Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| По-малко познатата страна на Коледа - зловещите истории, които не знаехте за празника | ||||||
| ||||||
Някои от тези по-стари, но мрачни традиции са оцелели до наши дни, въпреки че много от тях са смекчени за съвременната чувствителност. Коледа в голяма част от Европа например е пълна с ужасяващи чудовища, които създават хаос за празничния сезон, вдъхновени от традициите, предавани от поколения. Това, което следва, е само малка извадка от по-страховитата страна на Коледа, останала в голяма част в миналото. Дядо Коледа идва сред убийства, робство и ограбване на гробове Въпреки че Дядо Коледа не е едно към едно копие на свети Николай от Мира, някои култури определено са вдъхновени от светеца от IV век. Св. Николай е един от най-популярните светци по света и се смята за защитник на - наред с много други неща - деца, моряци, блудници и крадци. Тези аспекти на неговия характер идват от някои от най-популярните легенди, възникнали за светеца през Средновековието. Той става покровител на децата благодарение на чудото, в което възкресява три деца. Историята разказва, че касапин убил, разчленил и скрил в каца за осоляване на месо три деца, но светецът, като видял това, помолил се на Господ и силата на молитвата му ги съживила. Възможно е първоначално да е била пресъздадена друга ситуация – децата да са били укривани живи в бъчвата от свой близък, за да не бъдат отведени в робство, а епископът платил дълговете. Във връзка с тази легенда св. Николай е обявен също за покровител на търговците и дейците на банковото дело. На младини св. Никола пътувал до египетския град Александрия, за да се запознае с поученията на тамошните проповедници. В морето се разразила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е загинал. Свети Николай възкресил или с голямо умение излекувал моряка. Друг вариант – с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците. Неговата връзка с раздаването на подаръци идва от известната история, в която той спасява три обеднели момичета да не бъдат продадени като блудници, като тайно хвърля през комина кесия със златни монети ауреус. Повторил го още два пъти. Бащата на момичетата, който много държал да разбере кой е тайният благодетел, успял да издебне епископа тъкмо когато хвърлял третата поред кесия. Така доброто дело получило своята публичност. Култът към св. Николай се разраства в цяла Европа през XI век, след като група търговски моряци от Бари, Италия, отиват до гроба на светеца в Турция, открадват тялото му и го връщат в Бари, където остава и до днес. Без тези истории за убийства, канибализъм, сексуално робство и грабежи на тела, абсолютно сигурно е, че днес нямаше да имаме Дядо Коледа. Спътниците на свети Николай, които бият деца Благодарение на изявите в различни медии – включително едноименния филм от 2015 г. – светът се запознава с Крампус. Докато американското разбиране за Крампус изкривява донякъде традиционната версия от Алпите и Централна Европа – като например да го направи двойник на по-познатия Дядо Коледа, а не на традиционния свети Никола – широките щрихи са приблизително същите. А именно, че Крампус е черно, космато, подобно на дявол същество, чиято работа е да наказва непослушните, докато Дядо Коледа/свети Николай награждава добрите. Крампус носи камшик за бичуване на деца, които не знаят молитвите си, и кошница на гърба си, за да отнесе наистина непослушните деца. В традиционната форма няма един Крампус, а цяла група, които тичат по улиците или посещават децата от врата на врата в навечерието на Никулден (5 декември). Традициите на Крампус остават силни в алпийските общности, включително Бавария, Залцбург, Тирол, Южен Тирол и страни от Централна Европа като Чехия и Унгария, където косматите зверове са известни с различни имена. Плашилото канибал Повечето от спътниците на свети Никола не са страшни, като някои са еволюирали в почти изцяло добронамерени фигури, но един от тях съперничи на Крампус по ужас. Освен това се говори, че тази мрачна фигура е базирана на истински човек. Твърди се, че Ханс Трап, за когото се предполага, че е страшният помощник на свети Никола в регионите Елзас и Лотарингия във Франция, първоначално е бил Ханс фон Трота, рицар от XV век, известен както с голямото си богатство, така и с безмилостната си жестокост. Историята разказва, че той наводнил град, пълен с хора, поради дребен спор с местен абат. Хората започнали да вярват, че той е спечелил богатството си и дори магьосническата си сила чрез сделка с Дявола. В крайна сметка той бил отлъчен от папата и цялата му земя и притежания били иззети. Легендата продължава да разказва, че вече бездомният Черен рицар си проправил път до планините на Бавария, където се облякъл като плашило, за да дебне пътниците по планинските пътища. Веднъж негова жертва станало овчарче, което Ханс намушкал, нарязал на парчета и приготвил за вечеря. Точно когато се канел да си хапне, Бог го поразил със светкавица, но духът му продължавал да живее като източнофренски коледен призрак. Изкормвачката Докато Крампус и други зловещи приятели на свети Никола идват в дните преди Коледа, има друга ужасяваща алпийска фигура, която идва в дните след 25 декември. Нейното име е Фрау Перхта Изкормвачката и тя е нещо като дуалистична вещица-богиня, която също толкова вероятно може да ви дари с благосклонност, колкото и да ви разреже корема. Времето на Перхта са 12-те дни на Коледа – между 25 декември и 6 януари (известни като Мръсни дни в България) – през които тя обикаля, следвана от чудовищни помощници, търсейки хора, които не изпълняват домашните си задължения. Перхта е особено свързана с работа като предене и тъкане, така че тя е особено следи домакинствата да са приключили цялата си работа преди Коледа. Тези, които не са свършили работата си или които се опитват да тъкат през дните на Перхта, ще намерят стомасите си разрязани, вътрешностите им извадени, вече празните им торсове натъпкани със слама и отломки, а кожата им отново зашита. В други легенди Перхта и нейните придружители наказват мързеливите, алчните и прекалено любопитните, като слуга, който бил ослепен, защото се опитал да шпионира Перхта през дупка в стената. Въпреки това тя и нейните последователи, понякога чудовищните, понякога елегантните Перхтен, може да бъдат и добронамерени, и благосклонни към онези, които постъпват правилно. Вонящи гръцки гоблини Алпийският регион не държи монопол върху коледните чудовища, въпреки че със сигурност ги има доста. Оказва се, че дори Гърция е пълна със свръхестествени размирници през 12-те Мръсни дни. Тези малки гоблини са известни като каликанцарос (καλικάντζαρος, аналог на българските караконджули) и прекарват по-голямата част от годината под земята, но излизат по Коледа, когато нощите са най-дълги, и остават до Богоявление (6 януари), когато местният свещеник благославя водите. Дотогава каликанцарос – различно описвани като черни, с човешки ръст същества с железни обувки или подобни на маймуни таласъми с червени очи – вилнеят из селата на Гърция. Гоблините създават неприятности, които бихте очаквали от банда пияни хулигани: чупят мебели, плашат хора, преобръщат храна, пишкат там, където не трябва, тъпчат цветни лехи и т.н. За щастие има редица техники за предпазване от това каликанцарос да се спуснат през комина и да ви напакостят на коледната вечеря. Те може да бъдат отблъснати с нож с черна дръжка или свинска челюст, висяща от вратата. Много семейства държат размирниците далеч от комина си, като постоянно поддържат огън в продължение на 12-те дни, особено с опушени дърва или воняща стара обувка. Най-лошата новина обаче? Хората с рождени дни по Коледа били обречени да станат каликанцарос. Коледната светица без очи Една от най-популярните светици в Скандинавия е италианската мъченица света Луция. Като покровителка на светлината, нейното честване е чакано в дните преди Коледа, най-мрачното време от годината. В деня на света Луция младите момичета се обличат в бели рокли с (обикновено) червен пояс и носят венец със свещи на главите си, пеят песни и раздават шафранени кифли. Този костюм има за цел да напомня за самата света девойка, но традиционната история за света Луция вероятно не е сред тези, които бихте искали да разказвате на децата, камо ли да ги накарате да имитират. Легендите за света Луция разказват, че тя била младо момиче в Сицилия, което се заклело да остане девица в името на Исус. Когато поради това тя отблъснала всички богати млади мъже, дошли да поискат ръката ѝ, един отхвърлен ухажор ядосан я предал като християнка на римските магистрати. Била осъдена да бъде изпратена в публичен дом, но когато пазачите дошли да я отведат, установили, че си е избола очите. Тя станала покровителка на светлината и слепите и често е изобразявана в изкуството със собствените си очи върху чиния. Заядлив и вероятно смъртоносен гном Коледните подаръци в голяма част от Скандинавия се носят от Юлтомтен и в много случаи той може да изглежда повече или по-малко идентичен с Дядо Коледа. Въпреки това, в най-традиционната си форма, томте е услужлив, но лесно обидчив пазител на семейната ферма. Приличащ приблизително на градински гном с бяла брада и заострена червена шапка, томте живее в семейната плевня и помага в домакинската работа в плевнята, като хранене на животните, доене на кравите и носене на гигантски товари с невероятната си сила. Но небесата да са ти на помощ, ако го обидиш. За да се успокои томте, традиционно е да се поднася храна, особено на Коледа, когато стандартният подарък е голяма купа оризова каша с парче масло отгоре. Пропускането на това приношение или извършването му на погрешно може да има смъртоносни последици. В една известна история, свързана с "Шведски легенди и народни приказки“ на Джон Линдоу, едно семейство слага маслото на дъното на овесената каша и томте убива тяхната крава в пристъп на гняв. След това изяжда кашата и намира маслото на дъното, а в разкаяние открадва кравата на съседа. В друга история момиче слугинче изяжда овесената каша на томте и е магически принудено от томте да танцува до смърт. Такива приказки вероятно не приличат много на Дядо Коледа. Коледуването идвало със заплахи за насилие Един често срещан коледен обичай е коледуването, при което в българските традиции млади момци ходят от врата на врата, пеейки коледни песни. Но докато в наши дни коледуването обикновено се прави само в духа на сезона, коледуването – и неговият предшественик, wassailing - невинаги е било извършвано от доброта на сърцето. Коледарите през миналите векове често са очаквали някаква форма на щедрост от тези, които получават малкия си коледен подарък, независимо дали това е под формата на храна, напитки, или пари. И понякога това очакване било подплатено със заплахи за насилие. Според "Битката за Коледа“ на Стивън Нисенбаум съдебен протокол от 1679 г. показва, че група буйни млади мъже отишли в къща, търсейки награда за своята (вероятно ужасна) музика и когато им било отказано, те хвърляли камъни и боклук в къщата за период от час и половина, разбили част от оградата, отворили с ритник вратата на мазето и откраднали множество варели с ябълки. Известно е, че други групи си проправяли път насила в домове, които не ги приемали добре, за храна и напитки. Дори песните, които пеели, отразявали такава заплаха: "Ако не отвориш вратата си, ще я съборим на пода". Имелът всъщност е отвратителен Да целунеш някого под имел, в някои култури е преживяване, което на практика е синоним на Коледа, но причината, поради която това паразитно растение се свързва с романтиката, е нещо като мистерия. Някои твърдят, че връзката на растението с целувката може да идва от известния скандинавски мит, в който Локи подмамва сляп бог да убие бог Балдур със стрела от имел. В някои версии майката на Балдур – Фриг, плаче със сълзи, които се превръщат в плодове от имел, и тя нарежда растението след това да бъде символ на любовта. Но дори напълно отделен от тази традиция, имелът отдавна се свързва с плодородието и жизнеността. От една страна, той остава зелен през зимата, което го прави естествен символ на вечния живот. Връзката с плодовитостта се засилва само от факта, че семената на имела са бели и лепкави, точно като определена телесна субстанция, свързана с плодовитостта. Убитият крал Вацлав Популярна англоезична песен, която може да накара някои хора да се почешат по главите, е "Добрият крал Вацлав“, в която едноименният крал вижда бедняк да се катери в снега за дърва за огрев "на празника на Стефан“. След това кралят излиза със своя паж, за да занесе храна и гориво за бедния човек, и двамата са чудодейно стоплени от блясъка на светостта на краля. Възможно е това да повдигне някои въпроси за вас. Какво е празникът на Стефан? Това е лесната част. Това е 26 декември според католиците (у нас празнуваме свети Стефан на 27 декември), денят след Коледа, празникът на свети Стефан, първият християнски мъченик. Но кой е крал Вацлав? Ами, първо, той не е бил крал, а херцог на Бохемия (сега част от Чехия) през Х век. Той бил отгледан от баба си Людмила, която го научила да бъде християнин, но докато Вацлав бил още дете, майка му езичничка наредила Людмила да бъде убита и поела трона на Бохемия до пълнолетието на Вацлав. Вацлав е известен със своята набожност и щедрост, както се слави в популярната песен, както и с пацифизма, който го прави непопулярен сред благородниците на Бохемия, включително собствения му по-малък брат, Болеслав Страшни. Болеслав пресрещнал Вацлав на път за литургия и го убил точно на вратата на църквата. Лешникотрошачката е по-зловеща, отколкото си мислите Любимата коледна традиция в голяма част от света, особено сред децата, е представлението на "Лешникотрошачката“, балет на коледна тематика по музика на Пьотър Илич Чайковски. Но докато Чайковски може да е името, което най-много се свързва с приказката за малко момиченце, чийто коледен подарък оживява, той не е нейният създател. Всъщност историята за Лешникотрошачката е разказана за първи път в книгата "Лешникотрошачката и кралят на мишките“ от Ернст Теодор Амадеус Хофман, писател, по-известен с призрачни истории за мрачна фантазия. В този смисъл оригиналната история на "Лешникотрошачката“ има по-мрачен тон от това, което се вижда на балетната сцена. Приказката на Хофман е за беден млад мъж, превърнат в лешникотрошачка, след като обърква опита си да спаси разглезена принцеса от проклятие, която след това е дадена като подарък на младо момиче от нейния доста зловещ кръстник. Докато момичето трябва да бърза, за да попречи на брат си да измъчва новия ѝ подарък, лешникотрошачката трябва да защити момичето от атаките на седемглав миши крал, който иска да убие лешникотрошачката за отмъщение за смъртта на майка му, кралицата на мишките. Някои елементи от това са оцелели в балета, но в книгата има много повече убийства и чудовища, пише actualno.com. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 359 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/60 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
