Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Светлозар Стоянов разказва за романа "Градът на Божията мъдрост" | ||||||
| ||||||
По думите му всеки има собствен поглед за града - за едни е прекрасен, за друг не до там. Дава личната си гледна точка на 38-годишен човек, който минава през много перипетии. Би се радвал, ако читателят прояви интерес и може да открие част от себе си в неговите премеждия. “София означава Божията премъдрост, но като заглавие тежеше и отпраща читателя в една по-религиозна тема. Има и тънка ирония в това заглавие и за съжаление малцина я усещат. Иронията е наистина ли София е градът на Божията мъдрост, когато Константин Велики е имал такова желание, и го е нарекъл така? Дали днес това се случва? Или до някаква степен това е градът на човешката глупост? Сюжетът е колкото урбанистичен, толкова и личен, онова, което посреща тук човекът, решил да направи рязка промяна в живота си без познати, без приятели, с които започва да се запознава тук. Едни от основните герои в романа са писателя Калин Терзийски, поетът Тома Марков, както и цяла плеяда от други поети и писатели като Златозар Петров, Васил Балев, Иван Ланджев, Юрий Рахнев. Това беше една компания, която наподобява миналото в нашия литературен живот, така наречените “кръгове". На мен все още ми се струва, че COVID пандемията дава отражение на литературния живот в София. Няма ги онези регулярни четения и литературни събития, с които беше наситен живота ни преди 2020 г., още не могат да се наместят нещата", сподели Светлозар Стоянов. “Литературното общуване в София е на едно по-различно ниво от провинцията. В провинцията бохемата е истинска бохема, често свързана с онзи бонвивански живот, който е свързан с хората на изкуството. В София нещата са на много по-високо ниво и литературните представяния не са свързани с чаша вино накрая. Хората отиват, за да посетят едно събитие, да се запознаят с една книга и с това всичко приключва. Докато в провинцията нещата са сякаш по-задружни в това отношение. Другото, което присъства като основен момент в книгата е самотната битка, която води писателя, защото е истинско приключение да си издадеш книгата. И аз благодаря на издателство “Ентусиаст", че се съгласиха след “Гравюра от белези" да издаде и “Градът на Божият мъдрост", допълни писателят. “Бих желал много хора да се припознаят в книгата като музиканти, актьори, поети, писатели. София е едно благоприятно средище от различни гилдии и в последните десетилетия тук се събра цветът на нацията в това отношение. За съжаление обаче много от тях не намират подходящото признание, поле за изява и само онези, които са най-упорити и талантливи те успяват да се задържат в крайна сметка. Но не трябва да се отказваме, “по лесно е да се издаде един роман, както е казал Гогол, отколкото да се напише", отбеляза Светлозар Стоянов. През десетилетията на социализма българската провинция беше омаловажавана. Индустриализацията по време на социализма се отнася не само от провинцията към София, а и от селата и малките населени места към другите големи градове. Преминаването на едно друго ниво на битие до голяма степен обезкръви и ликвидира българското село и селско стопанство. След кризата 2008 г. много хора потърсиха възможност за реализация в големия град, защото родното им място не предлага възможности за развитие. Тази засилена миграция, която в последните 10-15 г. се усеща в София, тя реално задъхва града. Аз като човек, който никога не е крил произхода си не съм срещал някакво директно пренебрежително отношение към мен. Няма го онова изострено противопоставяне, което беше преди 1989 г., когато трябваше да имаш софийско жителство и борбата за спечелването му беше свързана с ходатайства корупция и какво ли не. Сега сме свободни, всеки може да ходи, ако не му харесва родния град идва в София, ако не му харесва в София заминава за чужбина, където си избере. Свободата на придвижване е едно от най-ценните достижения до които сме стигнали в наше време, подчерта Светлозар Стоянов. Най-добрите художници, най-добрите описатели на дадено място са онези, които не са от него, които не го приемат като даденост. Именно човекът, който идва с неклиширан поглед, с чисто съзнание, може да нарисува един по-правдив портрет на града и неговите обитатели. Друга положителна възможност, която дава София е по-лесното пътуване, тук е летището и благодарение на това през тези 12 години, аз успях да пропътувам почти половината свят пишейки и пътеписи, които също смятам един ден да събера в отделна книга. Романът дава възможност за вникване, не само с хоризонтално описание, а за едно вертикално вникване в процеси, човешки взаимоотношения, защо нещата се случват точно така? Това, което се отразява на нашия конкретен живот. Не съм засягал в дълбочина реални факти, но те присъстват като фон на всички онези събития, които са в личния ми живот, които се разглеждат на страниците на тази книга, сподели авторът. Според него не е добре веднага след издаването на книга да се прави премиера.Подходящи месеци за това са септември и октомври. Авторът се надява интересът към романа да не се изгуби, за да побеседват над тази интересна тема - София, провинция, пък и чужбина. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Влак с близо 60 пътници дерайлира на гара в София
20:05 / 23.11.2024
Катастрофа затруднява движението по Подбалканския път
17:01 / 23.11.2024
Коледна приказка: Най-красивите базари в Европа през 2024
16:19 / 23.11.2024
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
