Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Кутията, на която пише "Не отваряй" | ||||||
| ||||||
Калъфът съдържа нещо, което прилича на топка от сив, влакнест пух, който може да откриете, че запушва сушилня за дрехи. Изглежда като нещо, изложено случайно. Но въпреки че този артефакт е безопасно запечатан в кутията си и не представлява риск за обществеността, вътре има нещо смъртоносно. Това е азбестова чанта. Странно, но тази бледа, обезобразена реликва някога е принадлежала не на друг, а на основателя на Америка Бенджамин Франклин. В продължение на хилядолетия на азбеста не се е гледало като на смъртоносна опасност – дума, която сега се произнася с приглушени тонове и се свързва с трагедия и скандал. Вместо това, той беше вълнуващ, дори чудотворен материал с изключително привлекателни свойства. Това е миналото на азбеста като "магически минерал“, странно време, когато е бил втъкан в текстил, подходящ за крале, и използван за партита. Един философ от 18-ти век дори спал с нощна шапка, направена от него. Ценна придобивка През 1725 г. Франклин все още не е ученият и политик, какъвто го запомнят днес. По онова време той e 19-годишен младеж с финансови затруднения, който наскоро e оставен в Лондон от безскрупулен работодател. За щастие смелият тийнейджър успява да си осигури нова работа в печатница, но се нуждае от бърз начин да събере допълнителни средства. Един ден на Франклин му хрумва идеята да изпрати писмо на колекционера и натуралист Ханс Слоун, в което да го предупреди за факта, че е донесъл няколко любопитни предмета през Атлантическия океан, които може да представляват интерес. Сред тях е известната азбестова чанта - предмет, който изглежда непроницаем за огън. Когато се замърси, може да се хвърли в пламък, за да се "пречисти“. Слоун надлежно привиква Франклин в дома си и момчето получава "много щедро“ плащане за този вреден предмет, който в крайна сметка се озова в Природонаучния музей. Материално чудо Всъщност изключителната огнеустойчивост на азбеста е била открита преди няколко хиляди години – и има дълга история на употреба в ритуали и забавления. През 1-ви век след Христа римският автор Плиний Стари запознава читателите си с нов вид лен, известен като "жив лен“, който може да се използва за направата на различни странни продукти. Дори сам е свидетел на свойствата му – салфетки, които, когато се добавят към пламнал огън, излизат по-чисти и свежи от преди. Същото вещество, обяснява той, е било използвано и за направата на погребалните савани за монарси. Тъй като живото ленено платно не гори, това помага да се запази пепелта им, отделена от останалата част от кладата. Материалът всъщност е азбест и по това време историите за свойствата му вече са разпространени в древния свят. Други източници предполагат, че е използван за кърпи, обувки и мрежи. Един разказ от Древна Гърция описва златна лампа, направена за богинята Атина, която според съобщенията можела да гори цяла година, без да изгасне, и имала фитил, направен от "карпатски лен“ – смятано за друго име на азбеста. Плиний вярвал, че неговият специален "лен“ е устойчив на огън поради произхода си от пустините на Индия. В тази изгорена от слънцето среда, където "никога не е известно да вали дъжд“, той се втвърдява срещу топлина. По-късните теории включват, че е направен от кожата на саламандри, за които се смятало, че са устойчиви на огън дори през средновековието. И двете идеи са далеч от истината. Използването му Азбестът е естествен минерал и може да се намери в скални находища, разпръснати по целия свят, от италианските Алпи до австралийската пустош. Може да придобие много различни изяви в зависимост от произхода си и за какво се използва, но под микроскоп има един издайнически знак: твърди, игловидни влакна. Въпреки че може да изглеждат крехки, тези малки нишки не се унищожават лесно – те са непроницаеми на топлина, химически инертни и не могат да бъдат разградени от биологични агенти като бактерии. В допълнение към неговите противопожарни свойства, устойчивостта на азбеста го прави полезна добавка към домакински продукти, дори още през 2500 г. пр.н.е. През 1930 г. археолозите откриват древна керамика, заровена на брега на езерото Юоярви, най-известно като най-чистото езеро във Финландия. По-късен анализ показва, че те са били украсени с азбест. Популярността на азбеста не намалява и през средновековието има процъфтяваща търговия с този смъртоносен минерал. Карл Велики, който става първият император на Свещената Римска империя през 800 г. сл. н. е., го е използвал, пирувайки по пътя си към дипломатическия успех. Според легендата той имал снежнобяла покривка, изпредена от азбест за тези поводи, която рутинно хвърлял в огъня като трик за парти. Азбестът дори намира място във военни действия. Требушетът е военна машина, използвана по време на християнските кръстоносни походи и участваща дървена конструкция, която може да катапултира пламтящи торби със смола или катран към вражески цели. Като увиват торбите със смола в азбест, рицарите могат да ги спрат да изгорят, преди да стигнат до местоназначението си. Тъканите азбестови влакна също се добавят към броните, където техните свойства като топлоизолатори помагат да се стоплят обитателите. Въпреки това, около 12-ти век азбестът придобива по-познато приложение. През 2014 г. учени разкриха, че са открили азбестови влакна в стенна мазилка зад византийски стенописи в Кипър. През по-голямата част от историята си азбестът е бил разглеждан като изключително ценен, дори скъпоценен материал – Плиний свидетелства, че поне по негово време той е бил по-скъп от перлите. Но към края на 19-ти век големи залежи са открити в Канада и Съединените щати и употребата му експлодира. Първоначално се използва в електроцентрали и парни двигатели, но скоро минералът започва да пълзи в домовете на хората. Същите свойства, които са привличали хората към азбеста в продължение на хилядолетия, сега насърчават свободното му приложение навсякъде, където се изисква огнеустойчивост, укрепване или топлоизолация. До края на 20-ти век минералът е толкова широко разпространен, че много водопроводни тръби са направени от него. Токсичност Още в древни времена е имало намеци, че азбестът е токсичен и с всеки изминал век рискът става все по-ясен. През 1899 г. английски лекар регистрира първия потвърден случай на смърт, свързан директно с материала – 33-годишен текстилен работник, който е развил фиброза на белите дробове. В Обединеното кралство целият азбест беше забранен през 1999 г., но голяма част от азбеста, добавен преди тази дата, остава на мястото си – тъй като сградите се разграждат, той представлява значителен риск за здравето. И все още се използва в голяма част от останалия свят. САЩ продължават да внасят азбест от чужбина, въпреки че Агенцията за опазване на околната среда (EPA) разглежда мерки за ограничаване на употребата му. Азбестовата чанта на Франклин ни напомня, че все още има смъртоносен азбест, който дебне дори на най-неочакваните места, пише ecinomic.bg. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Хора в неравностойно положение за метростанция "Бели Дунав": Пощадете ни
10:03 / 27.11.2024
Тайната падна, но съмнението остана, Ивонне разкри дълго пазена тайна
09:09 / 27.11.2024
Мицкоски: Няма да отстъпваме от червените линии в преговорите с България
18:03 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
