
ЗАРЕЖДАНЕ...
ЕК със съвет към всички домакинства: Имайте запас за 3 дни от всичко необходимо при внезапни кризи | ||||||
| ||||||
Европейският съюз е изправен пред все по-сложни кризи и предизвикателства, които не могат да бъдат пренебрегнати. От нарастващото геополитическо напрежение и конфликти, хибридните заплахи и заплахите за киберсигурността, манипулирането и намесата на чуждестранна информация, изменението на климата и увеличаването на природните бедствия, ЕС трябва да бъде готов да защити своите граждани и ключовите обществени функции, които са от решаващо значение за демокрацията и ежедневието. По-конкретно, стратегията включва 30 ключови действия и подробен план за действие за постигане на напредък в целите на Съюза за готовност, както и за разработване на "подготвеност по дизайн култура“ във всички политики на ЕС. Председателят Урсула фон дер Лайен заяви: "Новите реалности изискват ново ниво на подготвеност в Европа. Нашите граждани, нашите държави членки и нашите предприятия се нуждаят от подходящи инструменти, за да действат както за предотвратяване на кризи, така и за бърза реакция при настъпване на бедствие. Семействата, живеещи в зони на наводнения, трябва да знаят какво да правят, когато водата се покачи. Системите за ранно предупреждение могат да попречат на регионите, засегнати от горски пожари, да загубят ценно време. Европа е готова да подкрепи държавите членки и доверените партньори в съседните държави за спасяване на човешки живот и поминък.“ Защита на основните обществени функции на Европа: – Разработване на минимални критерии за готовност за основни услуги като болници, училища, транспорт и телекомуникации. – Подобряване на натрупването на запаси от критично оборудване и материали. – Подобряване на адаптирането към изменението на климата и наличието на критични природни ресурси, като например вода. Насърчаване на подготвеността на населението: – Насърчаване на обществеността да приеме практически мерки, като например запазване на основните доставки за най-малко 72 часа при извънредни ситуации. – Включване на уроците за готовност в учебните програми и въвеждане на Ден на готовността на ЕС. Засилване на координацията при кризи: Създаване на кризисен център на ЕС за подобряване на интеграцията между съществуващите кризисни структури на ЕС. Укрепване на гражданско-военното сътрудничество: – Провеждане на редовни учения за готовност в целия ЕС, обединяващи въоръжените сили, гражданската защита, полицията, сигурността, здравните работници и пожарникарите. – Улесняване на инвестициите с двойна употреба. Укрепване на възможностите за прогнозиране и предвиждане: – Разработване на цялостна оценка на риска и заплахите на равнището на ЕС, която да спомогне за предотвратяването на кризи като природни бедствия или хибридни заплахи. Засилване на публично-частното сътрудничество: – Създаване на публично-частна работна група за готовност. Формулиране на протоколи за извънредни ситуации с бизнеса, за да се гарантира бърза наличност на основни материали, стоки и услуги и да се осигурят критични производствени линии. Засилване на сътрудничеството с външни партньори: – Работа със стратегически партньори като НАТО в областта на военната мобилност, климата и сигурността, нововъзникващите технологии, киберпространството, космическото пространство и отбранителната промишленост. Като цяло чрез проактивен подход към подготвеността ЕС се стреми да изгради по-устойчив и сигурен континент, който да е по-добре подготвен за посрещане на предизвикателствата на 21-ви век. В доклада на Niinistö относно готовността и готовността на ЕС се заключава, че укрепването на гражданската и военната готовност на Европа и готовността за справяне с днешните нарастващите предизвикателства в областта на сигурността — в областта на здравеопазването, миграцията, сигурността на технологиите, климата, отбраната или икономиката — е неотложен въпрос. В доклада се призовава за дълбока промяна в мисленето и промяна в начина, по който разбираме и отдаваме приоритет на готовността в целия Европейски съюз. Той също така призна, че готовността е не само национална отговорност, но и споделено европейско начинание, което изисква по-голяма роля на Съюза в координирането и подкрепата на държавите членки в тази област. Поради това стратегията се съсредоточава върху интегриран подход, обхващащ всички опасности, подход, обхващащ цялото правителство, който обединява всички съответни участници на всички равнища на управление (местно, регионално, национално и европейско) и подход на цялото общество, обединяващ гражданите, местните общности и гражданското общество, предприятията и социалните партньори, както и научните и академичните общности. Освен това, като работи в тясно сътрудничество с държавите членки, Съюзът има способността да се справя с бъдещи кризи и може да предостави значителни и ефективни решения за гражданите и обществата. Събитията и рисковете, през които премина Европейският съюз през последните години, както и силният и ефикасен отговор на пандемията от COVID-19 — показаха как тясното сътрудничество между Европейския съюз и държавите членки дава възможност за по-добри резултати за хората и обществата. |
За контакти:
тел.: 0700 45 024
novini@sofia24.bg