ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
Проф. Милко Палангурски: Споразумението за асоцииране на Украйна доведе до "Евромайдан" и до конфликта с Русия | ||||||
| ||||||
С поглед към бъдещето и в разговор за политиката за разширяване на Европейския съюз приветствам в ефира на "Фокус“ проф. Милко Палангурски. Проф. Палангурски, преди малко повече от една година Украйна кандидатства за членство в Европейския съюз. Това се случи на 28 февруари, а през юни същата година Украйна получи статут на страна кандидатка за членство в Европейския съюз. Съветът ще вземе решение относно по-нататъшните стъпки, след като Украйна изпълни условията, посочени в становището на Европейската комисия за кандидатурата й за членство в Европейския съюз. Професоре, как оценявате усилията, които полага Украйна, при много трудните обстоятелства, за които всички знаем, за да постигне целите, залегнали в основата на статута й на страна кандидатка? Аз не мога да избягам от професията си на историк и пак ще трябва да кажа: всяко вливане и всяко влизане в Европейския съюз изисква близо четвърт век усилия и Украйна явно няма да е различен случай. И винаги тези крайни решения са някак си пришпорени от военните конфликти. Ако си спомняте, Централна Европа влезе след конфликта в Югославия, България и Румъния – след конфликта в Косово. В момента войната, която разгърна Русия срещу Украйна, явно ще даде някаква по-далечна и по-бърза така да се каже писта за действия от страна на Украйна, тъй като ако погледне човек документите на Европейския съюз, ще види, че те вече са два типа. Едните са предприсъединителни, т.е. какво трябва да се свърши, т.е. това, което ние сме го минали, така да се каже, по учебник в предходните години, но другите документи са за помощ на нападнатата от агресия страна, което неминуемо ще доведе до по-бърза интеграция в икономически, културен, социален план и т.н. Така че очаквам ускоряване на движението към присъединяване на Украйна и наваксване на онова закъснение, което аз винаги съм смятал за излишно, онова закъснение, което европейските чиновници много често допускат, без да се влияят или без да разглеждат геополитическите проблеми, които стоят пред Европейския континент. Истината е, че дотук Европейският съюз беше така да се каже една институция, която се доминираше от триъгълника Париж-Берлин-Лондон. Лондон отпадна. А някак си останалите 400 милиона европейци трябваше да слушат дирижираната тази политика и особено колкото повече се отиваше на изток, някак си се гледаше с по-голямо недоверие, а както виждате, в източната част на континента са най-големите държави, каквато е Украйна, каквато да не забравяме е и другият кандидат за европейско членство от 1963 г. като Турция, с което архитектурата на Европейския съюз ще има съвършено различен вид и ще има съвършено различни възможности за развитие и движение напред. Какви например, проф. Палангурски, какви например? Можем ли да кажем? Вижте, няма какво да говорим. Влизането на Украйна и вероятно на Турция в Европейския съюз формира на изток едни блокове от по 100 милиона души население, които икономически и производствено са с потенциала да бъдат, ако не тотални лидери, то поне лидери на икономическото и културно развитие на континента, което между другото е хубаво. Европейският съюз това му е хубавото на цялата тази идея, че той дава възможност за вписване, вграждане на определени икономики, намиране на място в един по-широк аспект, с което Европейският съюз придобива и ще придобива други характерни черти. Сега, както виждате, едва ли някой се съмнява например, че чешката индустрия е част от европейската такава или от европейска автомобилна например. Утре ще кажем че може би, че стоманената индустрия на Европа е в сърцето на Украйна и т.н. Това имам предвид, когато говоря, че се получават нови конструкции, защото обхващането на ново население, на нови пазари създава и нови възможности. И за съжаление, а може би пък така е и по-добре, вписването в Европейския съюз става по-бавно, отколкото може би пък на нас ни се иска, на някои от нас или на народите, които очакват това нещо. Професоре, да разбирам ли, че смятате, че Украйна ще бъде пусната по бързата писта към Европейския съюз? А, ама тя е пусната, но ако трябва да бъдем точни, след като е взето решение за водене на преговори за интеграция, оттук нататък, разбира се, всичко ще зависи от войната, защото държава във военно положение трудно би се вписала в икономиката на Европейския съюз. Но не забравяйте, че има няколко десетки глави, които трябва да се затворят. Част от тях са много бързо разрешими, примерно образование, здравеопазване и т.