Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Захари Карабашлиев за кончината на писателя Христо Карастоянов: Ямболски инат и литературен чешит | ||||||
| ||||||
В страницата си в социалната мрежа авторът на романа "Рана" и други сподели за последната си среща с Карастоянов. Тя е била само преди няколко седмици в Ямбол. В текста по-долу Карабашлиев разказва за какво са говорили, а и друга интересна преразказана история от миналото: Преди малко разбрах, че -- както сега казват -- "си е тръгнал" писателят Христо Карастоянов. И преди да опитам да изразя колко ме натъжи това, ще разкажа нещо. Преди няколко седмици бях поканен от библиотеката в Ямбол да представя последната си книга. Ама преди това бях в Сливен и гостувах на скъпите на сърцето ми Веси Седларска и Костас. И те ми разказват историята, в която техният съгражданин, големият чудак-писател Атанас Славов ги кани на гости, на което ще дойде и Христо Карастоянов от Ямбол. Това се случва посред зима, май горе-долу по това време -- студ и сняг. "Гостито" върви чудесно, докато Христо и Атанас не се скарват люто, Христо, разгневен си става и си тръгва и се прибира посред нощ в Ямбол. Пеш. Години по-късно се сдобрили, разбира се, но това е друга история. (За Христо се знаеше, че е незлоблив.) Осъзнавам, че моята среща с Христо Карастоянов в Ямбол е била последна. След представянето на книгата ми в читалище "Съгласие", седнахме в някаква пицария с директорката и говорихме за какво ли не: за неговите книги, за ямболския модернизъм между двете световни войни, за Кирил Кръстев и худoжниците, за младежкия дом на реката, за вестникарския му период, за местни поети-графомани, за политика, за редакторската му работа, за Селинджър... Познаваше целия литературен процес, помнеше, разказваше, имаше чувство за хумор, смееше се... И страдаше много от единия си крак. Едва вървеше, куцаше, но не пожела да го изпратя до тях, колкото и да настоявах. Беше си ямболски инат и литературен чешит. И нямаше намерение да спира да пише и публикува. Но сега пак се сещам за гостито в Атанас Славов. И сякаш го виждам да си тръгва от този свят, малко гневен, като че скаран с домакина, решен да се прибере там, откъдето е, макар в студ и сняг. А може би пък отива на гости на другия голям литературен хулиган -- Атанас Славов. Кой знае. п.с. Тук слагам снимки от последната ни среща в една ямболска пицария. Три състояния с една и съща цигара. Мама му стара -- ще липсва! Сбогом и благодаря! |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
