ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
На борда на "Титаник" е имало 38 българи, от тях се спасяват само 15 | ||||||
| ||||||
"Повечето българи вероятно са били пасажери на трета класа и са пътували към различни дестинации в САЩ. Загиналите имат паметник в село Гумощник в България", разказа Драгиев. "Преди 112 години, на 14 април 1912 г., "Титаник“ се удря в айсберг и потъва за 2 часа и 40 минути. Тогава в ледените води на Атлантическия океан загиват 1502 души. Катастрофата с "Титаник“ се нарежда на трето място по брой жертви сред инцидентите, случили се в мирно време", отбеляза Николай Драгиев. Началото на ХХ век е период на бурен промишлен растеж и голяма индустриална революция, период, в който човечеството прави наистина големи стъпки. "Аз бих нарекъл този период първата глобализация, защото по това време светът започва да става по-малък благодарение на тези кораби, които прекосяват Атлантическия океан и в двете посоки. Човечеството може би е имало погрешното впечатление, че благодарение на този технически подем човекът е бил в състояние да укроти природните стихии. Катастрофата с "Титаник“ може би идва като един студен душ, който напомня на хората, че нито едно човешко изобретение не може да покори природата и да бъде по-силно от нея“, коментира журналистът. "Титаник“ е построен за около две години и половина и е пуснат на вода през 1911 г. Построен е по последна дума на техниката, представлявал е шедьовър в техническо отношение и действително е бил изключително сигурен. "Неговото потъване е плод на неглижиране на опасността и на изключително злощастно стечение на обстоятелствата“, допълни Драгиев. "Титаник“ е вторият кораб от този клас. Първият подобен кораб е "Олимпик“, но компанията "Уайт Стар Лайн“ е рекламирала "Титаник“ като по-луксозния от двата парахода. "Стойността на "Титаник“ е 7,5 милиона тогавашни долара или около 200 милиона долара сегашни пари. Третият от тази серия е бил "Британик“. Само първият се задържа на служба дълго време и е бракуван през 1938 г. "Британик“ потъва по време на Първата световна война, когато служейки като кораб-болница, се натъква на мина в Егейско море и също потъва, макар и със значително по-малък брой жертви“, разказа журналистът. Николай Драгиев отбеляза, че капитанът на "Титаник“ Едуард Джон Смит е имал няколко телеграми от други кораби, които са предупредили, че по това трасе има множество айсберги. "Имайки един съвършен кораб и много опитен екипаж, той се е чувствал уверен, че може да се справи с тези условия и затова може би не е отдал нужното внимание на ситуацията“, коментира той. Условията в нощта на катастрофата на "Титаник“ са били изключително специфични. "Мнозина оцелели очевидци описват морето буквално като огледало. То е било изключително равно, не е имало никакво вълнение. Нощта е била много тъмна, без луна, но в същото време небосклонът е бил изпълнен с хиляди звезди, които са се отразявали във водната повърхност. При тези условия е било изключително трудно да се дефинира къде е линията на хоризонта. Един от популярните митове е, че "Титаник“ се е движел с максимална скорост и се е опитвал да подобри рекорда за скоростно прекосяване на Атлантика. Това не е точно така“, подчерта Николай Драгиев. Двамата наблюдатели на мачтата забелязват твърде късно айсберга. Първият офицер Уилям Мърдок издава командата пълен наляво, но 50-60 метра не достигат, за да бъде направена маневрата и айсбергът да бъде избегнат. "Остъргването с айсберга е станало по най-лошия възможен начин. Всъщност не е имало една голяма пробойна, а множество пукнатини по корпуса, които обаче са били в протежение на над 100 метра. Това е довело до бавно наводняване на пет от водонепроницаемите отделения. Корабът е можел да остане на вода с четири наводнени отделения, но не и с пет. Много специалисти смятат, че ако Мърдок е бил избрал да удари айсберга с носа на кораба, най-вероятно е щял да бъде смачкан носът и да се наводни само първото отделение. При тези обстоятелства катастрофата вероятно би потопила всеки един модерен кораб. Просто не е имал шанс за оцеляване“, обясни Драгиев. Най-близкият кораб до "Титаник“ се е намирал на 10 до 12 мили разстояние. "На практика той е можел да спаси всички. За съжаление, след катастрофата той не е уловил сигнала за бедствие, тъй като неговият радист си е махнал слушалките и е отишъл да спи. Телеграфистът на кораба "Карпатия“ хваща това съобщение и капитанът му незабавно променя курса. Той се е движел в противоположната посока и се озовава на мястото на потъването 4 часа след удара“, разказа журналистът. Опити останките на "Титаник“ да бъдат открити са правени веднага след потъването му. "Но технологиите не са позволявали, тъй като той се намира на дълбочина от 3800 м“, поясни Драгиев. Първите сериозни опити да бъдат открити неговите останки са през 70-те години на ХХ век от американския петролен магнат Джак Грим, който инвестира много пари и организира две експедиции, но и двете не довеждат до положителен резултат. През 1985 г. на Робърт Балард, който тогава работи за Американския военноморски флот, му е възложена секретната мисия да открие останките на американската подводница "Трешър“ – първата супермодерна атомна подводница, която обаче потъва по време на изпитания на огромна дълбочина. Но тъй като тази операция нямало как да остане скрита, те обявяват, че истинската цел на мисията е да бъде намерен "Титаник“. "След като той изпълнява задълженията си и успява да заснеме останките на "Трешър“ е имал на разположение пет дни, в които да сканира този район на Атлантическия океан, където се е предполагало, че е потънал "Титаник“. Боб Балард обаче е знаел нещо много важно, което другите са пропускали, и може би това е довело до неговия успех – "Титаник“ не е предал много точно своите координати, когато е потъвал. Затова той взема за изходна точка на своето търсене не предполагаемото място на потъването, а там, където са намерени лодките от кораба "Карпатия“. Изчислявайки теченията в този район, той набелязва един периметър и разполагайки с много модерни за времето си средства, започва да го сканира. На четвъртия ден около полунощ те забелязват някакъв голям обект на морското дъно, който се оказва един от парните котли на "Титаник“. Той се е надпреварвал с един фрески екип, който също е бил много близо до откриването на останките и ги пропуска буквално с няколко километра“, разказа Николай Драгиев. Първият филм за "Титаник“ се появява една година след потъването му, а Дороти Гибсън, която изпълнява главната роля в него, е била една от оцелелите при катастрофата. Филм не е запазен. Темата за "Титаник“ присъства в "Бандити на времето“ на Тери Гилиъм и в "Ловци на духове 2“. "Филмът "Титаник“ на Джеймс Камерън от 1997 г. е не само спектакъл, а и някаква форма на преосмисляне. Такава форма на преосмисляне е и филмът "A Night to Remember“, коментира Благой Д. Иванов. Повечето критици дават на "A Night to Remember“ много висока оценка, най-вече заради изключителната достоверност и правдоподобност при отразяването на всички детайли около катастрофата, допълни Николай Драгиев. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета