Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Владимир Карамазов: Аз съм свободен човек, прекалено много изтърпях за 20 години в театъра | ||||||
| ||||||
Представям ви без много думи носителя на ИКАР за мъжка роля за тази година – Владимир Карамазов. В студиото до мен е и даже в момента прекалено скромно се усмихва. Как сте? Добре. След един такъв много тежък проект се завърнах в София, след два месеца и половина, и се любувам на нашия град. Четох за тежкия проект – така го бяхте написали точно. След два месеца във Велико Търново и преумора, и нерви за като пет медеца. Да, защото един такъв проект, в България за съжаление такива сложни продукции се снимат за много кратко време и когато времето е много кратко, натовареността е огромна и всъщност наистина страшно много се измаряме. Снимаме над 12 часа на ден и просто, като се сложат тези дни един до друг в продължение на месеци, наистина започва да става много тежко. Но пък сега вече съм си в София, започнах да си върша моите неща и моите работи и се радвам. В София вече, но снощи в Благоевград с "Опашката“ – велико представление, велика книга, четох я до 3.00 часа след полунощ. Да. Ами да, снощи играхме "Опашката“ в Благоевград. Действително много малко пътуваме с това представление, много е сложно, защото сценографията, осветлението не могат да се адаптират на всяка сцена. "Опашката“ е едно хубаво представление, да. Меко казано е хубаво. И е много актуално. Е, не, не, това е относително, всичко това в сферата, в която аз работя, е много относително. За едни е хубаво, за други – не е, така че не смея да кажа. По мой вкус е, хубаво представление е, темата е много актуална. Вчера в Благоевград беше интересно да се види и публиката в различните региони на страната как реагира на тази тема. И всъщност интересно е, понеже е от нашето ежедневие. Ние за политика слушаме всекидневно, дори в последните една-две години просто ни гръмнаха главите от тая политика – ставаме с това, лягаме с това, с правителства, с измами. И всъщност "Опашката“ – да, просто разкрива един такъв механизъм в политиката и на хората може би това им е много интересно. А вече като прибавим и пречещото обстоятелство, че на президента жена му има опашка и е достатъчно различна, че обществото да не може да я приеме, нещата стават наистина интересни. А на всичко отгоре съпругата в книгата работи в Страсбург и май много не оценява българската политика и какво се случва на българската сцена. Не, тя оценява. Тя по-скоро е един реалист и всъщност моят герой действително смята, че президентът има огромни правомощия, докато по нашата Конституция това не е така и тя действително назовава нещата такива, каквито са, без кой знае колко фантазия, докато така човек, когато си намисли нещо и когато вече вижда някаква перспектива, особено във властта, действително въображението също започва да работи, че би могло да се постигнат много повече неща от възможните. И това е може би характерно във всяко едно такова нещо – когато тръгне човек да се издига нагоре, започва да си въобразява някакви неща. И това е много хубаво в "Опашката“: че показва един механизъм – обикновен човек как се заразява от мисълта да властва. И това, между другото, всички сме го изпитвали. Нещо като в "Приказка за стълбата“. Да, всички сме го изпитвали. Това е заложено в човека. И то има два варианта: или да се поддадеш на това, или да не се поддадеш, при възможна ситуация и възможен случай. Чакам с нетърпение да гледам спектакъла. Гледах кратък откъс с Вас и с Михаил Билалов. Ще цитирам по памет, но основната теза е, че в България няма как да станеш политик, ако някой да издигне кандидатурата ти, ако някой не те избере, и то точно тези, които би трябвало да махнеш. Е да, обаче аз това не смятам, че важи само за България. В политиката не можеш сам и смятам, че това е някакво правило, което е навсякъде по света. Просто някъде е по-видимо, другаде – не. И може би в нашата страна е по-видимо поради простата причина, че сме много малка държава и всичко някак си лъсва, докато в големите страни – не. Но в политиката не можеш сам. Да, и може би те издигат точно тези, които трябва да бъдат премахнати. В реалния живот знам, че българският президент Радев