Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Георги Стефанов: В следващите 15-20 месеца ще станем свидетели на климатични аномалии по целия свят | ||||||
| ||||||
В Царево е падал с 30% по-обилен порой, но не е довеждал до жертви и разрушения Здравейте, скъпи слушатели на Радио “Фокус" в ден, който е ден за национален траур за четирите жертви след потопа на Южното ни Черноморие. Нямаше как да не останем цяла седмица в тази тема и да не направим този петък Ден за национално съпричастие, страдание и емпатия. Дълбоко убедена съм в това. Аз познавах една от жертвите, ще разкажем по-късно в предаването за д-р Даниела Йорданова. Но преди това искам да си поговорим за едно систематично случващо се в България феноменално последствие “След дъжд - качулка", той народът го е казал. При положение, че и днес премиерът Денков съобщи за доклад от миналата година, направен през 2022 г. доклад пред служебния министър на околната среда и водите Росица Карамфилова, за това, че 360 речни участъка в страната са с намалена проводимост на водата и 7 от тях са в Царево, нищо не е направено по въпроса. За много не направени неща, за много пропуснати неща, най-вероятно и за алчност ще стане дума до края на днешното предаване, изцяло посветено на тази тема. Но преди това казвам здравейте в студиото на Георги Стефанов, експерт по климатични промени, с когото ще си говорим за всички тези пропуски, не направени неща, съществуващи закони, но не действащи. Правилници по които ние да можем да управляваме риска при климатичните кризи. Всъщност, колко са не направените неща и кое е най-впечатляващото, ако трябва да степенуваме от най-важното към най-немаловажното. Здравейте, благодаря за поканата. Първо, съболезнования към близките на загиналите, към тази трагедия, в деня на траур. Мисля, че навсякъде по света, аз като дългогодишен експерт, работещ в сферата на климатичните промени, навсякъде по света , където има добри примери на държави как преодоляват това глобално предизвикателство, то е настъпило вследствие на голям природен катаклизъм - ураган, наводнение, буря, много жертви, драма. В България в момента има голяма доза скептицизъм, виждаме го в синдикати, в политически партии, в голяма част от обществото, не се изучава в образованието, дългогодишен проблем, макар, че сме задължени по Конвенцията за климата от 1992 г. да го направим, за България от 1995 г., тогава сме я ратифицирали. Но така или иначе, не сме. На първо място са климатичните промени. Тези аспекти на щети от всякакъв характер - бури, торнадо, наводнения, пожари, горещи вълни, смъртоносни случаи, те де факто по официални данни на Световната метрологична организация, на ООН, на Червения кръст, Червения полумесец, да не ги изброявам всички. Всички водещи глобални катаклизми са се увеличили три пъти за последните 30 години и ще продължават да се увеличават. Особено в контекста на следващите две години, когато цялата планета попада в цикъла на краткосрочното затопляне на Ел Ниньо и Ла Нина, това са морските течения, които оформят климата. Сега излязохме от студения и влизаме в топлия цикъл, т.е. в следващите 15-20 месеца, със сигурност ще станем по целия свят свидетели на такива едни катастрофични аномалии, които ще станат ежедневие в новините. Те и сега са ежедневие, между впрочем. Тоест, да се готвим за най-лошото, което сме виждали досега? Ами не, но тези холивудски заглавия, които преди 10-20-30 години ни казаха, че такива неща ще ни сполетят, те вече са тук. И от тук нататък, нали бяхме вчера с колеги от Националния институт по хидрология и метеорология и те направиха справка за последните 30 години за валежите по Черноморието. Навсякъде бяха от порядъка от 180 до 250-300 мм, рекордните валежи, всички над 200 ги бяха извадили. И се вижда, че повечето са около 200, но сега вече говорим за 400 мм. И ето това удвояване на тази норма, количество валеж за кратък период от време води до такива щети. И ние не можем да си затворим очите. И става ясно на всички, най-вече на потърпевшите, че държавата и хората не са подготвени по нито една гледна точка. Моите корени са от Западна Стара планина, тази година 55 дни ни наводняваше през 2 дни. Знаете какво беше тогава в новините. Но какво значи подготвени? Вие казвате като основна причина климатичните промени и те са факт, измерим, ето в милиметри дъжд на квадратен метър. Но не си го признаваме и не повлиява всичко останало, за което ще говорим. Тоест, широко затворени очи. И в крайна сметка, толкова експерти казват, че водещото качество в последните дни, месеци и в тези напред ще бъде адаптивност. Какво значи да сме адаптивни, когато ние отричаме очевидното? И освен това, не планираме как да се справяме с него? Да, тъжната истина е, че на ниво стратегически документи и законодателство много от тези превантивни действия са налични. Ето, говорихме си, преди ефир, че има Закон за бедствията в България, който всъщност задължава как местните власти трябва да се организират и реагират при такива бедствия. Тоест, всяка община или населено място трябва да имат план за реакция при кризи, т.нар. Общински план за защита на населението при бедствия? Точно така. На база на тези планове, някои общини имат, други не. Някои са актуални, хубави, лоши, най-вероятно има от целия спектър. Нали, те реагират тези Щабове за реакция, които следват предписанието в плана. По-лошото за мен е, че много от тези документи са пожелателни. Ние нямаме практическата подготовка. Населението не знае какво трябва да реагира. И дори ще ви го кажа, при наводненията в Западна Стара планина аз бях на място - няма ток, няма интернет, няма нищо, 22 ч. е и действието се развива през нощта, както сега в Царево. И ти де факто си сам сред стихията. И напълно безнадежден, неориентиран? Да, откъснат си от света и очакваш най-лошото и ако спиш, всъщност най-лошото може и да се случи. Какви са другите големи нарушения и факти, които водят до толкова много загуби. Преди малко ми казахте нещо, което сякаш не се знае. До преди 2 дни, аз чувах как това е най-голямото падане на дъждове, рекордно досега в този регион, който и без това е известен с това, че там падат много дъждове. Оказа се, че преди 29 години, не 310 мл на кв. м, а 400 са паднали, това е било през 1994 г. и не е имало чак такива наводнения, разрушения и жертви. Да, така е. Колегите от Института по хидрология и метеорология изкараха тези данни, направиха справка. Трябва да знаем, че това е точката в България, където са паднали най-големите концентрации валежи, откакто се измерват тези показатели. И да, 1994 г. сме имали по-висок с 30% валеж, но не сме имали наводнения и жертви. Какви са причините? Да, ще говорим след секунда, но също и 2017 г. е имало такива рекордни валежи, където отново, 2017 г. е преди 6 години, не е преди 29 г. Тук трябва да търсим вече комбинацията от другите фактори, а именно каква е екосистемната функция на горите за задържане на валежите. Всички знаем и децата от детската градина, че гората служи за задържане на валежи. Когато една гора, всъщност е просечена, по-рядка, не казвам изцяло изсечена, защото голата сеч е забранена в България, но по-рядка, нейната водозадържаща функция намалява. Има си специални методологии, даже вчера четох един доклад на Европейската агенция по околна среда, която казва, че само с 10% да намалим гъстотата на естествената гора, веднага се удвоява, двойно повече отслабва нейната функция за задържане на води. Това има значение Показахте ми една снимка преди малко, илюстрираща в червено сечта в района на Царево. Да, гледахме всъщност данните, на официалните сечи в горските отдели, в горите над Царево, знаете там релефът е хълмист, планини. И всъщност, когато гората е проредена, както е случаят там, най-вероятно ще дойде повече вода. Казвам най-вероятно, защото има и местни фактори като това колко е била суха годината, суха почвата, къде точно на кой склон е паднал и т.н., колко количество валеж, за какъв период. Това са фактори, които трябва да се разгледат. Но със сигурност ние виждаме, че целия хълм отгоре над водосбора на района на общината се сече доста. И това се вижда отвсякъде, друг е въпросът законно, незаконно, дали се контролира и т.н. Но ние сме отслабили тази функция. Третият фактор, нека да не ги степенувам, защото те са комбинирани. Третият важен фактор е това, че местната власт не спазва изискването по закона да не се строи в заливните речни тераси. И аз ви показах отново как всъщност е бил от регулиран и къмпинг зоните, конкретно за “Арапя", преди създаването на къмпинга някога, преди реституцията, и там наистина е имало територии около заливните речни тераси, които не са били определени за урбанизация. А в момента, вече по новите планове, те са разпределени за урбанизация. И когато дойде голямата вода, като регистрираме влияние 1 и влияние 2 горите и климата, всъщност всички видяхме караваните и останалите имущества на хората в морето, те просто не трябва да бъдат там. И за това си има много ясна отговорност, местната власт, местния общински съвет, които всъщност допускат тези свойства да се включват. Като добавим и строителството, без значение законно и незаконно, и задръстването на речните корита и тяхното превръщане в урбанизирани територии, вместо да има достатъчно място за водата. Комбинацията от тези три функции води до това, че имаме такива явления. И не на последно място е инфраструктурата, която не е оразмерена за такъв мащаб на туристопотока, на водите да поема, на колите, всички го преживяваме, като ходим лятото на море, няма къде да се паркира. Тя няма готовността да поеме такива обеми вода, такива обеми туристи и не е готова, без значение дали говорим за