Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Оля Пенева: Бизнесът представя различни продукти за зелени - недейте да вярвате, а задавайте въпроси! | ||||||
| ||||||
Госпожо Пенева, защо темата за климатичните промени и човешките права е на днвен ред и кое е общото между тези две неща? Благодаря за въпроса. Защото тази тема е сравнително нова, досега винаги сме свикнали да мислим за климатичните промени, а не свързваме човешките права. Наскоро един мой колега говори за следното, че ако ние не се грижим за хората, то какъв е смисълът да се грижим за природата и обратно. Затова не можем, когато мислим и говорим какво ще бъде въздействието на климатичните промени, то да бъде въздействието върху човешките права също. Тоест, ние не го гледаме по този начин и е време да обърнем внимание, за да можем да разберем какви са рисковете. Знаем колко климатични промени настъпват, особено в последно време наблюдаваме такива, какъв е рискът, който е възможен и би се отразил на нашите права? Рисковете са много. И ако говорим за права конкретно, говорим за правото на достъп до чист въздух, достъп до чиста околна среда, до чиста вода, до дом, до право на образование. Това са съвкупност от права, които ние не сме свикнали да ги гледаме и много често това, което си мислим, че може би не можем да отидем на почивка, защото е прекалено топло времето, или ако си спомняте миналата година много от скиорите не можаха да отидат на ски, защото нямаше достатъчно сняг. Сега не е така, да успокоим скиорите. Да, определено. Вие като наблюдател на тези процеси какво друго виждате? Аз като наблюдател виждам, че има много рискове, но не искаме да си помисляме какво се случва. Рисковете са това, че ние дори нямаме отговорност и не искаме да говорим с нашите деца, които са най-важното нещо за повечето от нас. Така че рисковете са налице, въпросът е това, какво бихме искали да направим. Интегрирането на човешките права е много интересна тема. Знаем, в Парижкото споразумение, заедно със социални, екологични принципи, показва връзката между климатичните промени и реализирането на човешките права. Според вас, има ли някакви подходи и мерки, които могат да се предприемат, различни от досега прилаганите? Конкретно, ако говорим за държавата, на ниво държавна политика имаме определено нужда от повече информираност по темата, имаме повече нужда от ангажираност, имаме нужда от един така наречен активизъм от наша страна - да търсим отговорите, дори сега след СОР28. Ние не само трябва да знаем какво се случва, но и всъщност просто да следим как се изпълняват конкретните мерки. Защо е толкова важно, споменахте СОР28, нека да кажем на нашите слушатели? Защото след СОP28 ще има изключително много мерки, много решения, които ще се вземат. Ако продължаваме само с решения, без да ги имплементираме, то тогава ще бъде пак отново добро намерение, но без изпълнение. А вече нямаме никакво време и трябва да действаме в тази посока. Споменахме няколко пъти, г-жо Пенева, думичката отговорност, осъзнаване на реална опасност, но какво бихме направили, ще стигнем и до там. Важно е да споменем също така, задълженията на бизнеса, отговорността на бизнеса в това число. Можем ли да говорим за задълженията на бизнеса и зачитането на човешките права по отношение на климата? Принципно можем да говорим за отговорност на бизнеса да зачита човешките права, това се касае в това число и за климата. Досега сме свикнали, когато говорим за човешки права, да мислим винаги за ролята на държавата. Но нещата се променят, те са се променили в глобалния свят, вече виждаме голямото въздействие на бизнеса. И за това, че една компания е замърсила, да кажем река или въздуха, има възможности и мерки, които могат да се вземат веднага, за да се предотврати това замърсяване. Защото най-вероятно, говорейки за рисковете, най-вече може да има здравословни рискове върху населението. Така че има вече нива и звена, до които може да се адресира това нещо. И имаме рамка, ние като практици, и като експерти, говорейки за бизнеса и правата на човека, имаме рамка, която ООН ни дава. И тази рамка, т. нар. Ръководни принципи за бизнеса и правата на човека, изяснява точно каква е ролята на бизнеса и не само на бизнеса, но и на държавата. Вашите наблюдения какви са? Бизнесът справя ли се с тези предизвикателства? Бизнесът има изключително много изисквания за отчитане, за търсене на решения, които да са устойчиви. Справя се донякъде, но това, което липсва е социалният фактор. Тоест, това, което ние искаме да покажем, че когато се направи една оценка на риска още в началото и тя включва човешки права и околна среда, тогава всички са включени. А не, ние ще се погрижим за намаляване на въглеродния отпечатък, но същевременно това може да повлияе отрицателно на живота на