Моите спомени от 1988 г. са: опашки навсякъде и за всичко, мизерни заплати, опити на хората да изкарват пари на частно, кой надомно, кой по други начини, официален курс на долара 1 лв - реален пред Тримона 5 лв., тотално остарял обществен транспорт, занемарена инфраструктура, неподдържани културни обекти, забатачване на всички обществени проекти в Пловдив като неслучилия се Исторически музей и какво ли не, предстоящ световен резил заради неспособността да се довърши градският стадион за световното по лека атлетика, тотална апатия и цинизъм в хората, водене под строй на учениците да гледат Време разделно, за да се оправдаят действията на режима, връзки и спекула и на най-дребно битово ниво, тотална апатия и цинизъм сред хората, усещащи на всяка крачка разпада на системата. А твоите?

Аз имам други спомени, а ти?

През 1988 г. България беше една ограбена, фалираща и видимо изоставаща държава. Никакви нагласени статистики не можеха да го скрият. Даже Живков си каза в прав текст, че социализмът е едно недоносче.