Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Пламен Димитров: Несигурна опция е да държите резерви в китайски юани или в руски рубли | ||||||
| ||||||
Фокусът ни ще бъде насочен срещата на върха на БРИКС, която се проведе от 22 до 24 август, важно събитие в Йоханесбург, Южна Африка. На какво трябва да бъде обърнато внимание и кои са ключовите моменти, според вас, г-н Димитров? Бих започнал с ключовия момент, че организация БРИКС не съществува в правния мир. Става въпрос за една група държави, чиито лидери се срещат веднъж годишно и обсъждат редица актуални проблеми, преди всичко икономически, и така да го кажем, по някакъв начин си сверяват часовника, уеднаквяват възгледите си. Но тук не става въпрос за нещо от типа на Европейския съюз или на Евразийския икономически съюз. БРИКС е една абревиатура, между другото, именно като абревиатура започна съществуването й, измислена в един доклад на банката “Голдман Сакс", който е писан през 2001 г., с идея да посъветва инвеститорите в кои т.нар. Нововъзникващи пазари могат да инвестират парите си. И тогава идеята е била да се подберат най-големите от тези нововъзникващи пазари и така влизат Китай, Русия, Бразилия и Индия. Да, те са основателите да кажем - Русия, Китай, Бразилия и Индия... Даже не бих казал, че са основатели, защото те нищо не са основали, такава организация няма, няма структура, няма учредителен договор, няма постоянна администрация, седалище или нещо такова. Но пък тази група оказва влияние в международната икономика. Да, оказва влияние, но трябва да се има предвид, че когато говорим за икономика, групата БРИКС изглежда като нещо от типа Китай плюс. Защото икономиката на Китай е може би около 2 пъти по-голяма от сумарно взети икономиките на другите четири държави в групата БРИКС - Индия, Бразилия, Южна Африка и Русия, т.е. има очевидна китайска доминация по отношение на икономиката. И не случайно китайците тласкат групата към преди всичко икономическо сътрудничество, което да я превърне в някакъв икономически и финансов полюс, който да бъде извън влиянието на това, което сега наричаме доминирана от американците архитектура на световните финанси. Едни от последните новини, които четох за Китай, е че ще призове БРИКС да стане геополитически съперник на Г-7. Това как го тълкувате и какво ще означава? Трудно ще стане геополитически съперник, тук даже не само Китай, като говорим за геополитика, Русия също тласка нещата нататък, защото знаем, че тя от миналата година влезе в изключително остър етап на конфронтация със Запада, инициирана от самата Русия конфронтация, разбира се. Така че тук идеята е да се изгради някакъв такъв не западен полюс в световната геополитика, а донякъде това напомня Движението на необвързаните държави, което беше много силно по времето на двуполюсното противопоставяне, когато имаше един полюс Вашингтон и другия беше Москва. Само че сега ситуацията не е такава, сега Китай и Русия всъщност са самият анти западен полюс, те не могат да бъдат трета страна. И идеята сега е да отворят тази група БРИКС към т.нар. “Глобален юг". Това са големи държави с развиващи се икономики, които все още са доста бедни. И фактически Китай, най-вече, до някъде Русия, да се превърнат в нещо като лидер на този глобален юг, който да противостои на Запада в различните международни организации и най-вече в Организацията на обединените нации (ООН), където знаем, че има Общо събрание и всяка страна има един глас. И в тази връзка се обсъждат идеите за значително разширяване на групата БРИКС чрез приемането на нови държави в нея. Всъщност, какво точно значи приемането аз не знам, защото организация такава, пак казвам, не съществува, така че е трудно да бъде приет някой в нея. Но може би става въпрос за това, че новите членки ще участват в тези годишни срещи на държавните лидери, които се провеждат. Г-н Димитров, една от основните теми в дневния ред на срещата на върха е проучването на стратегии за укрепване на съответните национални валути, вместо щатския долар в световната търговия. Целта е да се укрепят националните икономики, чрез разплащане на международни транзакции в местни валути. Ще има ли яснота, според вас, по този въпрос или ще се появи едва след като срещата на върха приключи, или след това ще има още нещо. Какво смятате вие? В тази посока се обсъждаше също така възможността за въвеждане на обща валута за държавите от групата БРИКС, което очевидно няма да бъде основна тема в дневния ред на срещата в Йоханесбург, защото поне засега това не е възможно. Те са твърде различни, географски отдалечени, структурата на икономиката им е различна, да не говорим за търговски и фискални режими. Така че действително биха могли да се съсредоточат върху възможността да ползват своите собствени национални валути при търговията помежду си. И можем да кажем, че това вече се случва, особено в търговските отношения на Русия с Индия и с Китай. Те ползват юани, индийски рупии, по-рядко руски рубли, и този процес се ускори през миналата година. След руското нападение срещу Украйна е ясно, че Русия беше