Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Социолог: Трета година нямаме доклад, който да направи оценка на състоянието на младежкия сектор | ||||||
| ||||||
Как може да обясним липсата на вяра в демократичното управление от младите хора? Може би липса на вяра, по-скоро в механизмите, по които демократичното управление се осъществява. Не са учудващи тези отговори. Има и други изследвания, които редовно следят такъв тип нагласи. И интересното е, че в колкото по-демократична държава живеят младежите, които са запитани, толкова повече казват, че са неудовлетворени от демократичната форма на управление. Тези, които живеят в недемократични общества казват, че вярват в демокрацията и са удовлетворени. Тоест, когато имаме нещо много често започваме да се вглеждаме в неговите недостатъци, а демокрацията си има много недостатъци, особено през последните години. Говорим си за криза, криза на участието, прекъсната връзка между институциите на управление, правителствата. И съответно хората, които гласуват за тях, в нашата държава го наблюдаваме много ясно в последните три години, така че тези резултати са по-скоро очаквани. Това, което трябва да вземем предвид, когато разглеждаме въпроса, да, не съм доволен, обаче не бих предпочел да живея в друга форма на управление. Тоест, има едно противоречие, хем не съм доволен, но пък не искам нещо друго? Има критика и тя е свързана с прекъснат диалог и по-скоро неудовлетвореност от механизмите за включване, за участие в демократичния начин на живот в процесите на взимане на политическите решения. Много често младите хора се чувстват изключени от тези политически решения. Прави впечатление че самия начин, по който младите хора биха предпочели да участват, се различава от традиционния. Да речем, не чрез гласуване, не чрез членство в политическа партия в целия западен свят, в нашата държава също, гласоподаването сред младите хора силно спада. В продължение на десетилетия се запазва ниско, същото важи и за членството в политическа партия. Това не значи, че младите хора нямат желание и не се включват в политическите процеси, търсят се нови механизми. Тоест, има недоверие към този вид представителство, може би, чрез политическа партия. Новите механизми са свързани с начин на живот, да речем бойкот на определени стоки, които младите хора считат за некоректно произведени в нарушение на природната среда или с експлоатация на женски или детски труд. Различни форми на стачки, протести, осъществени от млади хора, всякакъв такъв тип не толкова нови, но не институционални форми на участие са по-предпочетени от младите хора. И неудовлетвореността може би идва от там, че институциите, такива каквито ги познаваме демократично, са установени, работят по механизми, които сякаш не се припознават от младия човек, който може би живее по-динамично, живее в дигитална среда, и не се чувства представен. Тоест, тук отново имаме някаква необходимост от промяна на тези механизми, за да бъдат приобщени към младите хора. Да се върнем малко на демокрацията, идеята за демокрацията, която по същество трябва да извлича своята морална сила от може би два принципа? Или още вие ще кажете и ще допълните. На първо място, може би индивидуалната автономия, на второ място - равенството. Вие имате наблюдение над младежките политики и тенденции у нас в тази сфера. По какъв начин младежите могат да бъдат приобщени към тази концепция за демокрация, която буквално означава знаем народовластие и свобода? Това са двата основни принципа равенство и свобода, те винаги са в конфликт. И за да имаме една истинска либерална демокрация трябва да търсим постоянно баланс между двата принципа равенство и свобода. До голяма степен в Западния свят защитата на тези принципи е установена. В такъв свят живеят младите хора, това не пречи да искат повече и да искат още. От там и това неудовлетворение, не се иска коренна промяна на начина на управление, още по-малко се иска авторитарен тип управление. Иска се по-скоро по-голяма ангажираност към конкретните проблеми, които младия човек има. Как можем да ги приобщим? Механизмите са основно чрез осъществяване на някакъв вид комуникация, партиите забравят да общуват с младите хора. Общуват с тях, главно преди избори. И друго, самата държава, ако приемем нашата държава, тя счита за политики за млади хора много често социални политики. Младежката политика е сама по себе си нещо друго. Приемането на младежите като уязвима група, не е начин да ги приобщим към процеса на взимане на политически решения или да ги ангажираме политически. Напротив, това е начин сами да започнат да се възприемат като уязвима група, която има нужда от помощи, подпомагане, по някакъв начин побутване. А какъв трябва да бъде начинът, ако това не е подходящият? Комуникация между институции и млади хора, а това много често се случва чрез младежки организации. Но знаем, че такива съществуват и към настоящия момент, към някои от политическите партии, имаме младежки организации. Абсолютно, имаме младежки структури на политическите партии, но много често вече активни младежи са техни членове. А що се отнася до младежки неправителствени организации, те много често нямат чисто политическа цел, имам предвид участие в политиката, във властта. Много често имаме местни младежки организации, имаме организации, които имат за цел обучение, личностно развитие. Държавата би следвало да насърчава участието на млади хора в такива организации, защото младият човек се формира политически именно, когато е сред общност, т.е. сред своите връстници. Как прекарва време с тези връстници е от голямо значение, т.е. ако говорим за една младежка политика на държава, която цели да насърчи участието и включването във властовите отношения, тя тази политика, освен свързана с образование, със заетост, и с всичко това, трябва да е ориентирана и към свободното време на тези млади хора, които да създават общности, да идентифицират общи цели, общи проблеми и да търсят начини да ги защитят. Г-жа Петкова пише дисертация на тема: “Младежко политическо участие в България", конкретно за нашата страна. Разкажете ни сега малко повече какви тенденции изследвате, наблюдавате? Общо взето тези, които коментирахме досега, а именно, че участието на младите хора в политиката намалява, намалява избирателната активност сред младите хора, намалява желанието за членство в партия, намалява интересът към политиката и политическото въобще. Нали, ако зададем такъв въпрос - интересувате ли се от национална, от международна, от европейска политика? Под 10% от младите българи ще ви кажат, интересувам се въобще. И в същото време, участие в друг вид форми като протести, да речем. Това, което се наблюдава в нашата страна е, че от 90-те години насам участието в избори постепенно спада, като стига до много ниски дялове, около 12-13-14% от целия вот национален, е от хора, които са до 29-годишна възраст. Обикновено около 30% от младите хора гласуват по принцип на избори. Това има няколко изключения, обикновено изключенията са след големи протести. Такива каквито бяха летните протести през 2013 г., защото тогава имахме и зимни и летни. Летните се характеризират по-скоро с младежки профил и тези през 2020 г., Отново веднага след протестите имаше увеличаване на младежкия вот. Това, което е интересно за кои партии отива този вот, какво стимулира младите хора да гласуват. Протестите повишават, естествено интереса към обществени събития, към политика. Някои младежи припознават искрено своите цели, интереси, и общност по време на протести, други просто придобиват такъв интерес вследствие някакво масово събитие. След това, при възможност за гласуване, естествено тази енергия, тази политическа социализация, която се е осъществила се излива за подкрепа на една или друга партия. Какво би следвало да се случи, за да се запази тази по-висока електорална активност, за мен би било интересно. И другото, което е интересно, дали това си е характеристика на текущото поколение, т.е. по-нисък интерес към политиката, или предпочитание към други форми за политическо участие, или просто характеристика на младежката възраст, което би могло да отмине. Или по-скоро дистанцирани ли са или провокирани да се държат по този начин? И двете. Дистанцирани са поради множество причини. На първо място, отношението към политиката се възпитава преди да се навлезе в младежка възраст, още от детска възраст, юношество, първи сблъсък на младия човек с общество, с институции, с властови отношения, с обществени проблеми. Това му позволява да се ориентира, да види къде му е мястото, какво за него е ценно, какво не е. В това отношение ни куца образованието, най-вече в неговата неформална част. Страхуват се голяма част от учителите да споменават теми, които касаят политиката в учебния процес. Естествено, забранено е да се осъществява агитация в училище, но да се говори за това, що е то обществото и как се осъществяват процесите в него, трябва да се случва. А ние сякаш или