изменение на климата или случващи се аномалии в момента. Всички тези взаимодействия събрани заедно в един такъв критичен момент , какъвто имахме в понеделник срещу вторник, водят до загуби на човешки животи, и това е повсеместно във всички български общини. Имущество, инфраструктура се губят също така. За съжаление, в момента от Фонда за бедствия и аварии ще се дават пари “След дъжд качулка", “След потопа - мерки". И в крайна сметка, онова, което наистина е непрежалимо са човешките жертви. Ще продължим да си говорим с вас и за следващия етап, който трябва със сигурност да се осмисли. Да, сеч, презастроени дерета, презастрояване като цяло, лоша инфраструктура. Това са все неща, които със сигурност правят много по-бедствено изливането на един рекорден, но не най-рекордния дъжд. И все пак, система за известяване, планове за защита на населението, има ли ги? Как действат? Вие имате опит с американски урагани, ще продължим в тази посока след малко. Планове за известяване при бедствия, начини, стратегии за управление на риска при климатични кризи. Всичко това са неща, за които имаме разписани закони, там всички думи са много важни. За мен ключовата е защита на населението, е, населението не беше защитено. Съжалявам да го кажа, но очевидно беше така. Законът казва и околната среда. И околната среда, но някак си в тези конкретни случаи, четири съдби наистина липсват на близките си, аз пак казвам, познавах и д-р Даниела Йорданова, така, че ми е особено мъчно. Не само аз я познавах, а и много хора, заради професията й на ветеринарен лекар. Вие лично виждал ли сте, да действат някъде в български град всички тези системи за аларми, сирени, SMS известяване, обучение предварително какво се прави при пожар, при наводнения, това са различни неща. При високи вълни, пък не дай си Боже земетресение, при наистина много високи вълни от морето или при вълна в гръб? Не, не съм виждал. За съжаление, ние сме малко така по-назад в развитието на тези решения. Има такива определени средства по оперативна програма “Околна среда", които трябва всъщност да актуализират и модернизират старата система със сирените по училищата, знаем, има ги из цялата държава. На много места те просто не работят. В Царево са били пуснати сирените. Целта на тези сирени е като крайна предпазна мярка обаче това, ако се пусне без хората да са предупредени как да реагират и какво да направят, не е много полезно. Това е въпросът, защото това може само да ги паникьоса. Това, че пищят сирени какво трябва да ми каже на мен, например? Точно така, а видяхме, че съседните на България - Румъния, Турция и Гърция най-работещата система е индивидуалното уведомяване, което става с помощта на телеоператорите, нищо повече от SMS получаваме всички от нас като потребители много на ден, които казват - предстои еди какво си, еди къде си, направете еди как си. И от там нататък, когато такава система влезе, всъщност по силата на този план, каквито и ние имаме и повечето български общини имат, следва да се създаде организация на реда. Да ви кажа за Щатите, където наистина съм преживял 7 урагана. Ураганът вярно е доста по-предвидим, знае се с каква скорост се движи, горе-долу до един час кога ще удари, какви щети, нали когато има опис, всичко е предизвестено там. Там няма искам-не искам, когато такова нещо се случи машината проработва превантивно, хората се махат, животните се махат в места, където не са опасни за живота или напускаш населеното място, взимаш най-ценното и бягаш. Но по-интересното е всъщност, как те са, идва големия ураган, бута цели градове и населени места, буквално ги разрушава, по-интересното е как всъщност държавата в рамките на 6-9 месеца успява всичко отново да възстанови - инфраструктура, къщи, хотели, нанесените щати. Защото в България това е проблемът - наводненията от миналата година във Вършец, ние сме ги забравили, но пролетта имаше такива. Ами те още не са поправени. Каравелово онзи ден, отново гледахме - същата работа. Същата работа ще бъде и в Царево, за съжаление, дано греша. Ето, това е финансовия инструмент, на преодоляването на щетите. В много държави има създаване на т.нар. “катастрофичен пул", което за слушателите е нещо подобно на Гражданската отговорност при колите - задължителна застраховка в малка сума, в която ние, цялото общество генерираме финансов ресурс, който се използва за възстановяването на такива щети. Но се използва така, наистина след 6-9 месеца да не си личи, че бедствието се е случило, защото при нас това е тъжното. И другото нещо е, видяхме го и в Царево, помощта, това машини, това багери, това човешка работна ръка. Ние разчитаме на доброволците, моите адмирации, и аз съм доброволец в хиляди инициативи обаче само доброволци не може. Той отива там, ако трябва да изпратим 10 000 души да работят 10 дена черната работа - с лопатите, кирките и чувалите, защото машината не може да изчисти мазето, трябва някой да си изцапа ръцете. И 200 доброволеца не могат да свършат работа. Но ако отидат 10 000 души, и за това има включително система за заплащане, а пък държавата да подсигури храна, вода, електричество те да работят на място. Защото много често тези територии са откъснати от цивилизацията, няма ток, няма вода, няма път. И по този начин, живата сила е ключово важна. Ние за съжаление, виждаме, и армията не може да стигне до там, и човешката сила остава дори с желание да помогне и да не може да помогне. И местния жител де факто вижда два багера. Вижда безпомощност, вижда липса на организация, вижда буквално бягство от проблеми, пренебрежение към всякакви сериозни проблеми, които климатичните промени могат да донесат. И сякаш управленското поведение тип “да чукаме на дърво, да не дойде тази зима, или тази пролет или това лято". Че снегът пак ще ни изненада.. Нека накрая да обобщим, казахте нещо много ключово, че следващите 13-15 месеца ще бъдат климатично-травматични и това е обусловено чисто климатично, така, че ние трябва да бъдем готови за това. Че по закон има планове за реакции при кризи, общински план за защита на населението и околната среда при бедствия, които очевидно не работят. Имаме едни сирени, които чуваме главно на 2 юни, но дори и да ги чуем, ние не знаем какво да правим. Тоест, няма никаква превенция, никаква адекватност. Как да завършим този разговор, казахте за тази чужда практика с катастрофичните пулове. Какво трябва да се направи буквално веднага? Трябва да се мисли дългосрочно. И тук, ако погледнем в стратегическите документи, България има от 7-8 години национална стратегия за адаптация. Там много добре са разписани проблемите за инфраструктурата и как да управляваме горите. Трябва да погледнем плановете за, управление на речните басейни и риска от наводнения, непрекъснато да ги актуализираме, това са други на база европейското законодателство изисквания и документи. Както българинът казва," това е врата в полето," и трябва да предприемем действия, които да приоритизират написаното в тях по принцип. Но за мен най-ключовото е да се направи един финансов анализ на разходите и на ползите, защото, когато ние си направим добре сметката, силата на парите е много голяма сила. Всички го знаем. Когато държавата си направи сметка колко губи, включително и с това, че човешкия живот е безценен, ние да вземем адекватни решения като това, че ще затваряме ТЕЦ-те, защото те са част от причината. Разбирате ли, да направим причинно-следствената връзка. Ето, тази причинно-следствена връзка, не се учи в България. Адресирам този проблем, защото преодоляването на климата е по две направления. Едното е, да намалим източниците на емисии, а другото е да се адаптираме. Ние по линия на намаляването на източниците на емисиите много дандания има, тук синдикатите са много шумни. Синдикатите са доста активни, да. Никак не продуктивни и са обратното на европейските и глобалните синдикати, това е много ясно да се каже. Тоест, нашите синдикати преследват някакви частни цели, което е тъжно. Но другото е как всъщност всички ние като общество, да знаем цената за адаптацията и да видим кое е рисковото за България, за конкретните територии. Процентно наводненията са на първо място, 58% от рисковете, свързани с изменението на климата в България са свързани с наводнения. И да си спазваме закона, и всички институции да започнат да работят. Ето, един друг пример се сетих, и завършвам. Зоните, които дават вода на местата, на всяко българско населено място, т.нар. Санитарно-охранителни зони не са защитени, там може да се сече. В контекста на промяната на валежите, трябва ли да допускаме тези зони да бъдат защитени, защото Министерството на околната среда, по време на служебния кабинет, направи такова предложение, че да може да се сече. И сега се обръщаме към тези 500 населени места в България, които нямат вода, ние не говорим за този проблем, но това е другия аспект на климата - сушата. Как им обясняваме на тези хора сечите, ето такива мерки трябва да се предприемат. И да, зелените решения и решенията базирани на природата са най-евтините решения. Вместо да преоборудваме цялата инфраструктура в община Царево, ние можем просто да предвидим достатъчно място за разливане на голямата вода, т.нар. ретензионни обеми, където като дойде веднъж на 30 години тази голяма вода, тя да се оттече. Да има къде да мине без да разрушава. Точно така, да има къде да мине и къде да се локализира. Природно базираните решения са най-евтините и ефективни решения. Георги Стефанов - експерт по климатичните промени в студиото на Радио “Фокус". |
| Още по темата: | общо новини по темата: 169 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/29 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
