Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Проф. Любомир Стойков: Изкуството на Пако Рабан не караше хората да коленичат пред лукса | ||||||
| ||||||
Модният свят тъгува. На 3 февруари Пако Рабан си отиде от този свят. Мой гост е модният експерт и журналист проф. Любомир Стойков, с когото ще разговаряме за срещите му с Пако Рабан, за обаянието и личността му. Проф. Стойков, казвате за Пако Рабан, определяте го като "авангардния гуру“. Какви са вашите спомени за него? Пако Рабан е един от най-интересните дизайнери, с които съм се срещал в моята професионална журналистическа кариера. Като казвам интересни, имам предвид различни, странни дори, екстравагантни в определен смисъл на думата. Чудех се в началото как е възможно един толкова прочут, толкова талантлив, толкова оригинален творец, какъвто е Пако Рабан, и разбира се, адмириран от целия свят, не само от модния, но от целия свят, в същото време да бъде толкова семпъл, толкова земен, толкова обикновен човек. Може би това е ключовото нещо в случая, професоре. Да, най-вероятно нещата са свързани като причина и следствие. Но още от първия ми досег с него – спомням си, преди 30 години се състоя първата ми среща, съвсем импровизирана, но доста продължителна, в неговото ателие в Париж, когато той ми разказа, че обича да бъде сред обикновените хора, че няма личен автомобил, няма гувернантка. Дори ми показа и съм го снимал с картата си за метрото. Неговите служители много го обичаха и постоянно повтаряха, че той никога не се е възгордявал, че е един изключително добър човек и че винаги търси контакта с обикновените хора, помага им, изслушва ги. И много често може да бъде видян в градския транспорт – било то автобус, или пък метро. А какво казваше Пако Рабан с облеклата си, уникалните неща, които създаваше всъщност? За да разберем творчеството на Пако Рабан, трябва да познаваме неговата философия. За мнозина тя е странна, невероятна, но така или иначе той е една удивителна смесица на силно религиозно чувство от една страна, от друга страна – на стремеж към справедливост, стремеж към равнопоставеност на хората, някакъв тип християнски комунизъм или социализъм. Можем дълго да говорим за произхода му, тъй като и дядо му, и майка му са свързани със соцпартията на Испания, но говорейки за философията и за неговото творчество, което рефлектира върху облеклото му, на първо място той е искал да даде нова свобода на жените. И на мен ми го е казвал също – обличал ги е в рицарски доспехи, за да могат да бъдат жени-воини, които да извоюват своята свобода. Много се вълнуваше от Ерата на Водолея, за която беше научил от книгите на Петър Дънов, и признаваше учителя Дънов за свой духовен гуру. Дори като дойде в България, най-напред той отиде на гроба на Петър Дънов, за да се поклони и да поднесе цветя. Що се отнася до неговото облекло, то предизвиква и възхита, и почуда, и възторг с това, че е от необичайни материи. Пако Рабан е първият, който започва да създава дрехи от метал, от хартия, дърво. Дори е казвал, че и от бетон е правил облекла. Може би тук в някаква степен му помага базовото образование, тъй като той не е завършил моден дизайн, а архитектура, но най-вече той гледаше в бъдещето. Той беше истински пророк и смяташе, че тъкмо чрез своето облекло хората ще могат да заявят своето желание да срещнат достойно това бъдеще. Да не говорим за това, че той преди 30 и повече години разбра, предусети екологичната катастрофа, пред която е изправена Земята, и затова започна да апелира да се използват различни от традиционните материи за облеклата. Така че неслучайно той е определян като футурист, определян като – аз лично го наричам авангарден гуру. Гений на Испания също така от Салвадор Дали. Точно така, да, много правилно отбелязвате. Неслучайно Салвадор Дали нарича Пако Рабан втория гений на Испания. За първия се сещате всички, че Салвадор Дали с неговата "скромност“ е смятал, че е най-големият гений на Испания. Да. Хубаво е да си даваме сметка и за това, че Пако Рабан по свои пътища е стигнал до някои закономерности на връзката между модата и обществото, модата и политиката. Когато раменете са закръглени, твърдеше той, тогава времената са мирни и икономически много стабилни. Когато раменете се изострят, това предвещава война или военни сблъсъци, а когато дамските прически увеличават своите обеми, политическите режими падат. Спомням си това и го споделям с вас. Изключително интересно да. Проф. Любомир Стойков сподели в социалните мрежи, че лично Пако Рабан му е връчил оригинална скица през далечната 1993 г. Проф. Стойков, разкажете ни за нея. Вдъхнови ли ви лично вас тя, тази скица? Това беше първата ми среща с Пако Рабан, когато аз научих страшно много неща за него, в това число, че е идвал и в България и че е ученик на Петър Дънов, че обича българския фолклор и има голяма колекция с грамофонни плочи от български народни песни. Аз вече се бях сдобил с една от неговите книги, ако не се лъжа "Траектория“, и му помолих да ми даде автограф. И след като той ми написа книгата, ме попита дали искам да видя ателието му, където всъщност се работи, тъй като бяхме в неговия офис преди това. И там той посегна към една от скиците, аз се загледах в нея, попитах то за някакъв детайл, той каза "Ако ви харесва, мога да ви я подаря“, аз се усмихнах и казах: да, маестро, но ако може, ще ви помоля с надпис. И той беше толкова внимателен, че помоли да му дам моя визитна картичка, за да изпише правилно името ми. Както и да е, много скъп спомен, тъй като самата скица също говори добре за него и всеки може да различи, разбира се, на експертно ниво разлика между скица на един класически моден дизайнер и скица на личност като Пако Рабан, който все пак е завършил архитектура, и това личи и в неговия почерк. Аз искам да потеглим и в една друга посока – че независимо че работеше в империята на лукса, Пако Рабан беше издържан от прекрасните му парфюми, но той правеше безкрайно експерименти със своето творчество, неговото изкуство не потикваше към консуматорството, не караше хората да коленичат пред лукса, а по-скоро будеше изумление, възторг пред неограничените възможности на човешкото, на творческото въображение. Аз и преди малко споменах, че Пако Рабан държеше хората да възприемат облеклото като своеобразна символика и език. Дори той ми каза, че от Петър Дънов се е вдъхновил и запалил да тълкува символите, да влага символика, една своеобразна семиотика в материите, в цветовете, във формите. Така че в това отношение можем да кажем, че това, с което Пако Рабан винаги ще остане в историята на модата, е, че той не изневеряваше на своята изконна мисия като дизайнер – да провокира, да изненадва, да тласка напред развитието на изкуството, защото той смесваше по уникален начин материално и духовно, обикновено и възвишено, всекидневно и безсмъртно. Проф. Стойков, благодаря ви за този разговор. Пожелаваме ви успех! Всичко най-добро на вас и на вашите слушатели. Симпатията е взаимна. Така е, симпатията е взаимна. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
