Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Христофор Караджов: Тръмп е невероятно талатлив като манипулатор | ||||||
| ||||||
В обобщаващото издание на "България, Европа и светът на фокус“ ще говорим отсега как изглежда битката за президент на САЩ от днешна гледна точка, защото седмицата ни даде храна за размисъл. На телефонната ни линия е Христофор Караджов – преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Здравейте, г-н Караджов. Здравейте. Приятна петъчна сутрин! За вас сутрин, за нас е малко по-следобедно времето, но благодаря, че с тези 10 часа разлика вие отделихте и намерихте начин да се свържете с нас. Нека да започнем с неделното изявление на Джо Байдън от Лас Вегас, който обърка много сериозно президента на Франция Макрон с Митеран,а Германия с Франция. И хайде, нали да речем, че това объркване и неуслужливата памет е нещо, което всички познаваме, но в крайна сметка в погледът му личеше сериозна сенилност. А във вторник Апелативния съд на САЩ отказа на Тръмп имунитет във връзка с криминалната обвинения срещу него, най-съществено от които насърчаване на щурма срещу Капитолия и заговор за нулирането на резултатите от изборите през 2020-та. Защо тези две фигури: Байдън и Тръмп отново се оказаха предпочитаните лидери на демократите и републиканците въпреки очевидните за цял свят дефицити? Ами сега, Джо Байдън, аз бих стоял настрани от това да го диагностицирам със сенилност или с каквото и да било друго. Помня, имахме една такава дискусия относно Тръмп когато там група психолози, психиатри се опитваха да го диагностират от разстояние, това разбира се е невъзможно, би било неетично и непрофесионално. Но Байдън в интерес на истината, понеже аз го следя от много време, той е всъщност първият американски политик, когото познавам лично преди около може би 34-35 години да сме се запознавали на една негова визита в София, и той е известен с това, че прави гафове. И тогава ли ги правеше? Преди 30 години и все още бъркаше имена? Да, да. Тогава беше младши член на Комисията по външна политика в Американския сенат. Да, той е известен с гафовете си. Когато беше вицепрезидент на Обама правеше гафове. Те в интерес на истината аз по сами себе си знам, че бъркам понякога непроизволно имена – слушах днеска много дълго интервю, правихме с един ваш колега, и като си го изслушах видях, че два-три пъти съм казал едно име, имайки предвид друго. Така че това не бих влагал чак толкова… Добре, да не генерализираме, но все пак това беше едно много споделено видео в социалната мрежа X, бившата Twitter, и като цяло това не му е първият гаф. Така или иначе когато говорим все пак за кандидат за президенти и настоящ такъв, подобен тип неща все пак смущаващи. Не можем съвсем да ги олекотим според мен. Пък и възрастта от 81 години също сама по себе си е аргумент в полза на това дали да избираме за още четири години президент. Възрастта е напълно сериозен и валиден аргумент. Но просто нали споменахте ключовата дума "много споделено“ нали на X, на бившият Twitter, по консервативните медии също, по консервативните социални канали и т.н. Нали, това е ясно, че всеки минимален гаф на Байдън ще бъде разпространяван от неговите опоненти, както впрочем честно е да се каже, че същото важи и за Тръмп. Така че това не ме изненадва. Но възрастта, да. Той кара 82-ра година в момента, Тръмп също на 78 ще стане тази година. Това е вече сериозен аргумент, защото дори чисто статистически, човек на тази възраст има доста шанс в рамките на следващите години да не е съвсем добре. Проблемът обаче при демократите, понеже това е един от най-често задавайте въпроси: защо демократите слагат такъв кандидат, като Байдън, при положение, че всъщност имат доста добри млади политици, включително губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм е много даровит като изказ и като визия, губернаторката на Мичиган Гретчен Уитмър е страхотна. Има доста от това поколение от 50-годишните. Имат добър потенциал. Но защо въпреки всичко, Байдън е излъченият лидер на демократите? Една дума: и това е Тръмп. Защото Байдън е всъщност единственият демократ, който е побеждавал Тръмп на изборите през 2020 година и просто се залага на това. Освен това е много трудно чисто практически, политически, имиджово и всякак да се върви срещу президент, който е на власт. Практически аксиома в американската политика е, че президентът, който изкарва един мандат, се кандидатира и за втори мандат. Сега, има и примери, когато президент се отказа. Да речем Линдън Джонсън се отказва през 1968 година от втори мандат, или всъщност това ще му бъде, мандат и половина всъщност е изкарал, понеже той пое мандата на Джон Кенеди когато той беше убит през 1963 година, след това е избран вече 1964 година, но се отказва. И това не завършва добре за демократите, защото идва Никсън и ги разгромява. И този спомен доста държи влага. И не че не е имало съперници, не че не е имало предизвикателства към президент, който е на власт, както и сред републиканците, така и сред демократите, но просто не се смята за нещо особено добро за партията, не се смята за много успешен политически вариант, защото разединява партията естествено. И при наличието на Тръмп като кандидат от другата страна, просто се залага на Байдън. Мога да ви уверя, че ако не беше Тръмп вероятният, много, много вероятният кандидат на републиканците, щеше да има много по-сериозна съпротива сред демократите за кандидатурата на Байдън. Разбирам. Значи повтаряме битката от 2020 година, която беше доста разединяваща за американското общество. Но преди да стигнем до този момент на разговора, нека погледнем сега към кандидатурата на Тръмп. Във всички случаи неговата популярност рязко се увеличи откакто започнаха да се сипят съдебни обвинения, над 90 са те, а 4 са реалните дела. Той този вторник се поинтересува дали ще има имунитет за криминалните дела, които се водят срещу него, най-сериозното от които е за нахлуването, т.е. така мотивирането на неговите симпатизанти с рога на главата да нахлуят в Капитолия. Не ви ли се струва малко странно, че наистина една криминална поява стабилизира подкрепата около Тръмп? Не е ли парадоксално това? Тръмп се поставя в позицията на жертва на системата на правосъдие и макар че американците все пак вярват в правосъдието като завършен процес, но до момента, в който това са само обвинения и няма някаква ефективна присъда, е много по-лесно да се каже: "Ами ето преследват ме, защото прокурорите са назначени от демократи или там министерството на правосъдието естествено е на подчинение на демократите, на Джо Байдън“, което не е точно така, но това работи за целите на една кампания. Т.е. за него е лесно да се представя като "аз съм антисистемен играч, аз отидох да пресушавам блатото в Вашингтон, боря се с тях, с техните педофилски кръгове“ и всичко друго, което сте чували като конспиративни и всякакви такива теории, влизат в употреба. И затова просто, ако кажем така разговорно, тези дела докато се водят и няма дефинитивен резултат не хващат дикиш сред поддръжниците на Тръмп. Те са просто, нали, като не е случайно още преди колко години вече станаха – 2015-2016, бяха оприличени на култ. Там няма съвсем ясна такава някаква рационалност и преценка на фактите. От друга страна много хора в подкрепящите го много голям брой, над 90% от тези републиканци, казват, че те ще гласуват за него дори да бъде осъден, което вече за мене е истински стряскащо. А от трета страна американската конституция по никакъв начин не забранява на някой да се кандидатира от затвора. Един осъден човек да се кандидатира от затвора. Да, да, може и от затвора. Това е парадоксът на американската съдебна система. Какви обаче послания отправя това света? Защото все пак ние сме били свидетели на два мандата на Обама – това беше първият избран чернокож президент с едно успешно управление. Някак си в този момент Америка изглежда малко отчайващо от гледна точка и на двамата кандидати и техните дефицити. Какви послания излъчва това към света? В крайна сметка САЩ обича да мисли за себе си като за лидер, като за държава, която налага стандарти. Е, днес Путин в интервюто на Тъкър Карлсън каза, че американските президенти всъщност нищо не управляват, а светът и Америка се управляват от някакви тайни елити, които той не назова. Но извън тези налудничави идеи – да, посланието е отвратително, посланието е отвратително към света, защото да речем четирите години на Тръмп, които бяха съпроводени с много хаотични послания към съюзниците на САЩ, с всички тези опити да се разклаща НАТО, с идването на Байдън точно това беше надежда и то до голяма степен се случи – да се стабилизира точно тази роля на САЩ в света. Имаше ниски моменти и високи моменти. Ниският момент беше да речем лятото на 2021 г., когато САЩ се изтеглиха много хаотично от Афганистан. Не че не беше планирано, не че не беше очаквано и предвидено, просто стана по начин, който чисто имиджово, а и от гледна точка на съдбите на тези десетки хиляди хора, които бяха изоставени там, и цялата държава Афганистан, която остана в ръцете на талибаните, беше ужасно. След това, със започването на войната в Украйна, Байдън изглеждаше доста стабилно. САЩ поеха ролята си на лидер, знаете, обединиха до голяма степен и НАТО, и изобщо западните съюзници като цяло. И сега обаче отново се наблюдава това сриване, най-вече отново с връщането на Тръмп като реална, съвсем реална алтернатива за американски президент. Тръмп си беше отишъл практически след 6 януари 2020 г. Точно така. Дори допреди една година, декември 2022 г., той губеше в състезание с Рон Десантис – губернатора на Флорида. Той изоставяше поне с 15 пункта. И изведнъж… Именно. И само ролята му на жертва ли го издигна отново в предишните висоти? Тръмп е невероятно талантлив като манипулатор, като човек, който убеждава хора. В смисъл, това нещо не може да му се отрече – той има огромен талант. Той е единствен по рода си в новата американска политика, може би в някои отношения и в световната, най-малкото защото е лидер, беше лидер и потенциално може пак да стане лидер на най-влиятелната, най-силната държава в света. Така че това е просто неговата… не знам как да го нарека – магия, манипулация, изберете си думи или категории, или етикет. Много, много ефективна, много работи. Може дори да си изберем чистичката дума "харизма“ – очевидно я има, очевидно я използва подходящо. От друга страна, ако човек е чел, както е в моя случай, книгата "Страх“ на Боб Удуърт – журналистически доста интересно написана, базирана на реални