Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Писателят Евгени Черепов: Вторият ми роман "Извън обхват" е за стоенето встрани от глобалното ускорeние | ||||||
| ||||||
Ето какво още написа писателят за създаването на "Извън обхват": "Какво мога да кажа аз. Позволете да избълвам едно кратко "есе“, без да се притеснявам колко драматично ще звуча. Пиша от 13-годишен, оттогава искам и да съм писател. Първия си роман завърших в 10. клас на една бракувана пишеща машина. До първи курс в университета вече бях написал три. Умни и повече чели хора обаче ме съветваха да не бързам с издаване, преди да вдигна малко нивото, а аз – студент в инженерна специалност в УАСГ и охранител в хипермаркет – слушах. И без това ми изглеждаше, че никой не се интересува от българска литература в началото на века. Тази ми представа се промени през 2009 г., когато имах късмета да попадна сред участниците в Созополските семинари по творческо писане на Elizabeth Kostova Foundation / Фондация "Елизабет Костова", където за няколко дни се запознах с хора от друг свят, какъвто не познавах. Сред тях бяха Светлозар Желев и Манол Пейков. Светльо одобри за издаване първия ми роман и с това взриви живота ми, когато бях на 30-31; Манол издаде втория ми роман сега. След "Добавено лято“ най-сетне признах пред себе си, че не съм щастлив с каквото се занимавам, и същата година влязох да уча българска филология в Пловдивския университет. Преди изпита по антична литература в първи курс се роди дъщеря ми, та през следващите 7 години бях зает да завърша задочното си образование, докато работя и налучквам тайните на бащинството, после да навляза в учителстването в най-добрата гимназия в Стара Загора. Никакво свободно време. Мечтание за пауза. Тя пък паузата дойде с едни локдауни, когато на човек как да му е до писане. Но ето, най-сетне крайъгълната и страховита за всеки пишещ втора книга е факт. Хубава, лоша, не съм аз този, който ще каже, но мога да кажа, че е бавна. Личната нужда от бавно живеене излях в този роман. Темата с паузирането на живота, за да наместиш възприятията си, ме вълнува, откакто прочетох "Вълшебната планина“ на Томас Ман в охранителната будка на паркинга на "Метро“ на Цариградско шосе. И ми се прищя да напиша нещо подобно, но по-простичко – хем да ми отива , хем да ми е по силите. Та затворих в хижа в българска вълшебна планина по вазовски бистрещи света "чичовци“ от различни поколения. Но да приключвам с излиянията (броих си постовете за последните 2 години – нямат 40 за 48 месеца, та сега ще ми простите, че ще подосаждам от време на време през следващите стотина дни ). --- "Извън обхват“ е роман за стоенето встрани от глобалното ускорeние; за невъзможността паузите на живота да се превърнат във вечно бягство; за общуването между поколения, далечни по разбиранията си за съвременния свят. Цели да даде повече гледни точки на това кои сме ние съвременните българи или по-точно на извънстоличните такива. Обожавам фини градски романи, из които бродят авторефлексивни интелектуалци, но този не е такъв. Дадох глас повечко на съвременните "чичовци“, обсъждащи смело света от малкото си провинциално пространство извън обхвата на модерния свят. Романът трябва да е и малко добавено безвремие, "декамеронско“ отпускане на душата насред чумата на 21. век – ускорението. Темпото на романа е умишлено забавено, за да бъде в резонанс с тази цел. Аналоговата снежна хижа трябва да утеши личните драми на героите и да провери основанията за съществуване на няколко различни поколения българи. За да могат, когато реалността ги привика обратно долу във всекидневието им, да следват собствения си път. Напъните ми за уважителни препратки към "Вълшебната планина“ на Томас Ман, "Идиот“ на Достоевски и други класически литературни произведения са изпълнени "доколкото мога и тъй както умея“ и целят да изпитат възможно ли е вписването на тези провинциални български характери в многоликата карта на човешкия свят и в сложния метатекст на доста различното ни отпреди 20-30 години съвремие. Сложно формулирано оправдание за радостта на лентяя, с която киснах с часове в този роман. Огромни благодарности на Петър Митев, който отрезви представата ми за първоначалния ръкопис и ми даде смелост да използвам пушката, която бях окачил на стената в началото на пиесата; на Светлозар Желев за насърчението, когато бях увесил нос; на Митко Новков, дал възможността на романа да поживее, и то вече по-силен, по-стегнат, по-уверен в себе си; на Мария Венедикова за невероятно точното око, хващащо не само езикови пропуски; на Манол Пейков, че даде шанс и на романа, и на корицата; на Красимир Лозанов, че обгрижи всички процеси по излизането на книгата и разговаря с мен като с отколешен познат." |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Някои от най-трудните думи за писане в българския език
10:40 / 01.12.2024
Обстановката на АМ "Тракия" – в ролята на репортери са самите шофьори
08:28 / 30.11.2024
Животновъди от района на Велинград посрещнаха изгрева с нов протест
08:27 / 30.11.2024
Абонамент
Анкета
