Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Защо Русе е известен като "Малката Виена" | ||||||
| ||||||
Първата прилика, която се набива на очи е, че и двата града са разположени на река Дунав и е нормално търговските им връзки да са много силни. Също така много русенци пътуват до австрийската столица. Русе е повлиян от Виена и по отношение на сградите и тяхната архитектура. Благодарение на своето благоприятно географско разположение и добро управление на управителя на Дунавския вилает - Русе се превръща в град, който е предпочитан за седалище на дипломатическите мисии по времето, когато България е под турско робство. Множество авторитетни европейски страни като Австро-Унгария, Русия, Гърция, Русия, Великобритания, Италия и Прусия, Франция, Белгия, Холандия, Румъния и Испания избират именно Русе за седалище на своите дипломатически мисии. Така европейската култура прониква на територията на Русе. Тези консулства се запазват в града и след Освобождението, когато Русе е най-големият град в Княжество България. Русенци започват да пътуват с параходи до Виена, започват да изпращат децата си да учат там, както и в други градове като Грац и Будапеща. По улиците на града се разхождат хора, които говорят българския, немски, турски, арменски, иврит, френски. Благодарение на това, че градът се намира до река Дунав, търговията процъфтява. Архитектурата на града е запазена през годините и му придава една уникална атмосфера, защото Русе прилича на европейски град от Западна Европа. Тук работят плеяда известни архитекти, които имат много голяма заслуга градът да изглежда по този начин. Има много обществени сгради, които са изградени в неокласически стил, характерен за европейските градове през втората половина на XІX век. Тук може да видите елементи на барок, готика, ренесанс. Кои са най-красивите сгради в Русе, които обезателно трябва да видите, ако не сте родени в града и не живеете тук. Най-впечатляващата сграда е Театъра или Доходното здание, открита през 1902 година. Конкурсът за архитектурния проект е спечелен от виенския архитект Раул-Паул Бранг, който спечелил и премия от 1500 златни лева с проекта си в неокласически стил. Сградата има красива фасада и седем фигури на покрива. Те са символи на изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа. Най-отгоре е символът на търговията – Меркурий. В края на ХІХ в. и началото на ХХ век, русенските улици - "Александровска", "Княжеска", "Пиротска", “Търговска"("Славянска") и "Николаевска", изглеждат великолепно, защото на тях са разположени стилни сгради. Интересна забележителност е и Музеят на градския бит, наричан още "Къщата на Калиопа". През 1889 г. Русенската община доставя гранитни павета произведени в кариерата Сан Рафаел край френския град Марсилия. Русенската фабрика "Труд" пък започва да произвежда керамични павета и тротоарни плочки. Ето това е причината тротоарите и улиците да изглеждат впечатляващо. Първата административна сграда в България след Освобождението е Окръжното управление в Русе (днес Исторически музей), построена през 1882 г. по проект на виенския архитект Фридрих Грюнангер. Мъжката гимназия "Княз Борис" (днес "Христо Ботев"), както и сградата на Търговско-индустриалната камара също заслужават внимание. В момента във втората сграда се помещава Регионална библиотека "Любен Каравелов". Тези сгради се намират на площад "Александър Батенберг", където е построена и банката на братя Симеонови, по-късно Русенска Популярна Банка, а сега "Банка ДСК". Старото музикално училище на ул.“Борисова“ пък е единствената сграда в готически стил. По проект на Едуард Винтер е построен православния храм "Всех святих", разрушен през 1975 г., за да отстъпи място на Пантеона на възрожденците. Католическият храм "Свети Павел от кръста" е построен по инициатива на полски офицери и в него се намира първият в България църковен орган. Забележителна е и градската градина, където се намира Паметникът на свободата, изработен от италианеца Арнолдо Дзоки. Този паметник се е превърнал в символ на Русе и е част от неговия герб. В града има толкова много красиви сгради, ще е трудно да изброим всички, като част от тях са банка "Буров", сградите на Застрахователно дружество “България", банка "Гирдап", хотел "Тетевен", бирария Стефан Гъдев, Католически пансион "Нотр дам де Сион" (сегашната Английска гимназия). Русе е град първенец за страната ни. Какво имаме предвид. Тук преди Освобождението за пръв път има съвременна печатница. В този град за пръв път у нас улиците получават имена. Както вече сме ви разказвали тук е построена първата железопътна линия – между Русе и Варна, като тук се намира най-старата железопътна гара у нас. В града е изградена и първата фабрика за алкохолни напитки. След Освобождението нещата не се променят, защото в Русе е създадена първата частна банка, първото застрахователно дружество, първата фабрика за обработка на кожи, първата плетачна фабрика, първата метеорологична станция, първата пивоварна, първата фабрика за производство на сапун, фабрика за производство на мебели, първата търговска камара, първото техническо дружество. Може да посетите и две къщи, които тясно са свързани с нашата история. Това са домовете на Захари Стоянов и баба Тонка. Всъщност, Захари Стоянов е роден в Медвен, но счита Русе за свой втори роден град. Любопитно е, че след Освобождението той се жени за най-малкото дете на Баба Тонка – дъщеря й Анастасия, като двамата живеят в Русе. В Музея на транспорта може да видите реалните вагон-салони, в които са пътували княз Александър Батенберг, княз Фердинанд I и цар Борис III. Всичко това, което изброихме до момента дава пълното основание на хората да наричат град Русе - "Малка Виена". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 29.08.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Sofia24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
| Трябва ли да се дадат повече права на районните кметове? | ||
| Да (578) | 53% | |
| Не (399) | 37% | |
| Не мога да преценя (110) | 10% | |