използваме образователната система за пропаганда, една част от съществуването на страната ни, или изцяло се отказваме да използваме тази система, за да образоваме младите хора така, че да бъдат политически активни. Една демокрация в модерния свят, където младите са необходимост, трябва да бъдат включени в нея. Да, до голяма степен и това, с което започнахме разговора неудовлетвореността от демокрацията се свързва и с криза на елитите, която наблюдаваме в демократичния свят. И въобще не намиране на език между младия човек и обществото все повече и всъщност дневния ред на управляващите, на тези, които разполагат с властта. Нормално е да има разочарование в това отношение, но със сигурност разочарованието би могло да бъде използвано от определени сили и групи, интереси, които биха желали да накърнят демокрацията като форма на управление. Но струва ми се, че младият човек в днешния свят или поне в западния свят не би позволил да живее в недемократична форма на управление. Стигнахме до регулациите, Законът за младежта, Националната стратегия за младежта, има какво да си кажем по тази тема за регулациите. Как се осъществява тя у нас, какво се случва, какво се прави, какво не се прави? Има да, изостава сектор "Младеж" като приоритет на националната политика. Всъщност, Националната политика за младежта се управлява чрез Националната стратегия за младежта. В момента имаме приета отскоро нова Национална стратегия, която включва период от 2021 до 2030 година. Сега да не ви подвежда този период 2021-2030 г. Стратегията се прие от Народното събрание края на 2022 г. или януари 2023 г., бъркам се, но и да се бъркам се бъркам с 1 месец. Защо се случи това? Нямахме работещо Народно събрание, но и три поредни кратки, които имахме работещи народни събрания не успяха да включат в дневния си ред приемането на тази стратегия. Това показва какво е отношението към сектор “Младеж" най-малко. Може да си говорим за това много, включително и че самата младеж, като ресор се намира при спорта, нали Министерство на младежта и спорта. В същото време, политиките на цялото министерство, без да отправям директна критика към който й да е министър, просто структурата на министерството е такава, в огромната си част е към спорт и много по-малко към младеж. Спортът е национален приоритет, свързва се с обществено здраве. Също така е много по-привлекателен чисто за имидж и новини, какви успехи имаме. Колкото младежките политики, които са бавни, продължителни, дългогодишни, не можеш да отчетеш успех. Но по тона ви разбирам, че мястото май не е там на младежта. Трябва да се проведе широк обществен дебат по въпроса. Преди години, мястото на младежта в нашата държава беше при образованието и науката. Не казвам, че трябва да е там, но със сигурност трябва да се проведе дебат по въпроса. Самите младежи, чрез техните организации настояват да има отделно министерство, включително и отделна парламентарна комисия, която се занимава с тези въпроси. Не знам дали държавата може да си позволи да отдели ресурс, съответно капацитет в тази насока. Но със сигурност текущото състояние показва сериозно неглижиране на младежката политика, това много често не е неразбиране, според мен тя е неглижирана, защото самите управляващи не я припознават като важна и не разбират нейните цели. Тя се разбира като социална, аз казах моето мнение, младежта не е уязвима група в обществото, те са неопитни, нямат капацитет в много случаи, социален капитал, липсва им опит, обаче това също така е групата в обществото, която е свързана с най-голяма динамика и с обществено обновяване и промяна. В който й да е исторически период, когато имаме промяна обществена, революция, борба за демокрация, тя не се осъществява от някакви възрастните хора. Тя се осъществява от някаква недоволна младеж обикновено. Така че огромен обществен ресурс, който би трябвало да се използва, насърчава. Да не си забравяме младежите и да не се сещаме за тях, когато говорим за чалга култура, за убийство, насилия и каквото още се сетите. Когато подготвях темата за предаването ни, се порових в интернет пространството и попаднах на един доклад “Младежката политика в Българя - предизвикателства и перспективи", но ми направи впечатление, че той е от 2020 г., вие също участвате там и сте участник в този доклад. Да, през института “Иван Хаджийски", който е част от изпълнителите на този доклад, на изследването, което трябваше да се осъществи за доклада Той оценяваше всеки един от приоритетите на вече изтеклата стратегия. Докладът е необходим, за да може да се направи оценка на изтеклата стратегия, да се види какви са проблемите, какво е постигнато, къде има липси, за да може да се изготви актуална, обективна, нова стратегия. По принцип такава оценка трябва да се прави от държавните институции. Всяка година трябва да се приема годишен доклад. Но вече нямаме три години подобен доклад? Нямаме доклад, който да направи оценка на състоянието на младежкия сектор, вече на двугодишен период би трябвало да се приема, но все още чакаме. Самият доклад, между другото, трябва да съдържа социологическо изследване сред младежите, което включва въпроси именно с политическа активност, участие, начин на живот, свободно време, стилове на живот, спортуване, образование, заетост, всякакви такива въпроси. Голяма част от тях, чисто регистриране на обективни статистически данни, но и ценностни отношения на младите хора, които за нас като общество е важно да знаем. Ако бъде създадено едно такова министерство, за което вие споменахте, ние само си фантазираме в случая. Но какви стратегии вие бихте наложили за младите хора за още по-ефективно включване на тях в управлението на държавата? Включването трябва да е самоинициатива и да е осъзнат избор, участието в политиката е осъзнато и целенасочено действие, с което се цели да повлияе на политическата сфера. Та трябва да е осъзнат избор, т.е. той трябва да се възпитава. Ако поговорите с които и да е млади хора, може би около и под 20 години, те ще ви кажат, че се интересуват от обществото, искат да са гражданки активни, интересуват се от обществени проблеми, но не харесват думата политика. Та от една страна образование и ориентиране на образование към ежедневни житейски проблеми и ситуации на младите хора. От друга страна създаване може би на пространства за тези млади хора, среда в която те да се срещат, да комуникират, да се развиват. Без това да е близкото кафе, не че в това има нещо лошо, нещо с което да оползотворяват своята енергия, своето време и да комуникират едни с други така, че да създават общи интереси. Насърчаването на доброволчество, на участие в младежки организации, това са мерки, които може би биха били полезни от гледна точка на насърчаване и ангажиране на младите хора. А от там нататък, това недоверие в демокрацията, което вие споменахте е сериозен проблем, който струва ми се засяга цялото общество не само младите хора. И е свързан с доста сериозни процеси, които се развиват през последните няколко десетилетия като общество, трябва може би да говоря по тези въпроси. И проблемът не е само в младите хора, те не виждат ефективност в техните действия. Много често това е причината да имат някакво действие, да участват в някакъв протест и после да се откажат, да гласуват веднъж и после да се откажат. Те не виждат ефект, а искат нещата да се случат бързо, просто защото техния живот е по-динамичен. Не само на това поколение, а по принцип на младия човек, той иска нещата да станат сега. Та когато не видят ефект, когато не се припознаят в думите на хората с власт, нормално е да кажат “аз съм разочарован" или “нямам доверие". Иначе това, с което започнахме дали авторитарните режими не са ефективни, те са много по-ефективни, защото авторитарния режим не те пита дали ти харесва или не, дали искаш или не. Напълно ефективни са във взимането на решения, въпросът е, че в това взимане на решения не участва цялото общество. Какво мерило за демократичното управление у нас са днешните младежи? Какво ни показват те за настоящата политика? Показват ни, че няма ясна политика, която да е ориентирана към бъдещето. Показват ни, че се работи на парче в много отношения. Изведнъж много силно се амбицираме, стимулираме, случва се нещо ужасно и ние задействаме законопроекти и някаква законодателна инициатива по конкретен казус, за конкретен случай. Тоест, нямаме някаква дългосрочна политика, стратегическо планиране на нашите цели, за обществото. Ние говорим конкретно за развитието на младите хора, но каквото и да е, да разгледаме като конкретен проблем и казус, дори от последните няколко месеца, то изглежда като гасене на пожар, като реактивно действие. А за да имаме някаква работеща система, общество, институции, които взаимодействат, то това не става с гасене на пожари и с реакция. Става дума с предвиждане на събитията, с дългосрочни политики, които наистина са ориентирани към бъдещото развитие на страната ни. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
