Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Съжаляваме, но за вас петролът е по 250 долара за барел | ||||||
| ||||||
Петролният пазар проектира фалшиво усещане за стабилност, когато става дума за инфлация на енергията. Вместо това реалната икономика търпи много по-силен ценови шок, отколкото изглежда, тъй като цените на горивата растат много по-бързо от суровия суров, а това има значение за паричната политика. За да разберем защо, нека да разгледаме ядрото на петролния пазар: рафиниращата индустрия. "Уолстрийт" следи отблизо цената на суровия петрол, особено на клас, наречен West Texas Intermediate, търгуван в Ню Йорк. Това е еталон, следван от всички, от инвеститори в облигации до централни банкери. Но само петролните рафинерии купуват суров петрол и следователно са изложени на неговата цена. Останалите от нас – реалната икономика – купуваме рафинирани петролни продукти като бензин, дизел и реактивно гориво, които можем да използваме за управление на автомобили, камиони и самолети. Тези цени-след-рафинерията са важните за нас. Обикновено цената на суровия петрол и цената на рафинираните продукти се повишават и намаляват в тандем, почти симетрично. Разликата между тях е маржът за рафиниране. В нормални времена WTI е удобен маркер за цената за целия петролен пазар. Така че, когато, да речем, председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл разглежда WTI, той получава ясна картина на целия енергиен пазар. Но ние не сме в нормални времена. В момента традиционната връзка между сурови и рафинирани продукти е нарушена. WTI е закотвен около 100-110 долара за барел, което предполага, че - в изражение на барели - цените на бензина, дизела и реактивното гориво не трябва да бъдат много по-високи, след като добавите средния марж на рафиниране. В действителност те са много по-скъпи. Вземете реактивното гориво: в пристанището на Ню Йорк, ключов център, то сменя собствениците си на стойност 275 долара за барел. Дизелът не е далеч, около 175 долара за барел. А бензинът е около 155 долара за барел. Това са цени на едро, преди да добавите данъци и маркетингови маржове. Какво се е променило? Маржовете за рафиниране са експлодирали. А това означава, че енергийната инфлация е много по-силна, отколкото изглежда. Нефтените рафинерии са сложни машини, способни да преработват множество потоци суров нефт в десетки различни петролни продукта. За по-просто, индустрията измерва маржовете на рафиниране, използвайки грубо изчисление, наречено "крекинг разпределение 3-2-1“: за всеки три барела суров петрол WTI, които рафинерията обработва, тя произвежда два барела бензин и един барел дестилатно гориво като дизел и реактивно гориво. От 1985 г. до 2021 г. крекинг разпределението е средно около 10,50 долара за барел. Дори между 2004 г. и 2008 г., по време на така наречената златна ера на рафиниране, разпределението никога не надхвърля 30 долара. Рядко прекарва повече от няколко седмици над 20 долара. Миналата седмица обаче маржът скочи до рекордния връх от близо 55 долара. Крекинг маржовете за дизелово гориво и други петролни продукти нараснаха много по-високо. Има четири основни причини за експлозията в маржовете за рафиниране. Първо, търсенето – особено на дизелово гориво – се е възстановило силно, изчерпвайки световните запаси. На някои пазари, като източното крайбрежие на САЩ, запасите от дизел са паднали до 30-годишно дъно. Въпреки покачващите се цени и опасенията от забавяне на икономиката по-късно тази година, лидерите на индустрията казват, че засега виждат силно потребление. "Търсенето не се унищожава толкова лесно“, каза пред инвеститорите миналата седмица главният изпълнителен директор на Shell Plc Бен ван Беурден. Второ, САЩ и техните съюзници са използвали своите стратегически петролни резерви, за да ограничат ръста на цените на петрола. Това осигури допълнителен суров петрол, който постави капак на цените на WTI, но не се справи с ограниченията в рафинираните продукти. Само малка част от аварийното освобождаване е под формата на рафинирани продукти и то само в Европа. Трето, и може би най-важното, капацитетът за рафиниране е намалял там, където има значение за пазара сега, а работещите заводи се борят да преработят достатъчно суров петрол, за да задоволят търсенето на гориво. Мартийн Ратс, петролен анализатор в Morgan Stanley, изчислява, че извън Китай и Близкия изток капацитетът за дестилация на петрол е намалял с 1,9 милиона барела на ден от края на 2019 г. до днес – това е най-големият спад от 30 години. Тенденцията на спад започна доста преди да удари пандемията, тъй като старите западни рафинерии се бореха да се конкурират, екологичните разпоредби увеличиха разходите и неоснователният страх от пиковото търсене на петрол на фона на енергийния преход накара някои компании да затворят заводи. Сривът на търсенето на гориво, предизвикан от Covid-19, само засили тенденцията, което доведе до постоянното спиране на десетки рафинерии в Европа и САЩ през 2020 и 2021 г. Нов капацитет се появи в Китай. Пекин обаче стриктно контролира колко гориво могат да изнасят неговите рафинерии, така че този капацитет на практика е извън обсега на глобалния пазар. "Удари ли пазарът на петрол стената на рафинериите?“, попита Ратс в бележка до клиенти миналата седмица. "Необичайно, отговорът изглежда да." На четвърто място са санкциите и едностранните забрани – известни също като автосанкции – върху руския петрол. Преди нахлуването в Украйна Русия беше основен износител не само на суров петрол, но и на дизелово гориво и полуобработен петрол, който западните рафинерии превръщаха в гориво. Европа, по-специално, разчита на руските рафинерии за значителна част от вноса на дизелово гориво. Сега потокът е пресъхнал. Европа не само трябва да намери допълнителен суров петрол, за да произвежда дизела и други горива, които не купува от Русия, но и най-важното е, че има нужда от капацитет за рафиниране, за да направи това. Това е двоен удар. Петролните търговци смятат, че Русия е затворила капацитет за рафиниране от 1,3 до 1,5 милиона барела на ден в резултат на автосанкциите. Кой има полза? Нефтените рафинерии, които тихо се радват на рекордно високи маржове на печалба. Докато ОПЕК и Big Oil понасят вината, независимите рафинерии печелят. Високите до небесата маржове обясняват защо цените на акциите на американските рафиниращи гиганти Marathon Petroleum Corp. и Valero Energy Corp. се покачиха до най-високите стойности за всички времена. Колкото по-дълго рафинериите правят суперпечалби, толкова по-силно ще удари енергийният шок върху икономиката. Единственото решение е да се намали търсенето. За това обаче ще е необходима рецесия. Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
