Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Контрера: Ще видим дали тези, които се нагърбят да управляват ще се проявят за пореден път като конюнктурни типове | ||||||
| ||||||
Г-н Контрера, катастрофата с двама загинали младежи в района на бул. "Сливница“ разтърси всички, цялата държава. Вие сте председател на Комисията по транспорт и пътна безопасност в Столична община. Къде според вас е проблемът: липса на възпитание ли, липса на култура ли, на манталитет ли български като цяло, лоши са ни законите ли или какво е, инфраструктурата ли ни е проблемна? Безспорно имаме поредната трагедия със смърт на пътя. Някак си придобиваме усещането като общество, че тези инциденти изключително зачестиха. Още когато се случи ситуацията със Семерджиев на бул. "Черни връх“, аз заявих, че разговорът за пътната безопасност в България е безкрайно закъснял. И той е такъв, защото в съзнанието и на нас като граждани, и в съзнанието на хората, които са по институциите, някак си е загнездено усещането, че това на мен няма да ми се случи. Това обаче води до подценяване на проблемите и липсата на системна политика в сферата на пътната безопасност, води до категорично безхаберие от тези, които би трябвало да поддържат пътната инфраструктура. Също така води и до известна доза отчаяние в обществото, че каквото и да се случи, нещата си продължават все така. Проблемите са колкото политически, технически, толкова и чисто въпрос на психология, защото в случая "Сливница“ този млад човек е карал със значителна превишена скорост в населено място. Точно така, с над 100 км/ч. Той не е единствен, това не се случва само по булевардите, това не се случва само в центъра на София, не се случва и само в София. Забелязвам, че въпреки опитите за контрол да кажем на скоростта, това по никакъв начин не се отразява на една не малка част от нашите съграждани, които продължават да управляват моторни превозни средства по абсолютно безогледен начин. Но днес имах разговори с хора, които се занимават с обществен транспорт. Проблемите са на няколко нива. В чисто обществен план няма воля, енергия да се сложат всички проблеми на масата и да започнем поетапно и системно да ги решаваме. Как така няма воля? Няма воля сред хората, които трябва да го направя. Т.е. като се започне от Министерство на вътрешните работи, мине се през Народното събрание, та се стигне и до общините. Всеки работи за себе си, на парче. Ние търчим да решаваме конкретни казуси тогава, когато се случат трагедиите. Но генералната за престава за политика обща за пътната безопасност ние нямаме. Неслучайно сега разговорът се върти около това да могат ли младите шофьори сами да управляват или трябва да имат придружител. С придружител, да, известно време, поне първата година. Да де, но това е част от проблема. Има хора, които са на по 50-60 години, зрели мъже и жени, и те хвърчат по същия начин. Там какво да направим? Т.е. разговорът трябва да е комплексен, което означава, че в крайна сметка Народното събрание и народните представители надявам се в тоя мандат да се хванат за сериозната работа, да се намали политическото приказване и еквилибристики и да се приемат пакет от законодателни мерки след като чуем общините, експертите, гражданите, и това да се случи сега, не след половин година, не след една година. Има много посоки, в които може да се разсъждава. Нека сложим всички варианти на масата, за да можем да се отървем от тези проблеми. Що се отнася до МВР, те имат тежка дисфункция, аз мисля, че тая система вече не просто е в будна кома, ами в чиста кома. Сега се обсъжда да се засили живата сила, знаете, патрулите в столицата. Това трябваше да се случи много отдавна. МВР има организационни проблеми, министерството, ведомството е пълно с чантаджии, които само пишат инструкции, никаква оперативна работа не вършат. Няма как с 15 патрулни автомобила или с 50-60, 100 човека в "Пътна полиция“ да се осъществява контрол в София, около София, включително и по републиканска пътна мрежа, която е на територията на града. Това е своеобразно безхаберие. Нещата, пак ще се върна към случая със Семерджиев, си продължават по абсолютно същия начин, както си бяха и преди година и нещо. Това води за съжаление до смърт, в случая на млади хора, едни погубени животни и отчаяние в обществото, че нещо може да се промени. Тук е вече ролята на обществениците, на политиците, на водачите да дадат ясен сигнал, че така повече не може. Г-н Контрера, в началото на нашия разговор казахте, че са необходими промени сега, веднага. Вие самият много често много пъти сте давал предложение за промени. Разкажете ни по конкретно за тези неща, за вашите идеи. Ние закъсняхме с въобще цялостната реформа и в наказателната политика, и в правилата за движение по пътищата, макар и Наказателният кодекс и Закона за движение по пътищата да са едни от най-изменените закони, все не стигаме до онзи ефект да заживеем по-спокойно, защото това е целта на законодателството и на правната рамка: хората да се чувстват спокойни. Ако погледнете и направите една ретроспекция на последната предизборна кампания, по тема "Сигурност“, по тема "Пътна безопасност“ нямаше почти никакви идеи и дебати, което е страшно. Това означава, че парламентарните партии са абдикирали за съжаление от въпроса и много трудно, освен ако не е един подобен инцидент, като този на "Сливница“, може да започне разговорът по същество. Виждам, че в Народно събрание вече има внесени законопроекти, преди случая разбира се, но трябва да се засили работа. Да си отговорим на въпроса какво правим да кажем с пияните и дрогирани водачи, които управляват моторни превозни средства? Да, какво може да стресне тези джигити на пътя? Според мен при 1.2 промила и извършване на ПТП или въобще установяване на подобно нарушение, автомобилът трябва да се конфискува в полза на държавата като наказателна мярка. Да, мярката е изключително рестриктивна, но се вижда, че с добро не става. Същото важи и за дрогираните – хванат ли те управляваш след употреба на наркотици, отнема се автомобилът в полза на държава. Общественополезният труд – 46-ото Народно събрание, мисля, направи една реформа за въвеждането на общественополезния труд като вид наказание, но тя практически не работи. Бихме могли да мислим в посока кръгът от наказанията, дори не за престъпления, но за тежки пътни нарушения, да бъде включен в рамките на тази санкция и тези хора да полагат по 300-400, 500 часа общественополезен труд, за да има някакъв освен личен ефект, тоест личната превенция, и генерална превенция. Другото нещо: не можем МВР да се занимавам основно с контрол тук-там на скоростта, има други проблеми в пътното движение, които трябва да бъдат контролирани. Закритата вече или не знам дали е закрита, но нефункционираща Агенция за пътна безопасност, държавна, има два интересни доклада от минали години, и се оказва, че в градски условия един от огромните проблеми, да кажем с пешеходците, е отнемането но предимство, и то на пешеходни пътеки, причините за които забележете са основно в използването на мобилни телефони, но вече не е толкова за говорене, а за чатене. Това разсейва водачите, не виждат пешеходеца и белята става. Защо го казвам: едно, да се засили контролът за тези нарушения, но и друго: превенцията е много важна – да обясняваме непрекъснато на обществото, че не бива така, защото се получава това, това и това. И в тоя смисъл в последните седмици Столична община откри полигон за обучение на пътна безопасност за деца в базата на Панчарево, където ще се опитаме да обхванем максимален брой деца и те да се обучават практически на правилата за движение. Това е изключително важно, но подготовката не трябва да засяга само малките ученици, а дори и учениците в по-горни класове, защото дълго време ще мине докато насадим в съзнанието на учениците принципа, че правилата трябва да се спазват и да пазят сами себе си също на пътя. Един ден те ще бъдат или по-голямата част от тях ще бъдат също водачи на моторни превозни средства и е добре от малки да бъдат. Да имат такава практика, да. … практически обучени и да знаят правилата за движение. Къде обаче според вас се къса връзката? Откъде идва всичко това? Вчера имах разговор с инж. Богдан Милчев и с Надежда Дойчева. Между другото тя е администратор на най-големите "Фейсбук“ групи "Катастрофи в София“ и "Забелязано в София“. Според нея, според Надежда връзката се къса в КАТ, на ниво КАТ. Случаят със Семерджиев също е показен, показва това. Връзката се къса първо между общини и държава що се отнася да кажем до инфраструктурата. Защото подобни проблеми има в доста населени места. За съжаление една част от българските общини нямат въобще възможност да поддържат инфраструктурата на ниво, което да отговаря на минимални стандарти за пътна безопасност. От друга страна София като един голям град, тя се нуждае от една цялостна програма и разбира се финансиране, защото не може държавата да отпуска средства на общината за едно или две кръстовища, обезопасяване на едно или две кръстовища на година, и да се разчита, че само от общинския бюджет ще се води някаква мащабна политика за пътна безопасност. Разбира се, не трябва да подценяваме и факта, че включително и в София, администрацията понякога е доста бавна и инертна, и дребни проблеми не се решават с месеци, ако не и с години. Може би една такава реформа на административно ниво би била много добра също така. Това е едната скъсана връзка, другата е вътре в МВР. Аз пак ще се върна на моята теза, че Министерство на вътрешните работи, то е в период на полуразпад, едната ръка не знае какво прави другата. Вътре има огромен брой хора, които се занимават само с писане на писма и преписки, реална работа на улицата те не са помирисвали. В същото време ние издържаме цялата тая армия от чиновници и се надяваме да има контрол. Ами няма как да стане така. А що се отнася до "Пътна полиция“, първо, те не са достатъчно кадрово обезпечени, защото не се води такава политика от министъра на вътрешните работи. Второ, може би чисто организационно трябва да се тръгне в посока и "Охранителна полиция“ да бъде включена по-активно в контрола на спазване правилата Закона за движение по пътищата. Помните, имаше един период когато тези правомощия им бяха отнети, после частично нещо се върна, и въобще цари една каша, от която разбира се страдат гражданите. Но категорично не може да дадем положителна оценка за контрола и като качество и като обхват. Погледнете в големите квартали колко често се извършва контрол за спазване на правилата за движение по пътищата. За съжаление "Пътна полиция“ например от неправилното паркиране почти абдикирала в София и се разчита на Службата по контрол към ЦГМ и на "Общинска полиция“. София гони понякога 2 милиона души. Едва ли можем да твърдим, че ако институциите ни обединят усилия може да има какъвто и да е положителен ефект. Затова аз си мисля, че е време да почнем да си подаваме ръце, да си говорим община и държава, и да се опитваме заедно да поправяме първо малките, после и големите проблеми. Община и държава трябва да започнат да си говорят, виждате обаче колко е нестабилна политическата ситуация – все още нямаме кабинет, надяваме се скоро да имаме. Днес беше съобщено официално името на г-жа Мария Габриел, която ще е кандидатът на ГЕРБ-СДС за премиер. Какво мислите за това? Ние от 3 години реално живеем в ситуация на анархия, без да ми се обижда абсолютно никой, но така усещат хората отвън на улицата. Особено по тема "Сигурност“, част от която е и пътната безопасност се видя, че нещата никак не са добре. Хората не живеят спокойно, не се чувстват в безопасност, което е проблемна на политиците и управленците. Аз си мисля, че в крайна сметка каквато и да е политическата цена за парламентарните партии, те трябва да направят реален опит да съставят управление, което да не бъде обаче самоцел, а да бъде около една конкретна програма с конкретни мерки, политики и срокове за тяхното изпълнение. Ако си спомняте 2017 година всъщност така се създаде коалицията между ГЕРБ и "Обединени патриоти“, и въпреки опитите тя да бъде торпилирана и отвън, от външни фактори, в крайна сметка имаше едно четиригодишно управление. И според мен, и според оценката на доста хора, участието тогава на ВМРО беше положително, случваха се положителни неща. Да, кусури винаги има. Но този пример трябва да бъде взет на въоръжение и сега, в противен случай ние вървим към удължаване на агонията, на анархията, и до поредните избори, които няма да дадат особено положителен ефект. Трябва обаче да сме наясно, че партиите, които се хванат, ако се хванат да управляват, ще платят тежка политическа цена. И тука вече влизаме в оценката на качествата на хората, които трябва да са нагърбят с тази отговорност, дали те ще предпочитат да останат в историята като държавници, застанали и поели отговорност да водят държава и общество в криза, или ще се проявят за пореден път като тяснопартийни, конюнктурни типове, които гледат само резултатите от избори на избори. Ще ми се да вярвам, че ще бъде първото, но може би ще бъда опроверган, не знам. Попитах ви за г-жа Мария Габриел. Според вас това нестандартно решение ли е на ГЕРБ? Очаквахте ли го, изненадали ви това? Борисов даде заявка, че ще предложи фигура, която да не е тясно обвързана с политическия живот в момента в страната, което прави логичен избора на г-жа Габриел за кандидатура на първата политическа сила в момента. Безспорно кандидатурата има своите предимства, особено ако говорим за дневния ред, който всъщност се обсъжда между "Промяната“ и ГЕРБ, свързано с Еврозоната, "Шенген“ и т.