н., където принципите са сравнително общи. Ще има трудности вече с въпросите с енергетика, зелена енергия, производство на въглища, производство на зърно и други селскостопански продукти. Така че аз очаквам в първите месеци, както между другото при абсолютно всички преговори, да се преодолеят тези най-лесните да кажем глави, които не носят някаква тежка преговорна мантия върху себе си, и да могат бързо да бъдат отметнати, което да покаже политическа воля за развитие, за интеграция. Съответно по-тежките проблеми, които се нуждаят от законови решения, от няколко промени да кажем, дори ако щете и на финансови отчети, на баланси, на екологично законодателство, това, колкото и да бърза Украинската Рада, а тя в момента бърза изключително много заради войната, все пак това ще отнеме някакво текущо време. Не обичам да играя ролята на политолог и на предвиждам, но в обозримо бъдеще, с което не казвам може би нищо на слушателите, но очаквам по-голяма част от преговорните глави да завършат и в края на войната да се стигне и до включването на Украйна в Европейския съюз. Но във всеки случай съм сигурен, че ще изпревари Турция. Проф. Палангурски, когато става въпрос за бъдещото разширяване на Европейския съюз, лидерите на страните членки на блока не трябва ли да бъдат по-критични, тъй като има официални процедури за присъединяването на държава към Европейския съюз, които са създадени с причини? Няма спор за това нещо, но пък и да се върна към историята. Доколкото си спомням, Украйна започна предприсъединителни преговори или търсене на съюзници за асоцииран член още 2001 г.,, да не би и още в края на предния век. Не забравяйте, че 2014 г. Споразумението за асоцииране на практика беше готово. Да, аз го припомних на нашите слушатели, да, говорихме си за това. Да, и това доведе фактически до онова, което наричаме "Евромайдан“ и което доведе и до конфликта с Русия, защото пред 45-милионна Украйна стояха две алтернативи: руският Митнически съюз или Европейският. Това беше заплаха за имперското бъдеще на Русия и тя реагира, както знаете, с въоръжени сили. Явно още от тогава Европейският съюз е наясно, или може би не беше толкова наясно, че една подобна стъпка ще доведе до такъв конфликт. И тогава знам, че въпреки критиките, всички бяха готово да подпишат това споразумение. Така че оттам нататък вече ескалацията мина на военно-стратегическо и военно-политическо ниво. Така че ще има, няма какво да си кривим душата – ще има и политическия решения. Но то самата интеграция на Европейския съюз е политическа. Тя е политическа с цел да създаде икономическа основа, така че колкото и да бъдат критични и безкритични, въпросът вече опира до това, за бъдещето и на Европейския съюз, и въобще на Източна Европа. Така че колкото и да са продължителни преговорите, колкото и да има препъникамъни, мисля, че един по един ще бъдат разчиствани с едно сравнително бързо темпо. Разбира се, ще останат няколко – кои ще бъдат те в исторически план – не знам, проблемни точки, които ще запънат така да се каже финалното пресичане на линията, но това вече предстои да го видим в исторически и политологичен план. Така е, да. Аз не се наемам да кажа кое точно ще бъде, защото винаги в процедурите с една държава се получава нещо подобно. За една държава важи едно, за друга – друго, но няма какво да очакваме. Най-после европейските лидери разбраха, че трябва да се върнат към политическата воля на бащите основатели от 50-те години на ХХ век. Да не мислите, че на германските и на френските политици в Украйна в 40-те и началото на 50-те е било много лесно да мотивират своите нации да направят икономическа и политическа интеграция с вековни врагове, след току-що приключила кръвопролитна война и т.н.? Да не забравяме, че Европейският съюз по този повод е алтернатива на войните. Мисля, че това е най-краткото и точно определение какво би подтикнало по-бързата интеграция. Проф. Палангурски, и още един въпрос от мен – показва ли Украйна готовност за правене на реформи – личното ви виждане? Това, което виждам отстрани, това, което виждам и чета от вестниците и от интернет средите, някак си това стои на заден план в новинарския поток, но там, в дълбоките пластове се улавя една поредица от законопроекти, които минават през техния парламент в доста спешен порядък. Така че явно има някакво раздвижване, но да не забравяме, че всеки кандидат член ще почне да се натъква на определени проблеми, вътрешнополитически, а и външнополитически. Ще се намерят и страни, които да имат определени изисквания към Украйна. То виждате, че дори и при помощта има такива различия. В общи линии на този етап на мен ми се струва, че вървят бързо нещата и вътрешнополитически. Сега доколко е качествено това законодателство – то сигурно на текстове е прекрасно, то се съгласува с Европейския съюз, доколко то ще може да бъде приложено в една военновременна икономика и военновременна политическа ситуация в една страна, която е изпратила младежите си на фронта, това вече е много труден отговор. Но да не забравяме, че в такива моменти, когато нациите защитават себе си – аз имам предвид и българската история, и други, – тогава стават много продуктивни. Това според мен ще бъде доминиращото в темпото, което Украйна ще налага. |
Още по темата: | общо новини по темата: 4691 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/782 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета