Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Археолог: На Плоската могила в Пловдив няма непрекъсната 7000-годишна история, има периодично връщане на обитателите | ||||||
| ||||||
Едно от най-интересните неща, които са установили е, че самият терен преди повече от 7000 години, през епохата на Късния неолит, е бил използван не като селище, а като ямно поле, където ежегодно или през определено време населението е извършвало определени обреди, които са включвали изкопаването на големи ями и депонирането на специфични предмети в тях. "Много интересно, тази година разкрихме на няколко места черепи от диво говедо, поставени като един вид дар, като част от обред. Какъв е точно този обред тепърва ще се опитваме да разберем от данните, които имаме от терена“, добави Стоян Иванов. По думите му така е започнало развитието на паметника. Така е функционирал в продължение на няколкостотин години. "През V хилядолетие обаче самият паметник прераства в селище, където се развива една доста бляскава, доста интересна самобитна култура на епохата на Халколита, на Каменно-медната епоха, както е известна също. Селището явно е било с доста централно място в селищната система на Тракия. То е било представително и по всяка вероятност е заемало някаква по-особена функция от околните селища, които имаме, с доста сериозни размери – над 200 метра диаметър. Предполагаме, че населението му е било със сигурност стотици жители. Разкриваме доста интересна част от него. Откриват се опожарени постройки – къщите на самите обитатели, като има данни за частично двуетажни постройки. Това е нещо, което не се открива за пръв път, но със сигурност дава доста нова информация за живота, бита и социалната организация на това население“, каза археологът. Точно това е периодът на Халколита. През този период явно вече се натрупват достатъчно условия за социално разслоение, за централизиране на някаква форма на власт и съответно това започва да се изразява и в материалната култура, в архитектурата, а и в придобивките, които отделни индивиди на общността могат да натрупат и да показват. "Архитектурата, както и това, което виждаме като богатство в самите гробове, които са във Варненския некропол, напромер, показват точно това – централизиране на власт и на престиж“, добави Стоян Иванов. "В случая ние нямаме такива съкровища, разбира се, тъй като нямаме данни къде се намира некрополът на това селище, но имаме достатъчно данни да твърдим, че има със сигурност организация на обществото, в която може би има и по-централни фигури. Дали живътът в Пловдив е започнал оттук, не межо да се твърди със сигурност, каза още Стоян Иванов. "Малко по-рано имаме данни за обитаване в другата могила, Яса тепе, около "Лаута“. Там населението усяда малко по-рано, може би около 200 години, в археологически мащаб. Но там селището е доста по-малко и прекъсва съществуването си, като твърде вероятно е това население да се преселва от другата страна на реката на Полската могила, където създава това доста по-обширно и доста по-представително селище. Така че тук не е въпросът за най-ранното селище. На територията на България, на Тракия, има много праисторически обекти. Просто нашата цел е да възстановим максимално как са се развивали тези праисторически култури, тези племенни общности и да успеем да го покажем на публиката“, каза Иванов. И тази година археолозите са открили много интересни съдове, които са и от епохата на Неолита, и от Халколита, а и от по-късни епохи. "Паметникът не свършва с тези епохи – имаме обитаване и през Бронзовата епоха, и през Желязната епоха – това е времето на траките. Паметникът отново е използван не като селище, а като място за обредни практики. По същия начин са изкопавани ями в могилния насип и са депонирани различни дарове като част от ритуалните практики на тракийското население", каза още археологът. По думите на Стоян Иванов, има доста пластове история там, с прекъсвания. Няма непрекъсната история за 7000 години, но има определено връщане на обитателите периодично на това място и са го използвали по различен начин – някой път като селище, което израства върху останките на предишните, друг път като място за някакви други практики, най-вероятно обредни. Всичко, което е открито през този сезон на Пловската могила в Пловдив, при Брезовско шосе, ще може да се види във временна изложба напролет. Тя ще бъде организирана от Регионалния археологически музей. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 100 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/17 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Регионални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