н., Плана за възстановяване. Ако това ще им бъде програмата, г-жа Габриел е човек с опит в тези политики и в тези процеси, с достатъчно контакти в Европа, което не трябва да се подценява. Но дали това всичко е целият дневен ред на българското общество? Ето вие видяхте, в момента под натиска на фактите и обстоятелствата започнахме да говорим за тема "Сигурност“, нея я няма въобще в това, което се обсъжда между ГЕРБ и "Промяната“, дано се поправят, имат време. Но мен ми се ще наистина да се излезе с една конкретна програма и срокове, и да се поеме отговорност, защото в крайна сметка зад първата и втората политическа сила стоят приблизително около 1.3-1.4 милиона български граждани. Те очакват това, за което са дали своя глас като политики, да се случва. Така че опасността е кой доколко ще разочарова своите избиратели и как. Г-н Контрера, бих искала да поговорим и за вашата гражданска инициатива, в ход е тя, за изграждане на български паметник на мястото на Паметника на съветската армия в Княжеската градина в София. Разкажете ни малко повече за тази инициатива. Ако направим една ретроспекция, за пореден път на 9 март мисля беше тази година, когато се обсъждаше съдбата на Паметника на съветската армия, аз заявих в залата на Общинския съвет, че за мен и за ВМРО най-логичното нещо, което може да се направи с това пространство, е там да бъда изграден мемориал на основателите на българската държава. Казах го в залата на Общинския съвет. Като политическа позиция ние сме имали подобни предложения и идеи назад във времето, сега ги повтарям. Самата гражданска инициатива, за която говорим, т.е. инициативата "Искам български паметник“, тя е на различни организации, които не са политически обвързани: сдружения, фондации, групи от граждани и т.н. А какъв точно ще бъде този български паметник, каква е вашата идея всъщност? Това, което аз съм предложил, е мемориал на основателите на българската държава, т.е. тук говорим за Кубрат, Аспарух, Крум който отвоюва София за България, и цар Борис Покръстител. Разбира се, аз не държа концепцията да бъде точно тази. В хода на гражданските дискусии може би ще се роди и по-интересна идея. Но важното е според мен ние като граждани да дадем предложения и да водим процеса към обсъждане на тази възможност, защото първо, аз съм го заявявал многократно, няма как да се съгласим този паметник на чужда армия да остане там, в центъра на София, да доминира над всички сгради, включително и над университета, от друга страна в София ние нямаме мемориален комплекс Национално поклонение и обединени. Какво по-хубаво от един ансамбъл от монументи, свързан с основателите на България. Нямаме такива места за памет, което според мен е дефицит. В сегашните смутни времена може би едно такова пространство чисто психологически ще даде възможност да започнем все повече да се обединяваме около националната си идентичност, история, култура и т.н. Въпреки това обаче, знаем, че мненията са доста полюсни, включително и сред общинските съветници. Да, темата предизвиква огромни спорове. Всъщност тук е сблъсъкът за мен на психологическо ниво между носталгията по отминалите времена и днешните реалности и необходимости, т.е. дори той може да бъде прочетен и така: нереализираният интернационализъм срещу покълващият в момента нов български национализъм. Но нека това не бъде повод да стигаме до омраза. Не ми се ще да се разделяме с бой, дето се вика, по тази тема. Мисля че има достатъчно време и възможност да обсъждаме, да си говорим, да се убеждаваме взаимно. Но за мен от чисто национална гледна точка е хубаво да стигнем до една такава идея за български паметник, дължим го ако не на себе си, то на следващите поколения. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 122 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/21 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Софийски новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
