Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Валери Йорданов: Имаме нужда от сътресение, което да ни накара да се сетим кои сме | ||||||
| ||||||
Днес предстои премиерата на филма "Шекспир като улично куче" в кината в цялата страна. Сега на пряката ни телефонна линия е режисьорът на филма Валери Йорданов. Добро утро. Добро утро. Г-н Йорданов, разкажете ни малко повече накратко за филма и как се роди идеята. Накратко мога да ви разкажа, че във филма има много екшън, пак ме занимават младите хора – общо взето това ми е основната линия в нещата, които правя, какво се случва с тях. Филмът обаче е много по-различен от "Кецове“. Защото филмът "Кецове“ е едно съвсем друго темпо, един друг начин на разказ. Тук се получи много хубава симбиоза между актьори и неактьори, каскадьори, говоря за екипа, който е прекрасен. Малко ми е неудобно аз да го хваля, но най-големият комплимент за мен беше, че няколко човека казаха: "Искам да го гледам пак“ след премиерата онзи ден във Варна. Което наистина е важното. Да, което е най-важното. И също така беше прецедент, че филмът получи 6 награди "Златна роза“ на фестивала във Варна. Трябваше да отида да приема наградите заедно с двете момчета, които изпълняват две от четирите главни роли във филма. Вие казахте различен. "Зрелищен боксов старт на "Шекспир като улично куче“ по пътя към зрителите“ – такива са заглавията в медиите по повод гала премиерата на филма. Защо избрахте тази нестандартна проява? Нестандартна проява на реклама ли? Не знам, аз не се занимавам с рекламата, занимавам се с кино и с театър. Така са го решили, така са го усетили. Може би така е най-правилно, че това е усещането на зрителя и на човек, който идва отвън, включително и хората, които се грижат за разпространението на филма. Общо взето в тази работа е най-важно човек да следва интуицията си, както и в самия филм, което е важно в изкуството и на улицата. И в проблеми, и в конфликти, и празници човек трябва първо да почувства нещата, да ги усети, че са правилните, не да прави това, което му се казва, че е правилно или добро за него. "Шекспир като улично куче" разказва историята на младо момче, което притежава два големи таланта: актьорски умения и това да се бие, уличния бокс. То всъщност може и да пише, и по този начин се разкъсва между двете. Как историята на филма се адаптира към днешния свят? Имаме ли такива герои в реалния живот? Да, срещам ги, и в момента вървя към няколко от тях, работя със студенти в НАТФИЗ, опитваме се да обменим заедно опит, защото аз също съм от тях, нищо че те сега прохождат в тази професия. И това, което констатирам, е, че младите хора сега, младите хора по мое време не са различни, просто обстоятелствата ги карат да изглеждат по различен начин, но те си имат същата чувствителност, същата сила и същата слабост в проблемите, които ги заобикалят. Даже днешните младежи са с много повече проблеми с тази война, с тази пандемия, всичко, което им се сервира като реклама и ги кара да се държат почти задължително като всички останали, да забравят своята различност, много добре кореспондират. Освен това, текстовете на Шекспир са писани преди 4 века, и те са абсолютно валидни и днес, абсолютно валидни. Като прочетете пасаж от "Хамлет“ или от "Сън в лятна нощ“, едно стихче, ще видите колко е вярно и сега. Човекът не се е променил, въпреки че мисли, че много е еволюирал. Да, както казахте и вие, просто обстоятелствата се променят. Да. Единствено мога да поканя зрителите по този начин, че този филм е за всички възрасти. Дъщеря ми ония ден дойде да го гледа, тя го гледа за 6-и път, вкъщи го гледаме, дойдоха нейни съученици, някои от които дойдоха да го гледат за втори път. Също така имаше и хора на по-преклонна възраст, които бяха много развълнувани, много интересни въпроси задаваха след това. Понеже и както във филма има една сериозна дилема, така и има и в реални живот, т.е. според мен съществува, а пък вие сте човек на изкуството, как ви кара да се чувствате това, че днес сред много млади хора съществува именно дилемата между това да се занимават с изкуство, да следват мечтата и таланта си, и между това да живеят добре и да работят добре платена работа? Ами да не звуча песимистично, но мисля, че каквото и да работим на нашата географска ширина, ще имаме трудности. Но ако работим и не изпитваме удоволствие, необходимост да извършаваме това, което извършваме, тогава ще е пълно нещастие. Това казвам и на децата си – най-голямото щастие е, ако хобито ти се превърне в работа или работата ти е хоби. Тогава дори да имаш някакъв недоимък, недостатък в битов план, веднага ще цитирам Лир на Шекспир: "Не давай на човека нищо друго, освен най-необходимото в живота му, и той непременно ще заживее като скот“. А когато ти имаш удоволствие, изпиташ удоволствие от това, което правиш, го правиш и по-добре, и няма да си нещатен и в битов план. Това всъщност наистина е най-голямото щастие, ако правиш това, което обичаш. Абсолютно, абсолютно. И така, пожелавам ви приятно гледане, надявам се да намерите време да го видите. Ако не, филмът сам ще дойде при вас когато му дойде времето. Разбира се, че ще го гледаме. Вие сте избрали много нови, млади лица, които дебютират всъщност в киното и в този филм. Вие решихте да им се доверите, а защо много други не го правят? Не се дава сякаш толкова шанс на младите таланти. Има изключение разбира се, но… Какво да кажа? Пак опираме до битовия проблем. Може би когато в България средствата за снимане са малко и рядко се случва, много хора се опасяват да рискуват, защото трябва да се снима бързо, сега да не изпадам в подробности, трябва да си сигурен, че хората срещу теб ще се справят с по 1-2 дубала. Ние също снимахме с по 1-2 дубала. Аз вярвам много в таланта на младите хора, и то в тези, които не са заставали много пред камера или въобще не са заставали, защото те тогава са най-чисти, точно като бяло платно, на което можеш да рисуваш и те самите да рисуват. И ако ти спечелиш доверието им и те повярват в това, което правят, могат да станат прекрасни работи, както се случи в нашия филм. Иначе изгледах доста, доста, доста актьори, доста кастинги, ходих, гледах много представления в НАТФИЗ и в школи докато се спра не на най-талантливите, казах цялото поколение е много талантливо, а на най-подходящите за този филм. Разбира се, но пак казвам, за мен, предполагам и за много други хора, е важно това просто, че е даден шанс на млади хора. Разбира се. Това е също част от удоволствието. Аз на времето имах своя шанс, примерно бях снимал няколко малки неща, по-малки, но Ивайло Христов и Людмил Тодоров ме поканиха във филма "Мигранти“ и ние взехме също "Златна роза“ за водеща мъжка роля заедно с Деян Донков и Иван Радоев. Това за мен беше такъв шанс да видя как се снима, как се прави, по-задълбочено зад камерата процеса, и може би затова аз се занимавам се тези неща, защото са ми любопитни и ме вълнуват. Много е важно да имаме шанс. И често като ме спират след представление, особено млади хора, ми казват: "Ще ми дадете ли автограф“, става ми неудобно и единственото, което пиша или най-често пиша, е: "Желая ти шанс“. Оттам нататък вече ти се справяш или не се справяш. Така е наистина, това е най-важното безспорно. И искам да завърша с нещо, което Лъчезар Лозанов казва за "Шекспир като улично куче“, а именно, че този филм е "изключително попадение на българското кино“, и също така споделя, че се надява моменти като филма "да се случват по-често, за да тръгнем към катарзис на нацията“. Възможен ли е такъв и какво означава този коментар за вас, това мнение? Аз дълбоко уважавам г-н Лозанов и също мисля, че ние имаме нужда, не знам дали бих използвал думата "катарзис“ – да, от сътресение, имаме нужда от сътресение, което да ни накара да паднем малко от джанката, да се сетим кои сме, да имаме повече самочувствие - наше, българско, и собствено лично самочувствие, и да престанем да се преструваме на западняци или на хора от Изтока. Всички тези култури са ценни, те могат да ни обогатят, но ако взимаме полезните неща от тях, а не да се опитваме да ги копираме и да влезем в техните кожи и дрехи. И затова филмът е, как да кажа, казаха, че е документален, силен, защото освен тези млади дебютанти Владислав Стоименов, Васил Илиев и Елеонора Иванова, има и изключителни професионалисти вътре в другите роли, и неактьори. Захари Бахаров играе, Любо Нейков, Стефан Щерев, Силвия Лулчева, Меглена Караламбова, Гергана Дандарова играе прекрасна роля. Те така хубаво са се вплели като един отбор, че не можеш да кажеш кой е и кой не е от тази улица. Всъщност няма никой, който не е от тази улица. И аз го свързвам с въпроса ви – трябва и ние малко да се вплетем, да сме повече заедно, да се чуваме и да се виждаме, тогава ще ни се получат такива ми ти животи. Така мисля, оптимист съм. Да, и да повярваме в това, че можем да се равнопоставени, въпреки различията си. Абсолютно. И това не е утопия. Просто трябва малко да усетим, че егоизма ни или егоизма около нас не трябва да се копира, не трябва да се повтаря – просто като ти посегнат, ти подай ръка, а не посягай и ти на отсрещния във всеки един аспект - и в работа, и на улицата, и в живота. Разбира се, пък нека да видим какво ще стане след това. Да става каквото ще. Както казва Макмърфи в "Полет над кукувиче гнездо“: "Поне опитах“. Много ви благодаря за отделено време и за интервюто. От днес вече можем да гледаме "Шекспир като улично куче“ в кината, и задължително ще го направим. И се надявам скоро пак да сте наш гост и да си говорим за други филми, а също защо не и за този, какви са мненията, след като са го гледали хората. С най-голямо удоволствие. На мен ми е адски приятно, но съм на улицата, на моята улица, така щеше да се казва филма между другото, "Това е моята улица“, тичам, тичам към едни млади студенти, които имат надежди в живота си. Пожелавам ви приятно гледане! Знам, че филмът ще ви хареса, ще ви развълнува. Благодаря ви. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
