Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Тя е само на 8 години, когато спасява десетки животи по времето на Холокоста | ||||||
| ||||||
"Баща ми разбра, че нацистите ще убият много евреи в този ден", спомня си Солберг. "Той ме помоли да направя нещо необичайно, да вляза в мъжките бараки, за да видя кой няма сили да слезе от койката. Баща ми каза, че който продължи да лежи, няма да остане жив. Помоли ме да отида да поговоря с тях, да им попея, да им кажа нещо и най-вече да ги окуража и да не се отказвам, докато не станат", каза тя. Солберг не е сигурна колко живота е спасила. "Десетки", споделя. "Но те се изправиха", спомня си тя. Тази вечер Солберг ще бъде една от шестте оцелели от Холокоста, които ще бъдат почетени със запалване на факел по време на главната церемония в Израел по случай Международния ден в памет на жертвите от Холокоста. Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, известен още като Йом Ашоа, е денят, в който Израел почита паметта на шестте милиона евреи, убити по време на нацисткия Холокост. Националните церемонии започват при залез слънце тази вечер. Знамената се спускат наполовина. Утре сутринта в 10:00 ч. ще прозвучи сирена за тревога за въздушно нападение и всички израелци ще запазят две минути мълчание. Сега на 88 години, родената в Амстердам Солберг има семейство и четири деца, 24 внуци и 33 правнуци. Един от синовете ѝ, съдия Ноам Солберг, е съдия във Върховния съд на Израел. През 1943 г., докато като малко момиче живее в Амстердам, нидерландското разузнаване планира да изведе нелегално еврейски деца на безопасно място. Джудит ван Дайк и нейната сестра Елизабет получават петминутно предизвестие да се облекат с няколко ката дрехи и да отидат в един театър. Но момичетата отказали да се отделят от родителите си. Вместо това нацистите изпращат семейството в транзитния лагер Вестерборк в Нидерландия. От този лагер евреите трябва да бъдат депортирани в концентрационни лагери на изток. От същия лагер дядото на Джудит е отведен в лагера Аушвиц и убит. Останалите членове на семейство Ван Дайк са изпратени в Берген-Белзен, концентрационен лагер в Северна Германия, където 50 000 евреи умират, най-вече от болести и глад. Когато слиза от влака, чува викове "Навън!" и вижда германци с камшици и кучета. Евреите били принуждавани да стоят под строй в продължение на часове в големия студ и сняг. Дядото на Джудит, равинът Симон де Врис, умира в Берген-Белзен. Майката на Джудит знаела немски език и била принудена да работи в офисите на лагера. Тя използвала тази възможност, за да краде изгорели корички хляб, които деляла със семейството си. Джудит и Елизабет успяват да избродират покривало за хляб за шабат, да го избродират с надпис на иврит и да държат в него изсушен хляб. Нацистите разделят мъжете и жените в отделни бараки. Но когато на членовете на тяхното семейство било позволено да се съберат, Джудит отишла в бараката на баща си, където той я накарал да се промъкне в мъжките бараки, за да насърчи болните, останали да лежат в леглото, да станат, за да не бъдат убити от нацистите. През април 1945 г., когато съюзниците напредват в Европа, семейство Ван Дайк и други затворници били качени на влак, който пътувал между намиращите се в съседство западен и източен фронт без конкретна дестинация. Много от затворниците починали във влака. На една от спирките Джудит и сестра ѝ забелязали чувал с картофи отвън, прескочили през телата на мъртвите до вратата на вагона и вкарали чувала вътре. "Тези картофи спасиха много хора във влака", казва Джудит. В крайна сметка затворниците във влака били освободени от Червената армия близо до град Тробниц в Източна Германия. След войната Джудит пристига в Швейцария, където се среща със Саул Солберг, бивш неин съученик от Амстердам. Той е оцелял по време на войната, укрит от фермери християни в Нидерландия. "Лично аз съм много развълнувана да запаля факел днес, а също да посоча от името на моя баща и моята сестра, че винаги има надежда и че не трябва да се предаваме. Тогава се опитахме да спасим човешки живот и успяхме", казва тя, цитирана от БТА. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
