Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Знаете ли кой е най-старият и най-големият парк в София? | ||||||
| ||||||
Този парк притежава шест различни наименования от своето основаване. Сегашното си име получава през 1895 година или десетилетие след създаването му, по повод рождението на цар Борис III. Най-напред паркът е наречен Разсадник, впоследствие е наричан Пипиниер. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградска градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е преименувана на Княз-Борисова градина. По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на Парк на свободата. След промените през 1989 г. паркът връща първоначално си име "Борисова градина". При създаването на градината, тя е разположена в покрайнините на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център. Самата градина пък е разширена до Ловния парк. Благоустроена е предимно частта край центъра на столицата, а след бул. "Яворов“ става лесопарк. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери. През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването на градината на швейцареца Даниел Неф. През 1883 – 1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Езерото на мястото на бившето мочурище е наречено Рибно (а по-късно: Езерото с лилиите). Така на мястото на съществуващото дотогава градското пасище е построен разсадник за производство на декоративни дървесни видове и храсти, наречен "Пипиниера“. Даниел Неф изработва и първия план на градината, организира разсадника в долната част при реката, огражда го с върби и засажда в него първите 10 000 малки дървета. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 декара, а пространството около нея започва да носи името "Разсадна градина“. Още в първата година Неф построява малко езерце, а до него засажда и първия дъб в парка. Дъбът може да бъде видян и днес – той се намира до централната алея откъм езерото "Ариана“. През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк. Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман. По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро. В началото на XX век е създадено езерото "Ариана“. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки. През 1890 г., градината е украсена с едно малко езерце, направено до главния вход (днес "Орлов мост“), около което са засадени много цветя. В този си вид малкото езерце съществува до 1895 г., когато е пресушено, а четири години по-късно е изградено на ново, разширено е до днешните му размери, облицовано е и е изградено в него островче. След реконструкцията езерото става 175 м дълго и 50 м широко. Още същата зима – през 1904 г., започва да се използва за ледена пързалка. През 1906 г. за главен общински градинар е назначен елзасецът Йосиф Фрай – страстен любител на цветята. Той преустройва градината по собствен план, доразвивайки идеите на Неф. През 1910 –1912 г. засажда двете главни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро. По негова идея е създаден Розариумът и започват да се организират ежегодни цветарски изложби. През 1892 г., по инициатива на проф. Бъчеваров, първият преподавател по Aстрономия във Висшето училище, започва строителството и на Астрономическа обсерватория на Софийския университет. Тя е завършена през 1894г. или 30 години преди полагане основите на Ректората. Университетската астрономическа обсерватория е една от първите обсерватории на Балканите. При тоталитарния режим в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база. Днес в градината се намират Националният стадион "Васил Левски“, стадион "Българска армия“, Астрономическата обсерватория на Софийския университет, Телевизионната кула "София. От 1920 г. в градината се поставят бюстове паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя. Постепенно броят на бюстовете паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и много др. Днес броят на бюстовете паметници надвишава 40, което превръща парка в един от най-големите мемориали на открито в страната. Георги Духтев, който е възпитаник на австрийската градинарска школа. През 1934 г. той реконструира и занемарения Розариум и засажда 1400 рози, доставени от Германия. По това време се изгражда "Японския кът" в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе. Това става през 1940 г., а растенията за този кът, предимно японски вишни, са изпратени от Япония чрез японския пълномощен министър Хачия в знак на приятелски чувства на японския към българския народ. През втората половина на XX век в "Борисовата градина" са изградени детски кътове, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база. След 9 септември 1944 г. започва нов период в развитието на градината. Името е променено на "Парк на свободата“. Той придобива статут на парк за култура и отдих. През 1952 г. започва строителството на алпинеума. На 2 юни 1956 г. е открита "Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти, оформен като голяма архитектурно-скулптурна композиция, над която се издига 41-метров обелиск. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