и съпругата му Десислава са Ваши почитатели, гледали са "Опашката“ и след това сте имали дълъг разговор. Е, не, почитатели не знам колко са. Да, президентът дойде да гледа "Опашката“. Докато ние сме репетирали това представление ни беше много интересно как би реагирал той на този текст, защото така или иначе той не е… Просто някак си без да се замислиш, ако прочетеш романа, ще се сетиш за него, без да е такъв конкретен прототип на героя, защото така или иначе в романа героят е писател, той е летец, от съвсем друга област изваден човек, който изведнъж става президент. И беше интересно той как ще реагира. Мисля, че съпругата му не му е казала тематиката на представлението, по-скоро му е казала, че е някаква комедия. Той не е бил чел романа и беше доста изненадан, наистина. Трябва ли да напише г-н Захари Карабашлиев – авторът, "Всяка прилика с лица и събития е случайна и недвусмислена“? Мисля, че някъде го има. Кажете ми сега, ще цитирам първа глава на "Опашката“: "Свободни сме, ала не сме го знаели“. Свободни ли сме ние, г-н Карамазов? След като самият президент Радев каза – "Ще надживеем и тази шарлатания“, отразиха го всички медии. Аз от политика много се пазя да се изказвам, поради простата причина, че аз като гражданин имам някаква позиция, но в никакъв случай не мога да кажа, че аз съм човек, който обстойно се занимава с политиката и следи какво се случва в нея. В момента по-скоро цялата тая история ме натоварва и се опитвам да не я слушам, защото аз не мога да дам решение на въпроса в момента как да излезем от тая политическа криза, а пък и някак си прекалено много време ми заема в пространството и във времето, моето лично време да се занимавам с политика. За свободата мога да кажа следното: за мен това е най-преследваното нещо през последните години, да бъда свободен, и смятам, че в момента аз съм свободен. И беше много дълъг процес, може би над 10 години, в който обаче процес аз някак си абсолютно осъзнато преследвах тази свобода. То не е някак си толкова лесно да бъдеш свободен, това е нещо доста трудно – да не бъдеш зависим. И аз мога да се похваля, че за едни 10 години аз успях да го постигна и в момента, ако кажат да назова най-големия мой успех като човек и като творец, е, че успях да извоювам своята свобода. Аз в момента не съм зависим от абсолютно никой. Мога да правя каквото си пожелая, мога да говоря каквото си пожелая и не се страхувам от никой и от нищо. И това действително ми дава някакъв сериозен комфорт. Има за какво. Вие няма да го кажете, но истината е, че – да, гонихте свободата си, избягахте даже за последните две години и малко повече, ако не бъркам, от статуквото ако щете, от гилдията. Всъщност "Опашката“ е представлението – последното и единственото, в което сте участвали в последните две години. Ами "Опашката“ беше представление, което… Аз малко преди "Опашката“ бях взел категорично решение, че повече не искам да се занимавам с тая професия. И не заради самата професия, а заради нещата, които се случват вътре. 20 години аз прекалено много изтърпях. Понеже това е една професия, в която ние работим заедно прекалено много голям кръг хора, които работят заедно, всеки със своя си характер, всеки със своите си проблеми, всеки със своите си лудости. И в един даден момент това вече много започна да ме натоварва наистина и се отделих. И всъщност "Опашката“ беше пък представлението, което излезе точно преди така да затръшна вратата. Все едно Явор Гърдев – някак си в главата така ми остана, като че все едно тъкмо да хлопна вратата, и той сложи крак и каза "Ела“. И много се радвам, че така стана, защото в живота на човек нищо не е случайно. Радвам се, че стана така, защото пък "Опашката“ ми даде, точно ми назова с какво аз трябва да се занимавам в тази професия – само с такъв тип проекти, които са независими, които са далече от познатото, с нови хора, с готини режисьори. Ако трябва на 10 години веднъж – на 10 години веднъж. Ето това е да си свободен. Вие никога не сте били от тези, които казват "ще се вкопча аз тук, на този щат“, въпреки че веднага след като завършвате НАТФИЗ, отивате в Народния театър. Няма го това при Вас. И отидохте при Васил Василев в театъра Плевен, който дори по време на пандемията се опитваше да направи нещо, арт туризъм със спектакли. Ама той направи страшно много. Ние сме нямали нито… И в момента е директор на Народния театър. Да, ние тогава си спомням, в най-сложните две години ние винаги сме играли, "Опашката“ никога не е падала и винаги имахме публика, 30% – 30%, 50% – 50%. И всъщност този човек направи ужасно много там за самото представление и показа, че е доста добър в това. И сега се радвам, че е директор на Народния театър. И да, отидох там, защото беше нещо ново за мен, беше едно зелено училище. С Явор отидохме с нови хора на ново пространство, хубава пиеса, и просто действително ми даде някакъв тласък какво аз трябва да правя оттук насетне. Но се занимавам с актьорско майсторство, както казах, че искам да затръшна вратата, обаче действително само такъв тип проекти хващам – с нови хора, които до момента не съм правил нищо с тях, да има някакво предизвикателство в цялата история. Коментирайте обаче, ако обичате, ситуацията в момента в Народния театър. Скандали го тресат от седмици – пиарката, ваши колеги, служебният министър Минеков се намеси. Вие реагирахте остро, но интелегентно - по Вашия си начин във "Фейсбук“. Как в момента трябва да се опази в тази ситуация, да пази и интереса на театъра директорът, който е ваш приятел? Всъщност в момента аз няма да кажа нищо по тази тема поради простата причина, че в момента се случват там някакви неща, които са някакви податки този конфликт да се разреши, и затова не искам да наливам масло в огъня. Имам категорично мнение по въпроса, то е много крайно. И единственото, което мога да кажа, че ако някой не му изнася някъде и поради някаква причина не се чувства добре, а пък всички останали се чувстват добре, просто трябва да стане и да се замине, както аз съм го правил многократно. Мисля, че това е най-достойното поведение. Аз, когато предишният директор беше в Народния театър, аз по никакъв начин не харесвах нещата, които се случват там, и начина, по който той ръководи театъра, но имаше голяма част от екипа на театъра, който харесваха как той се справя. И всъщност моето решение беше, че в неговия период 5 години аз няма да приема нито едно представление. И след там един етап, каниха ме много пъти, но не приех нито веднъж да участвам в този театър. И мисля, че това е най-достойното – просто станах и си заминах. Има достатъчно много сцени, има достатъчно много театри. Ето, плевенския театър. Има достатъчно много сцени за изява, че ако някой не му отърва, просто да стане и да напусне. Това е моето мнение. Това прозвуча като "казвам ти дъще, сещай се снахо“. Не, не. Аз на никой не мога да повлия по никакъв начин. Аз така мисля като човек. Т.е. в момента по Ваша информация има индикации, че нещата могат да се уталожат. Искрено се надяваме всичко това да се случи, защото мина достатъчно дълго време и вътре са замесени в този конфликт хора, които по никакъв начин не участват в този конфликт и по никакъв начин те нямат нищо общо с това, а пък в същото време са потърпевши. И това просто трябва да приключи. И се надяваме това да приключи колкото се може по-скоро. А това, което аз изказах, е мое лично мнение, защото аз така бих направил. Ние го ценим. Разбрахме се да няма незададени въпроси. Аз трябва да си хвърля оставката като журналист, ако не Ви попитам за скандала, който се разразява от седмица. Вашият колега Дияна Димитрова показа едни снимки, имаше телевизионно участие, играли сте заедно и в "Откраднат живот“. Вашето мнение по темата? Имаше и полюсни коментари, стана и задочна битка между колега журналист, публицист и г-жа Димитрова – това, че може би има и политически момент, че се опитват отново да прокарват Истанбулската конвенция. Глупости. Кажете го по-високо за записа: "Глупости“. Между другото, този скандал много прилича на другия скандал. И мога да кажа, че много често хората взимат отношение към нещо, което изобщо нито знаят за него, просто четат някакъв статус във "Фейсбук“, взимат го за чиста монета, и вече взимат страна, почват да пишат. Това са пълни глупости. Аз това го отдавам на интелигентност, такава някаква средна интелигентност на хората. Ако ти си над средната интелигентност, винаги ще си зададеш някакви въпроси. Винаги има втори план на нещата. Това така ли е, другата страна какво, има ли друга страна – нека да чуем преди да вземеш ти категорично мнение. Така е и за Народния театър, така е в този скандал. Хора, които хал хабер си нямат, това все едно в някаква фабрика за търлъци… Но вие сте били там. … да стане скандал и аз да се намеся без изобщо да знам какво се случва там. Ами горе-долу, не горе-долу, аз знам какво се случи в този конфликт, дори в същността, и мога да кажа, че нещата изобщо не са такива, каквито тази актриса ги назовава. Ами вижте, че и прокуратурата се зае с това, стана сериозно. Аз засега мисля, че точно като започнат всички тези разкрития, хората ще научат много неща, които това момиче в момента ги спестява. Не мога да разбера защо. Не мога да разбера защо тя отива натам. Наистина не мога. Това нещо за мен е непонятно. Защото тя в цялата тази история тя също има вина, и то не малка. И интересно как така един човек хваща да прави някакъв скандал, наистина не мога да схвана. След 5 години. Ами след 5 години. Според мен, там някой й е таковал, че много е модерна цялата тази работа, и че тя дори нещо за професора си във ВИТИЗ започна. Това са вече абсолютно идиотщини. Във ВИТИЗ има ли такива неща, кажете ми? Ама как може… Аз познавам вашия преподавател Веселин Ранков, имам честта да сме били на сцена заедно. Не, има строги преподаватели и ако тези преподаватели не са строги, няма как ние да станем актьори. И всъщност това, че един преподавател е от строгите, и на теб това също не ти изнася, ами стани и напусни. Плюс това, тя това е и направила, доколкото си спомням от този преподавател. И не мога да разбера какъв е толкова проблемът. Да, така са. Много от режисьорите има, които се държат по-строго, по-грубо. Но искам да ви кажа, че аз мога директно да заявя, че точно тези режисьори са ме изградили като професионалист такъв, какъвто де да знам. Аз харесвам това, което правя, по начина, по който го правя. Казахвали сте, чела съм, че искате да обядвате с Кевин Спейси. Аз също – велик актьор. Каква ще кажете за ситуацията при него? Връзваме я и със сегашната историята, мое мнение изказвам - това да си бял човек, мъж, камо ли известен актьор с пари на Запад, зад Океана, вече е престъпно. Киану Рийвс не смее да се снима с почитателките си, да ги докосне с ръка, на снимките пази дистанция. Да, абсолютно. А какво ще кажеш за Кевин Спейси? Това е за мен най-голямата легенда, до която аз искам да се докосна в този живот. И всичко това, което се случи около него, това са някакви орди момченца, които според мен са се радели на опашки да се докопат до него, изведнъж някой даде тон и се случи цялата тази идиотщина. Те действително съсипаха човека. Той е един от най-добрите актьори в света. Не да, не знам, този човек, аз ако имам някаква възможност в живота си да се срещна с него, аз бих бил супер щастлив. Той беше 10 години директор на "Олд Вик" в Лондон, и там просто всички актьори, млади, не знам какво, са се борили да се докопат до него. Изведнъж – той е големият злодей. Глупости на търкалета. Това са страшни идиотщини. Мисля, че в момента искат да го прокарат това нещо и тук в България, защото е просто модерно. Просто искат да го прокарат: ето, и ние сме като света, и ние сме модерни. След 5 години, след 10 години, след 15 години. Но там също нещата според мен доста скоро ще се изчистят и хората ще научат каква е истината. Скоро се местим в новото ни супер модерно студио, благодарение на собствениците на Национална радиоверига и Агенция "Фокус“. Запазвам ли си правото пак да дойдете? Отправям Ви покана в ефир. Да, абсолютно. Добре, кажете ми само последната награда, много исках да питам за фотографията. От Будапеща дойде голяма награда. Много голяма награда. Вашето хоби, което превърнахте в професия. Абсолютно, да. Станах "Откритие на годината“ – най-голямата награда на този конкурс, те са верига от 4 конкурса, и съм много щастлив, защото сега тепърва започват и изложби, ще ме канят да ходя в 3-4 страни, интервюта. Това за света на фотографията е много голямо постижение. Владимир Карамазов във "Важните говорят“. Продължение на разговора очаквайте скоро. Благодаря ви. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
