Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Шампионът по борба на България и Сърбия Алекса Ерски: Най-трудно спечелих "Игри на волята" | ||||||
| ||||||
Здравей, Алекса. Ти си от Сърбия, но явно ти върви с България. Спечели сърцето на олимпийската медалистка Елица Янкова, спечели риалити формата "Игри на волята“, а сега вече си национален шампион на България в класическия стил до 72 кг. Как ще го коментираш това? Ами какво да ти кажа, просто наистина в България ми върви. Не мога да кажа, че в Сърбия не е хубаво, но тук наистина след риалити формата "Игри на волята“ просто където и да тръгна, върви, отдава ми се. Не знам дали е късмет, но просто и аз не съм вярвал. Ето, след спечеления риалити формат излизам на републиканско, не съм имал време да се подготвям толкова добре, а вие имате добри борци, но се случва това, което се случва, и аз ставам републикански. Кое ти беше най-трудно от трите да спечелиш? О, формата "Игри на волята“. Просто беше много, много, много трудно. Не съм вярвал, че ще стане това. Това за мен беше почти невъзможно, защото чужденец да спечели българския риалити формат, сърбин, не съм вярвал, просто не съм вярвал. Твоята връзка с България кога се случи и Елица ли е първият досег на теб с нашата страна? Не, моята връзка с България се случи преди пет, може би шест години, когато за първи път започнах да ходя лагери със сръбския национален отбор, защото треньорът ни е българин, и много често се случваше да сме тук – в Самоков, Тетевен, Белмекен, в София, на някакви състезания, лагери. Разкажи ни за предизвикателството да се пуснеш на държавното първенство у нас. Кога го реши и имаше ли подготовка преди това? И какво е нивото на родния шампионат спрямо сръбския в момента? Ами просто когато вече аз съм тук, няма да е лошо и тук да тренирам. Аз ходя почти всеки ден в "Дианабад“, всяка сутрин, играя си баскетбол, боря се, на тепиха съм постоянно. Моят треньор на националния отбор е българин, Стоян Добрев се казва. Той по принцип също всеки ден, когато няма ангажименти със Сръбската федерация, когато моят отбор от Сърбия не е на лагер, той е тук и аз винаги мога да общувам с него, винаги мога да работя с него, той винаги иска да ми помогне. Просто си го мислех с Елица – ами няма да е лошо да се пусна да участвам. Не знаехме дали ще ме пуснат, защото аз съм чужденец, но с моят отбор Ботев (Враца) помолихме федерацията просто да пусне един чужденец да се бори на републиканското. А какво е нивото на родния шампионат спрямо сръбския в момента? Мисля, че тук, в България, е по-силна конкуренцията, защото тук излизат всички, всички медалисти излизат просто да покажат къде им е мястото. Предполагам няма да спираш с активния спорт. Този държавен шампионат надали е бил само за проверка на нивото, или? Аз просто излизам на състезанието и мисля: да, мога с моите качества и тази подготовка, която имам. Защото си намерих един хубав фитнес тук близо, където живеем Елица и аз, и просто се запознах с хора, които искат да ми помогнат да вляза колкото се може по-бързо във форма, как да се храня, как да тренирам. И просто нещо по-различно, да не е само борба. Да разбирам, че искаш да продължиш да се състезаваш? Ами да, защо не? Искам да се състезавам, искам. На 25 години съм, защо да не се боря? Аз по принцип няма да излизам от залата за борба, това никак не е лесно. Колкото и да… ето, аз гледам сега и по Елица – тя е спряла преди колко години, но колкото и да искаш, не можеш да избягаш от борбата. Хората, с които си се запознал, ти остават за цял живот. Многократен шампион си на своята родина, но си тръгна там заради проблеми. Разкажи на слушателите от какво естество да са те. Просто не си е заслужавало да съм спаринг партньор, защото аз бях човек №1 в моята категория и моята федерация реши да вземе чужденец, иранец, който реално е по-добър от мен, но аз мисля, че имахме нужда от него. Просто взеха чужд борец. Аз не искам да съм спаринг партньор. До себе си имам олимпийска медалистка – тя да стои вкъщи и да ме чака, а аз да съм спаринг партньор на някой, и то чужд човек. Не си заслужаваше. Просто затова реших да спра с моя национален отбор. С никой не съм се карал, не съм правил никакви скандали, интриги и конфликти. Просто се разбрах с треньора и той каза "Да, по-добре е така, някъде другаде да опиташ“. Той не искаше да се отказвам веднага – нормално. Мислеше, че аз мога да напредвам още и че мога да взема медали, европейски, световни, но просто аз реших, че засега е по-добре да се махна малко, да съм с нея и да видим за какво става въпрос. Но твоята родина в момента е във възход, което се дължи до голяма степен на един българин, който ти спомена преди малко – Стоян Добрев, който е бил и твой треньор. На последното Световно дори Сърбия направи четирима първенци в света при класиците. Стоян Добрев ли скова шампионите на "Репрезентация“? Да, да, да. Какво е да те тренира такъв треньор? Имал съм възможност да пътувам навсякъде, особено в Русия, където са най-добрите треньори при борците, но всъщност аз там разбрах, че до себе си имам един от най-добрите треньори. Поне аз така мисля, защото съм работил с много хора и мисля, че той наистина е най-добър. Той, дори и по телефона да му се обадя, той ще ми кажа какво да направя. Получава се засега всичко както трябва. Коя е характерната черта на твоята борба? Хитрост, както и в "Игри на волята". Аз не мога да покажа нещо по-различно. Не съм един от най-добре подготвените борци, не съм изключително силен, но просто съм хитър, имам добър усет и съм хитър, мога тактически да те победя. Как ти се струва животът в България и има ли шанс да те видим да се състезаваш за българския национален отбор един ден? Аз веднага след републиканското получих същия въпрос. Честно да ти кажа, не знам, ще помисля. Това не мога от сега да го кажа, защото трябва да си говоря с много хора. Ако трябва да съм искрен, не е лесно да се реши това. Да, но явно в Сърбия в момента няма да имаш тази възможност, а същевременно годините си минават. В Сърбия, аз ако искам, винаги мога да си намеря място. Идва и републиканско и в Сърбия, аз ще изляза. Ако стана първи – каквото, такова. Не е невъзможно да надвия този иранец. Да не бързам никъде. Сега да ми е някаква крайна цел аз да стана европейски, световен, олимпийски – не, не се виждам толкова далече. Да, хубаво е, че успях да спечеля републиканското в България, но знаеш как е при борбата. Утре, на следващия ден пак да се съберем 26 човека в същата категория, не се знае кой ще стане първи. Значи ще се пуснеш и на сръбския шампионат, така ли? Да, разбира се. Евентуално, ако решиш да се състезаваш за България, ми е интересно, защото знам, че си голям родолюбец, ако примерно сметнем така, че ще се състезаваш за България един ден, облечеш българското трико и излезеш да се състезаваш срещу представител на своята родина, ще дадеш ли всичко, за да го победиш? Той, представителят, който ще излезе срещу мен, най-вероятно ще е иранец, така че няма да имам никакъв проблем да му взема живота. Добре. В Сърбия стана популярен този спорт, борбата, в последните 10 години. Да, да. Ти защо и как избра да тренираш този спорт? Просто борбата е спорт за бедни хора, за хора, които нямат възможност може би да опитат някакви други спортове. Аз не мога да кажа, че съм беден, но просто баща ми работеше в една фирма с един треньор по борба. Просто един път опитахме – това ми беше първият спорт, аз бях на 9 годинки, и ми хареса. И просто останах, лека-полека, лека-полека и аз станах борец. Не си мислил за някой от другите спортове? Защото знаем, че Сърбия е много… Много ме е яд, че не съм опитал другите спортове, но просто… Какво да ти кажа, за баскетбол съм много нисък. Защото Сърбия принципно е известна с колективните си спортове и с тениса също. Да. Тогава много се плащаше за такива спортове, когато аз бях малък. Трябваше много да се отделят пари за тези спортове, аз имам и брат. Просто борбата беше безплатна. Знаеш как е – когато станеш на 9-10 години, добре е с нещо да се занимаваш. Когато си момче, не е лошо да тренираш някой спорт. Имаш ли друга връзка с България в спорта примерно, освен Стоян Добрев и естествено Елица Янкова – това е ясно? И повлиял ли ти е някой от славните български борци в твоята кариера? Имам много българи приятели точно от българските борци, големите шампиони. Един от тях е Кирил Милов, Иво Ангелов. Иво Ангелов по едно време се състезаваше, когато аз бях малък, той се бореше за нашта лига, точно за моя отбор – за "Партизан“. Кой е най-добрият борец, който си гледал на тепиха примерно? Унгарец – Тамаш Лоринц. Просто е извънземен, невероятно интелигентен борец. Аз по принцип такива най-много обичам. А от сегашния, примерно, сръбски отбор кой ти прави най-силно впечатление като борба? Зураби Датунашвили. Той не е сърбин, грузинец е, но е наистина уникален. Против ли си това да се натурализират чужденци в националните отбори? Да, абсолютно съм против. Да, хубаво е да вземеш готов борец, който ще ти вземе медал. Но това е за колко – една-две години, и след това остава голяма дупка. Всъщност след него няма да има човек. За финал – има ли още нещо, което би споделил, което да бъде интересно да чуят слушателите на Радио "Фокус“? Пожелавам на всички здраве и щастие. И това е. И просто никога да не се отказват. Никога не се знае какво ще се случи утре. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
