Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Бизнес
Институции
Криминални
Общество
| Андрей Ковачев: Никога НАТО не е бил нападателен и агресивен съюз срещу Русия | ||||||
| ||||||
Г-н Ковачев, времето и спецификата на украинското членство в НАТО са това, по което съществуват различия между страните членки на Алианса. Какви изводи можем да направим с вас от това, което чухме, от срещата на НАТО във Вилнюс? В Букурещ навремето се направи грешка, че не беше поканена Украйна. Ако Украйна беше поканена тогава за пълноправен член на НАТО, то сега нямаше да има тази война на територията на Украйна. Как обаче Алиансът да поправи тази грешка от Букурещ преди повече вече от 10 години? Да, говорим за 2008 г. 2008 г., точно така, когато точно, за да отговори на желанията на Москва и да се съгласи с това, че Кремъл не желае да има наблизо до нейните територии държави-членки на НАТО, то тогава исканията не само на Украйна, но и на Грузия тогава не бяха приети. Ние трябва да поправим като страни-членки на НАТО тази грешка. Видяхме, че е огромна грешка и видяхме, че апетитът на Кремъл се засили от това, че НАТО не пожела да изпълни желанието на Киев за приемане на НАТО. Приемането в НАТО не е срещу Русия. Нека да не забравяме, че ние имахме стратегическо партньорство с Русия, имахме специален съвет НАТО-Русия, който заседаваше всяка година. Имахме постоянно сътрудничество, бяхме протегнали ръка към Русия – като казвам ние, става въпрос за НАТО, за сътрудничество в сферата на отбраната с Руската федерация. Никога НАТО не е бил нападателен, агресивен съюз срещу Русия. Това е много важно, защото се използва много пропагандно, че НАТО искало да се разширява и това застрашавало Руската федерация. Напротив, ние винаги сме били с протегната ръка за сътрудничество с Руската федерация, но от другата страна са решили, че трябва да има някаква друга форма, каквато виждаме на възстановяване на Съветския съюз, от която по никакъв начин суверенни демократични държави не могат да поискат да участват в такава формула. Както и вие споменахте, г-н Ковачев, и други критици казват, че даването на Украйна на дистанция през 2008 г., но без маршрут, е позволило на Владимир Путин да рискува с инвазиите си, както през 2014, така и през 2022 г., така да се каже, да се случи тази война в Украйна. Колко обаче беше открехната днес вратата и кое ви направи впечатление на вас? Виждаме колко са предпазливи в САЩ, в Германия. Разбира се, за САЩ една година преди изборите, президентските избори там, това е много сериозна вътрешнополитическа тема. САЩ имат да се занимават и с много други проблеми в света, които може би за нас не са от първостепенно значение, както например в Тайван, какво се случва с Тихоокеанския басейн, ситуацията с Китай, с Австралия. Много, много неща и явно за тях този ангажимент отсега да кажат "да“ на Украйна е в повече. Но ние трябва да анализираме в следващите може би дни точните текстове, които ще излязат от Вилнюс и какви са ангажиментите на Алианса спрямо Украйна в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. "Украйна ще стане член на НАТО, но трябва да имаме съответните условия“ – коментарът беше на нашия премиер г-н Николай Денков преди срещата да започне. "Това, което се очаква, коментира той, е да има краен резултат, в който изрично да се казва, че Украйна ще бъде поканена тогава, когато обстоятелствата, разбира се, позволяват.“ Г-н Ковачев, основната цел на срещата на НАТО да разбираме, че е да убеди президента Путин в дългосрочен военен ангажимент на Алианса към Украйна. Ще успее ли според вас НАТО да се справи и да накара Путин да промени стратегията си? Изключително важно е НАТО да покаже единство. Много е добър сигналът с решението на президента Ердоган за подкрепа за членството на Швеция, така че вече Финландия е като пълноправен член на НАТО и съвсем скоро и Швеция ще бъде пълноправен член на НАТО. Това показва, че НАТО се разширява и става по-силен и няма да изостави Украйна. Този ден, в който Украйна може да стане част от НАТО, се приближава толкова по-бързо, колкото страните-членки от НАТО подкрепят възстановяването на териториалната цялост и на суверенитета на украинската държава, както е призната в ООН. Незаконната агресия на Руската федерация на територията на Украйна трябва да бъде преустановена, руските войски трябва да бъдат изтеглени от Украйна и да бъде стабилизирана и възстановена украинската държава, съответно тогава ще стане част и от Алианса, от НАТО. Разбира се, знаем, че те са и кандидат-член за Европейския съюз. Споменахте за Турция, Турция, която вдигна ветото за влизане на Швеция в НАТО. Но знаем, че Ердоган се пазареше така решително и безкомпромисно, но зад кулисите може би президентът Байдън и неговият екип неуморно го увещаваха да приеме и техните усилия заслужават похвала в случая. Да, Швеция все пак прие някои от условията, които Турция имаше за промяна в закона за финансирането на организации, особено свързани с Кюрдската работническа партия, които бяха проблемни за Турция. Така че мисля, и двете страни – и Турция, и НАТО, спечелиха от това решение вчера на турския президент и Турция след преизбирането на президента Ердоган има още по-сериозно желание за възстановяване на добрите отношения вътре в НАТО, но и във връзка с Европейския съюз. Г-н Ковачев, какви други отстъпки от Запада могат да бъдат изтръгнати от тази среща? Имате предвид отстъпки от страна на кой, на Русия? Винаги сме го повтаряли, не знам вече за кой път – руските войски трябва да се изтеглят от суверенната територия на Украйна. Това е елементарно, основно международно право – че чужди войски няма какво да правят на територията на друга страна, където не са поканени и нямат право да бъдат там. Ние сме за мир. Разбира се, че всички искат мир, но мирът зависи от това колко бързо руските войски ще се изтеглят и след като управляващите в Кремъл не желаят все още това да го направят, разбира се, че Украйна трябва да получава максимално помощ, за да защитава своята територия от агресивните действия на чужди войски на нейна територия. Един от важните въпроси, които ще обсъждат също така на срещата, е именно укрепването на Източния фланг, отбранителни планове срещу евентуално нападение и разходите за отбрана, разбира се. Къде според вас могат да възникнат проблеми? Това е другата много важна тема за срещата във Вилнюс – как да подобрим ефективността на отбраната на блока от потенциални заплахи от Изток, как да бъдат финансирани модернизацията на армията, ефективното, бързото придвижване на нашите военни части – на територията на НАТО говорим, при нужда, примерно от Румъния към Прибалтика или от Полша към Румъния, или както е нужно за съответната стратегическа ситуация, която може да възникне в бъдеще. И кой ще финансира, с какви средства – знаете тези прословути 2% от брутния вътрешен продукт, които много страни все още не са покрили, но са дали твърди индикации и обещания, че работят в тази посока. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4690 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/782 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
Aнонимен
на 14.07.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Международни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