изолирана от доминираната от Запада световна финансова система. И тя се принуди заради санкциите да търси възможности да обърне своята търговия, най-вече на енергийни ресурси в други валути, различни от долара, и различни от еврото. Така че в момента Русия има доста голям запас натрупан от китайски юани и от индийски рупии. Проблемът е, че това не са конвертируеми валути, и не е много ясно какво може да се прави с тях, освен с индийски рупии да се купят стоки в Индия. Само че търговията на Русия не е само с Индия, тя има нужда и от други пазари и от други източници на стоки. Така че това е пътят по който се върви, и пак казвам, тук основно става въпрос за търговията на Русия основно с Индия и Китай. Защото търговията между Индия и Китай помежду им, трудно би мога да бъде в национални валути, защото двете страни, трябва да е ясно, че не са в добри отношения и са геополитически съперници. Ще се търсят такива възможности. А що се отнася до другите две държави в БРИКС Южна Африка и Бразилия, техните икономики са доста силно обвързани със Запада, така че там трудно може да се търси преминаване на търговия в някакви национални валути. Те ще продължат да използват долара. Но не виждам как може да се постигне някакво общо споразумение за избягване на долара между тези 5 държави, които поне засега членуват в тази организация. Още повече, че силата на долара не се дължи само на това, че той е най-използван в световните търговски операции, а и на това, че основната резервна валута, в която централните банки по света си държат своите резерви. Това много трудно може да се промени, пак казвам, доста несигурна опция е да държите резерви в китайски юани или в руски рубли, още по-малко. Има действително постепенна ерозия на ролята на долара като световна резервна валута, но този процес е много бавен и аз не очаквам, че той може да се ускори от някакви специални действия на страните от групата БРИКС. Може би едно от най-коментираните неща за предстоящата среща е отсъствието на Владимир Путин от нея, вие как тълкувате това? Това отсъствие, като се сетим каква е причината за него, а причината е, че има издадена заповед за арест на Владимир Путин от Международния наказателен съд в Нидерландия, а пък Южна Африка е една от страните, които са подписали създаването на този Международен наказателен съд и е длъжна да се съобразява с неговите решения. И за да не изпаднат домакините от Южна Африка в конфузна ситуация, руският президент Путин, в крайна сметка взе единствено възможното решение да не идва на тази среща в Йоханесбург, а да участва задочно чрез видеовръзка. Този факт ви показва, че няма особено силна вътрешна кохезия, сцепление между тези 5 държави в групата БРИКС. Виждаме, че лидерът на една от тези държави е издирван от Международния наказателен съд, институция несъмнено доминирана от Запада. И от друга страна пък, държава от БРИКС като Южна Африка е член на този Международен наказателен съд, т.е. членството в групата БРИКС не е единствената възможна геополитически идентичност за част от тези държави, особено за Бразилия и Южна Африка. А кое, според вас, може да бъде? Не виждам нещо, което може да ги обедини толкова. Засега основният момент, който ги обединява е желанието по някакъв начин, даже не бих казал да ликвидират, а по някакъв начин да смекчат последиците от тази западна доминация в световните финанси. И най-вече доминацията на Съединените щати и на американския долар. Не мисля, че има нещо, което да може да изглади геополитическото съперничество между Индия и Китай. Не виждам някаква възможност, например да се уеднаквят структурите на икономиките на тези пет държави. Така че тук по-скоро става въпрос за един политически дискурс, става въпрос за говорене, става въпрос за това да се покаже, че не е само Западния свят, който ще определя правилата на геополитическата игра, има една голяма група държави, говорим за потенциално разширение на БРИКС. Една голяма група държави, които мислят по различен начин и се стремят да променят съществуващия ред. Г-н Димитров, ще стане ли колективния глас на страните от БРИКС по-силен, след предстоящата среща на върха в Йоханесбург. Относно разширението на БРИКС знаем, че Китай и Индия спорят дали блокът трябва да бъде организация на необвързани страни, които защитават икономическите интереси на развиващите се страни или политическа сила, която открито да предизвиква Запада. Вие на какво мнение сте по този спор между двете страни? Ако търсим облика на тази организация като един антизападен полюс, то тук трябва да кажем, че основна роля би играла Русия, която в момента е очевидно такъв антизападен полюс в геополитически план. А също така Китай, който е антизападна сила в геоикономически план. Но не мисля, че е възможно да се превърне тази организация в такъв полюс, пак казвам, заради разнопосочните интереси на нейните членове. Възможността да тежи повече гласът на групата БРИКС е именно това разширяване с новите членки. Прави се една аритметика, да кажа, че в момента брутния вътрешен продукт сумарно на държавите от БРИКС е около 