негови управленчески решения, дори и думи, оставам с впечатление, че той е доста хаотичен, суетно организиран човек, който не създава мрежа от подходящо управляващи хора около себе си. Това е същото като да прочетеш книгата "Хората на Путин“, която пък представлява неговият генезис във властта. И не ми се мисли какво би било, ако тези двама човека продължат след изборите тази година да управляват две от най-силните държави в света. Може пък и да се разберат. Но това са спекулативни мисли. Сега обаче да се обърнем към вътрешните послания, които е излъчват в тази предизборна за САЩ обстановка. Ето, вие сега преподавате журналистика на млади хора в Калифорнийския университет. Чувате ли техните мнения, чувате ли техните нагласи, когато тези доста възрастни хора се канят отново да управляват Америка? Какви са посланията, които пък се оправят към тях? Ами, не са доволни младото поколение Изобщо не е доволно конкретно в момента от Байдън, най-вече във връзка с конфликта в Газа, Израел-Палестина, Израел-"Хамас“, защото за първи път имаме едно поколение под 25-годишна възраст, а може би и под 30-годишна възраст, които са повече на страната на Палестина, отколкото на страната на Израел. В САЩ традиционно подкрепата за Израел винаги е била много висока. Е, еврейското лоби там е доста сериозно. Да. И не само това, но и по принцип симпатията на страната на Израел е била много силна и по много други причини, не само сред евреите, които да речем там са 2 или 3% от населението. Но за първи път младите са повече склонни да подкрепят палестинската кауза и не е просто защото младите принципно са готови да подкрепят всеки, който се бори срещу някаква по-голяма сила, винаги са в… По-слабия, по-угнетения. …да, от риториката на "Междузвездни войни“, те са от бунтовниците, не от Империята. Така че затова има за първи път такова недоверие и недоволство спрямо Байдън. И това може да се отрази на демократите при изборите. Но те виждат алтернатива към Тръмп, т.е. младите хора харесват ли Тръмп, защото не харесват Байдън? Не, те не харесват Тръмп. А представени ли са изобщо, виждат ли своя герой? Ами, героят им преди години беше, но той вече практически е извън играта, беше Бърни Сандърс, да речем. Но няма как младите да подкрепят Тръмп. Проблемът е, че ако не подкрепят достатъчно активно Байдън, то това е достатъчно повод да си останат по домовете и да не гласуват. Това е достатъчно. А финалът, да попитам вас – вие сте от 1996 г. в САЩ, нали така? Да. Отивате като студент, преподавател сте вече много години. Много ви благодаря, че сте толкова отзивчив към българските медии. Но през 2020 г. хора, които живееха там, мои приятели, колеги казаха, че отдавна не се виждали толкова разединено американското общество, което като цяло е гордо, има самочувствие. Има самочувствие на световен лидер, има самочувствие на обединено общество, което налага, дори понякога с цената на сила, ценности и извън собствената си държава. Какво се случва сега, през 2024 г., как се усещате там? Разединението в американско общество е факт с нарастваща тревожност, поне от средата на 90-те години, когато аз за първи път дойдох в САЩ. Просто се съчетаха няколко тенденции. Републиканците тогава поеха курс срещу Бил Клинтън, който е всъщност един доста центристки президент, даже по европейските стандарти в някои отношения беше направо десен политик – новото ляво - Клинтън, Тони Блеър. Но освен чисто политическия курс, който републиканците тогава поеха, и демократите им връщаха подобаващо по всякакви възможни начини, изборите 2000 г. между Буш-младши и Гор, които оставиха доста горчив вкус, после избирането на Обама, което предизвика други тревоги поради това, че беше първият чернокож президент и това не се хареса на определени слоеве в обществото. Извън всичко това, аз, като специалист все пак и човек, който се занимава с медии, не мога да не отбележа, че имаме усложняване на проблемите от факта, че социалните медии станаха такава доминантна и такава разединяваща сила. Знаете всички тези дискусии, които включително стигнаха и до Конгреса на САЩ, за алгоритмите на социалните медии, които поощряват разединението. Смятате, че от там идват нещата основно? От алгоритмите на социалните медии? Това е много много силен фактор и може би може би в някакъв последващ анализ ще стане ясно, че може би дори това е основният фактор. Защото на практика различия винаги е имало, но в момента хората са в едно състояние, когато дори не могат да разговарят един с друг, когато политическите различия се превръщат в повод да се късат приятелства, изобщо да няма разговор между хората, което вече е ужасно, понеже ние всичките може да имаме различни политически пристрастия, но все пак в основата си сме хора. Нека това да бъде финалното послание – да си останем в общуването хора, благодаря за това интервю за Радио Фокус. И аз благодаря. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 127 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/22 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Тайната падна, но съмнението остана, Ивонне разкри дълго пазена тайна
09:09 / 27.11.2024
Мицкоски: Няма да отстъпваме от червените линии в преговорите с България
18:03 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