хората. Нали, може би те трябва да напуснат работата си, трябва да напуснат мястото, където живеят, защото това са били решения, които по един или друг начин им въздействат. Бизнесмоделите по какъв начин увеличават риска от нарушаване на човешките права? Дайте ни някакви конкретни примери. Аз в статията споменах няколко, но този, който ми направи най-голямо впечатление беше този за дата центровете, така наречени. И много често си мисля, че ние си мислим, че нашите данни, влизайки в Интернет, използвайки всички технологични решения, че отиват в един облак, който седи така отгоре. Но всъщност, те отиват в такива заводи или центрове, в които всъщност генерират много голямо количество и въглероден отпечатък. Те имат нужда от различни ресурси, от вода, от електричество и всъщност това може да въздейства на самата земя, на хората. Това беше дори и случая в Нидерландия, какво се случва със самата земя и селското стопанство. Така че ето един конкретен пример, правим добро, събираме данни, развиваме един бизнесмодел, но същевременно тук е възможността да направим оценка на риска - околна среда, човешки права заедно. Г-жо Пенева, какво можем да предприеме всеки един от нас? Благодаря за въпроса, винаги е бил много ценен и това ме мотивира да пиша и да развивам темата. Това, което можем да направим е всъщност, да помислим защо толкова много се грижим за децата си. Аз обичам да го свързвам с това, защото грижите за децата, дали сме майки, дали бащи, или под някаква друга форма лели, баби... Въпросът е такъв, че това, което ни интересува е как можем да бъдем отговорни и какво бъдеще можем да дадем на това поколение. И това, което правим сега, е ние купуваме и даряваме неща, за да са задоволени децата, а всъщност, ние им отнемаме бъдещето. Отнемаме бъдещето, защото на нас не ни трябват прекалено много неща да живеем, можем да живеем с много малко. И ако вие сте честни към своите хора, с които живеете ще започвате да правите промените. Промените са да се купува по-малко. Да, това е естествено много важно за икономиката, за да има някакво развитие и финансова стабилност, и хората да имат работа. Но всъщност, това, което е, че трябва да сме малко по-разумни. Защото много от нас имаме прекалено много, а всъщност това, което ни учи и промяната с климатичните промени, е че трябва да живеем с по-малко. И че бъдещето днес, решението днес наистина зависи какво ще бъде бъдещето утре, и това бъдеще е за нашите деца. Както казах, вие сте директор на Българската фондация за бизнеса и правата на човека. Разкажете ни малко повече за вашата фондация? Фондацията навърши 1 година днес. Страхотно, честито. Честит празник! Благодаря, наистина е празник. Фондацията я стартирах сама, въпреки че много хора казаха, че темата не е актуална, вече имам екип от 6-7 човека. Все повече хора се присъединяват, нашата идея е, наистина да развием темата за бизнеса и правата на човека. Как компаниите могат да си подобрят практиките и най-вече фокусът за нас са хората. Да подобрим качеството на живот на хората и също така, хората да имат повече смелост да си търсят правата. Това може да стане дори когато потърсят правата си не само в институциите, но и към бизнесите. В момента влизаме в една сфера, в която бизнесите представят продукти за зелени. Недейте да вярвате, обаждайте се, задавайте въпроси, защото това също е част от тази активност и отговорност, за която говорим. Какви специалисти работят при вас? Разбира се, имаме юрист, имаме хора, които са със специалност “Човешки права", имаме проектен мениджър, имаме съответно уеб дизайнер, и имаме хора, които работят с различен профил. И непрекъснато ни казват дали се справяме добре или не, и дали говорим на достъпен език. За тази 1 година, днес навършена, кои бяха най-важните неща, равносметката, която може да си направите? Равносметката е, че едно “не" е равносилно на три пъти “да". Тоест, че ни е ще продължим напред. Равносметката е, че вече имаме няколко обучения, че вече сме припознати и работим с много добри партньори. Преди да започна тук интервюто, говорихме и с офиса на омбудсмана, ще имаме обучение там. Тоест, нуждата от развитието на темата е изключително важна. Също така, мога да кажа, че в навечерието на 10 декември се навършват 75 години от подписване на Всеобщата декларация за правата на човека, така, че имаме много валидации от много страни. Но това, което като лидер мога да науча е, че не знам всичко и всеки ден разбирам колко много не знам, но се заобикалям с правилните хора. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Тайната падна, но съмнението остана, Ивонне разкри дълго пазена тайна
09:09 / 27.11.2024
Мицкоски: Няма да отстъпваме от червените линии в преговорите с България
18:03 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