1/4 от световния брутен вътрешен продукт, населението е около 42% от населението на света, и представете си, ако към нея се добавят много големи държави като Индонезия, Бангладеш, Египет, Аржентина, за които вече се говори, че са поискали да станат член на групата, то ще се окаже в един момент, че в тази група членуват държави, които обхващат около 2/3 от населението на света. Но това не означава много именно, поради тази липса на вътрешна кохезия в тази организация. Можем ли да го определим като битка за периферията? Да, възможно е да го определим като битка за тази периферия, предимно в Африка и Южна Азия, за държавите, които определено не са от Западния политически полюс, но не са се определили за момента, всъщност не са и антизападни, а да се създаде нещо като обединение между тези две антизападни страни Русия и Китай и глобалния Юг, държавите от глобалния Юг, т.е. да се покаже, че има някаква друга алтернатива на Западноцентричния геополитически ред, който ние имаме за момента. И сега тази алтернатива се базира на това, че в последните години Китай расте много бързо, че икономиката на Индия също расте много бързо и в един момент се правят изчисления, да кажем след 15-ина или малко повече години, сумарно брутния вътрешен продукт на държавите от БРИКС ще бъде по-голям от този на държавите от Г-7. Всъщност тези държави като Индия и Китай търсят своето ново място в световния геополитически ред, което да се основава на достиженията на техните икономики, които са регистрирали през последните години. Ако реда е бил такъв преди две десетилетия, когато възниква абревиатурата БРИКС, сега трябва да е малко по-различен, казват те, защото ние вече сме много по-големи сили в сравнение с онзи период. Но тук има и държави, например тези от Персийския залив като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които са заявили желание за членство, това не е защото те искат да се идентифицират с някакъв анти западен полюс, а просто смятат, че това е печеливша външна политика. Колкото повече политически клубове членуват, толкова по-добре за тях. Ако целта на разширяването на БРИКС е може би нов баланс в световния ред. Възможен ли е той сега да се случи? Аз не бих казал, че е възможен нов баланс, по-скоро възможно е едно калибриране на съществуващия баланс и леко отместване, което да означава отдалечаване от пълната западна доминация. Но не бих казал, че балансът може да се обърне на 180 градуса и в един момент да се окаже, че доминиращите сили са тези от БРИКС, а не са западните държави. Ако гледаме малко по-напред в бъдещето след едно, две, до три десетилетия, ще видим, че сигурно основното противоречие ще бъде между Китай и Съединените щати за световно лидерство и в един момент, може би към средата на века, може би Индия ще се намеси в тази битка, стъпвайки на това, че днес вече тя е най-голямата страна в света, а пък тогава ще има още по-голямо демографско предимство над Китай и над Съединените щати. Но в краткосрочен и средносрочен план, аз не виждам нещо, което може да разклати западната доминация в световния геополитически ред. Г-н Димитров, как според вас, тези процеси влияят днес на България, на нашата страна? Точно това, което става в групата БРИКС по никакъв начин не влияе на България, защото тя отдавна се е определила. Тя членува в тези организации, които приемаме за западни - НАТО, Европейски съюз, и няма никакво намерение нито да сменя ориентацията си, нито да се присъединява към групата БРИКС. Всъщност, нито една западна държава от ЕС и от НАТО не е заявила желание да членува в тази група. Това, което влияе върху България е по-скоро сегашната военна конфронтация между една от държавите от групата БРИКС и страните от НАТО, става въпрос за Русия, войната влияе, но това са как да кажем, това е двустранен конфликт между Русия и Запада. Той не бива да бъде гледан през призмата на групата БРИКС. БРИКС е друга линия на руската външна политика, където Русия се стреми да излезе от изолацията. Това, което нас ни интересува като българи в момента е, най-вече какво се случва в Черноморския регион, и най-вече с проблемите на сигурността. На които наистина трябва да бъде обърнато внимание, ако може да кажем и няколко думи за този проблем, наистина, което е много ключово и важно за страната ни, като ваши финални думи. Ситуацията е напрегната в момента, това е очевидно, тъй като Русия вижда Черноморския регион като една зона, в която могат да бъдат отрязани търговските комуникации на Украйна с останалия свят. И виждаме, че Руския военен флот това се стреми да направи, да сплашва търговските партньори на Украйна, корабите, които осъществяват износа на украинските аграрни стоки. И така или иначе, това засяга и България, тъй като тези търговски маршрути на Украйна минават не през териториалните води на България, но през изключителната икономическа зона на България, където пък нашата страна има амбициите да разработва природните ресурси. Знаем, че има дадени концесии за търсене на нефт и газ. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Абонамент
Анкета
