрежа. Част от водата от преливниците на канализационната мрежа в реките. Това е по-скоро мярка за справяне, предотвратяване на бедствия повече, отколкото е нещо невиждано, така да го кажем. Рисковете са много – рискът за здравето, химични замърсители, патогенни организми и т.н., и т.н. Г-н Малинов, какво ще правите с вашата стратегия? Кои институции ще ангажирате? На първо място общината трябва да се ангажира с разрешаването на проблема с реките, защото въпреки че много често собствеността на реките може да не е общинска, т.е. на земите, и прякото управление на реките да не падат върху общината, всъщност реките в крайна сметка са в общината и града, а лошото състояние се отразява на състоянието на целия град, съответно на хората и на качеството на средата. Затова общината трябва да поеме отговорността за тях, естествено, заедно с "Басейнова дирекция“, с държавата, със съседните общини, защото проблемът със замърсяването на реките винаги е локален, винаги реките са свързани с други населени места, замърсяването идва и от други населени места, т.е. трябва една колаборация междуобщинска и разбира се, от държавата. Да, добър финал на нашия разговор. Трябва наистина една такава симбиоза с всички, за да успеем и да се борим за околната среда. Точно така. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Софийски новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
