ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
CNN: Високо напрежение на границата на НАТО с Беларус, след приближаването на войските на ЧВК "Вагнер" | ||||||
| ||||||
Варшава съобщи, че два беларуски хеликоптера вероятно са нарушили полското въздушно пространство по време на учения на 1 август, което беларуското министерство на отбраната категорично отрече и отхвърли като "пресилено“. Тази ситуация идва на фона на повишена активност в близост до тънка ивица земя между Полша и Литва, известна като Пропастта Сувалки или коридор, към която се движат войски от руската ЧВК "Вагнер", в очевиден опит да увеличат натиска върху страните-членки на НАТО и ЕС. Беларуският президент Александър Лукашенко посредничи в сделка за спиране на неуспешния бунт на "Вагнер", след което е съобщено, че хиляди наемни бойци са изпратени в Беларус. Минск е информирал Варшава за учение, но преминаването на границата е в източната част на Беловежката област на "много малка височина, което затруднява засичането от радарните системи", се посочва в изявление на полското министерство на отбраната. Впоследствие полският министър на отбраната Мариуш Блашчак е наредил по границата да бъдат разположени повече войници и бойни хеликоптери, допълва полското ведомство. Беларуското министерство на отбраната заяви, че "не е имало нарушения на въздушното пространство от страна на хеликоптерите Ми-24 и Ми-8". "Обвиненията за нарушаване на границата на Полша от хеликоптерите Ми-24 и Ми-8 на беларуските военновъздушни сили и силите за противовъздушна отбрана са пресилени и са отправени от полското военно-политическо ръководство, за да оправдае струпването на сили и средства в близост до беларуската граница", се посочва в изявление на беларуското министерството, публикувано в Telegram. Риск от "пълномащабна война" Полша информира НАТО за инцидента, за който се твърди, че се е случил южно от Сувалския проход - 60-километрова линия, която е от стратегическо значение за НАТО, ЕС, Русия и Беларус. Граничният район свързва руския анклав Калининград с Беларус и е единствената сухопътна връзка между балтийските държави и останалата част от ЕС. Миналата седмица полският министър-председател Матеуш Моравецки заяви, че наемниците на "Вагнер" се насочват към Сувалския проход през Гродно, град в Западна Беларус, в ситуация, която "става още по-опасна", тъй като съюзените на Русиясе опитват да увеличат присъствието си близо до границата с НАТО. На 1 август полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски заяви пред местната радиостанция RMF.FM, че в бъдеще "за съжаление" може да има още провокации от страна на беларуските и руските сили. Барбара Йоксън, преподавател по международна политика в университета в Ланкастър, Северна Англия, е заявил, че Варшава "смята Беларус за съучастник в настоящата криза на европейската сигурност". Москва използва беларуска територия, за да улесни нахлуването си в Украйна през февруари 2022 г., което засили връзките между Путин и беларуския президент Александър Лукашенко. "Разполагането на войски в Сувалския проход би осигурило пряка връзка между Русия и Калининград, което го прави жизнено важна цел за режима на Путин", е заявила Йоксън пред CNN. "Чрез разполагането на войски както от запад (Калининград), така и от изток (Беларус), Русия ще може ефективно да откъсне балтийските държави от съюзниците си от НАТО в Централна и Западна Европа. Това би позволило на Путин потенциално да нахлуе в страни като Литва, Латвия или Естония." Войната в Украйна подтикна западните страни на блока да преосмислят стратегията си за национална сигурност в лицето на Путин, който исторически се опитва да спре разширяването на НАТО в Европа. "Ако Русия разположи войски в Сувалския проход, това вероятно ще предизвика незабавна военна реакция от страна на други държави от НАТО, които ще го възприемат като директна атака, насочена срещу държави-членки в региона", е допълнила Йоксън. "Подобен ход би бил сигнал, че Русия е готова да изостри конфронтацията си с НАТО до пълномащабна война и рискува ядрена ескалация и от двете страни." Дипломатически спор Варшава привика украинския посланик в Полша, след като полски съветник по външна политика обвини Киев, че е неблагодарен за подкрепата на Полша при износа на украинско зърно. През юли Русия се оттегли от сделка, която позволяваше безопасното преминаване на украинското зърно от южните пристанища в региона, което повиши цените на пшеницата и оказа натиск върху страните от Глобалния юг, които разчитат на този важен износ. Пет държави от ЕС, четири от които граничат с Украйна: Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, отмениха санкциите върху вноса на украинско зърно, които са въвели, за да защитят собствените си селскостопански отрасли. От своя страна, на 1 август Киев привика полския посланик в Украйна, след като в понеделник ръководителят на президентската служба за международна политика Марчин Пшидач заяви, че тя трябва "да започне да оценява каква роля е изиграла Полша за Украйна през последните месеци и години". Киев заяви, че "изявленията за предполагаемата неблагодарност на украинците за помощта на Република Полша не отразяват действителността и като такива са неприемливи". Той добави, че приятелството между Украйна и Полша е "много по-дълбоко от политическия прагматизъм", като подчерта, че "никакви изявления няма да ни попречат да се борим заедно за мир и да изграждаме общо европейско бъдеще". |
Още по темата: | общо новини по темата: 4691 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/782 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета