Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Камджалов: Създавам "Академия за човека" – едно място, което да бъде една красота, един блян | ||||||
| ||||||
При мен е маестро Йордан Камджалов – диригент, чиято кариера се развива на три континента в десетки държави. А в България с Фондация "Йордан Камджалов“ работи за създаване на общност, в която талантите да си взаимодействат, да се развиват и подкрепят. Здравейте. Много се радвам, че сте при нас. Здравейте. Благодаря ви много! Искам веднага да започна с най-актуалния въпрос, за мен: какво е Академия за човека, маестро Камджалов? Академия за човека е един интердисциплинарен просветен център – така сме го нарекли, където учителите на шампионите и част от българските шампиони ще преподават в областите: наука, изкуство, спорт – там, където сме световно признати. Целта ни обаче не е да правим шампиони, а да правим една здравост, нещо здраво в обществото, защото истината е, че ние като индивиди не сме много добре и като общество сме болни. Това е всеизвестно. И смятаме, че чрез тези пътища, които са известни още от Античността, от Ренесанса, че може да допринесем нещо за едно по-красиво общество. Какво имате предвид когато казвате "здравост“? Какво е точно това, към което се стремите? Ами ние сме дисбалансирани. Вие виждате, че хората се убиват по улицата, хората се бият по улицата, хората се псуват, има войни. Болниците са пълни с хора. По неофициална статистика повече от 50% от хората са за психолог, за психиатрия и т.н. на планетата, не само в България. Ние сме силно дисбалансирани. И в това няма никаква изненада. Сега, още в Древен Китай са казали, че здрав дух в здраво тяло. Ние залитаме постоянно. Сега в тази школа ще се получава супервдъхновение, тя от 7-годишно до 107-годишни, ще сработи с истински звезди. Сега тука нашите прекрасните европейските шампиони по шахмат, с тях вече е говорено, в школата ще имаме техни представители като преподаватели, като ментори. Едно свръхвисоко ниво, от което да бъдем горди. Но ние не искаме да създаваме шампиони, мисля че една широка обща култура и една идея, че това е свързано с нашата психика, здраве и стабилност е нещо много важно. Знам, че го подценяваме това нещо, но накъдето и да гледаме, пътеките водят натам. Да, със сигурност тази стабилност и здрава психика се създава в здраво общество, което си взаимодейства добре. Така че идеята е чудесна, меко казано. Нашите слушатели как биха могли да участват, ако ни слуша някой, чието дете е талантливо, или самият човек е талантлив, казвате от 7 до 107? Абсолютно всеки може да се запише. През януари вече няма да има места. Откриването ще бъде на 6 януари в една страхотна сграда в София на едно много комуникативно място. Всеки, който се запише, ще получи допълнителна информация. Имейлът е, как се пише на английски: academy@kamdjalov-foundation.org. Как се пише този имейл може да бъде намерено в публичното пространство. Утре ще го публикуваме на сайта на Агенция "Фокус“, така че там ще може да се прочете. Прекрасно. Наистина е за всички възрасти. Аз самият чаках с нетърпение да се пенсионирам, за да се запиша най-после на уроци по математика, понеже това ми е голяма страст, но ще го направя много по-рано. Там ще има и спорт, танци, шахмат, математика, физика. Теодосий Теодосиев – преподавателят в науки е изкуства, които са донесли стотици медали за България, са част от преподавателския екип. Така че това е нещо, което е пълна кулминация на цялата ми досегашна дейност. И се радвам, че мога да споделя при вас това, тази новина. Аз мисля, че това е новина от национален мащаб. Да, наистина, ние имаме огромен дефицит в България в момента, от много време имаме огромен дефицит на нещо такова, защото аз съм чувала с каква носталгия се говори за това как са влизали по чиновете в училище и се намирали примерно тези, които са даровити за спорт, други за други школи, как е имало школи по комунистическо време. Иска и се да се отървем от тази носталгия, да си направим нещо хубаво сега. Е ето, вие го правите в момента. А как успяхте и успявате всъщност? Това ми звучи като голяма организация. Да, това е нещо огромно. Аз казах, че самата идея, тя има своите корени, поне известни за нас, в Античността, така че ние нищо ново не сме измислили. Но вие сте права, че е крайно време да се възродят някои добре известни принципи. Преди 9 години ни създадохме Музикална лаборатория за човека, преди 6 години създадохме "Академия Музика". Това са устойчиви структури, които функционират от тогава. И сега Академия за човека е едно естествено прерастване, надрастване и обобщение на това нещо, това бяха пилотни версии. И ние години наред търсехме сграда, в която да се случва това нещо, защото една идеална идея не може да се случва в една компромисна сграда, и където става въпрос за върхова педагогика и възпитание, не може да сме на грозно място. Така че ние търсихме правилното място за правилните идеи. Намерихме го, отне ни време – мина COVID-а, преподавателските екипи се подготвяха, сграда имаме от няколко седмици и в момента сме в голямата акция да изкомуникираме това нещо с хората, че една мечта се сбъдна. Наистина. О, чудесно! Нямам търпение наистина да запиша някаква школа за мен, която да развива друг, различен талант, който аз не развивам сега или да науча нещо, точните науки малко ми куцат, трябва да ги оправя със сигурност все някога. Само да ви кажа, че всичко е, както казва Теодосий Теодосиев, един голям хепънинг. Науката и изкуствата, ако те не бъдат представени през творческата призма през тяхната интегралност, те са едно нищо. Спортът не е, за да мъчи хората. Ние знаем, че голяма част от спортистите са контузени, на 39 те вече се пенсионират. В науките, в БАН е пълно с някакви мухлясали хора, които не правят реална, истинска наука. Това го казват работници от БАН, аз съм го чувал от тях. При нас в изкуството, също подобно на спорта, ние сме хвърлени в една супер конкуренция, супередностранчиво хората се развиват в нещо, изгубват другото, не са щастливи, не са цялостни, не са здрави. Това са едни прояви на нашето невротично общество, всеки иска да е номер едно, всеки иска да е пръв, но накрая нито сме здрави, нито сме щастливи. Аз бих искал тези мегабългарски педагози, които са признати на цялата планета, да дадат заедно един пример за това как да сме по-щастливи. Ние не искаме поредните нещастни шампиони, искаме най-после щастливи хора, които знаят защо живеем. Създаването на такава общност е нещо, което нямам търпение да го видя и ако мога да участвам. За Министерство на таланта, тази чудесна идея ще говорим след малко с маестро Камджалов. Сега да вървим напред. Маестро Камджалов, защо според вас трябва да имаме ние Министерство на таланта? Защото България е една огромна пропаст между тези, които правят се чудесата, и между тези, които нищо не правят. Да, ние сме колкото един квартал в някой от големите градове, обаче виждаме какво става: нашите отбори по информатика, по биология, по лингвистика, нашите цигулари, певци, пианисти, физици, математици, боксьори, щангисти, златните момичета – това е потресаващо, което България прави като световни постижения на фона на цялата необгриженост в България и цялата катастрофа. И мисля, че това всички казват, че човешкият ресурс е най-важният. И ние имайки такъв, все още потресаващо велик човешки ресурс, ако на него му бъде обърнато правилното внимание и то даде още повече плодове за България, това може да е новата визитна картичка, новата реална презентация на България. Не най-бедната в Европа, най-необразованата, на първо място по детска смъртност, не знам си каква наркомания, а ние имаме едни чудеса, едно злато, едни диаманти, които са България. И аз мисля, че по този начин може да се появи един нов съвременен ментален Паисий Хилендарски, как да го кажа, един образ, който да каже на българите: Вие сте това, вие не сте просто вциганяваща, изчезваща нация. И това министерство реално да представя България пред света. Да си налее в човеците. Ако се налее в човеците, ще имаме колосална възвръщаемост за всички следващи поколения. Да, да. Какво да кажа, освен да. А в други държави, в които сте работил или познавате, там как се правят нещата най-общо казано, какъв е тамошният, има ли някакъв добър опит от друга държава, който може да дадете за пример? Никоя държава няма Министерство на талант. Ако България го направи това нещо, ще бъде безпрецедентна, ще бъде първата държава изобщо в историята, която има такова министерство. И аз казвам, че правителството, което създаде тази агенция или министерство, това ще спаси, ще бъде правителството, което ще спаси България. Но който не заложи на това нещо, ще бъде поредното правителство, което ще дойде, ще замине и ще продължават ежедневно да изгниват, да изчезват български таланти. Аз го наричам "изгниване“, защото това е един много трагичен, еднопосочен, необратим процес, и когато се изгуби времето за едни хора или за едни деца, то не може да бъде върнато никога по никакъв начин. А питате за практики от други държави – знаете ли, колкото и да е парадоксално, в този ад, в тази неграмотност, която е в България, тука стават едни чудеса. И ние нямаше да имаме тия златни медалисти, ако не беше така. Образованието на цялата планета е в пълна криза, правят пиари на някакви швейцарски, финландски, немски и т.н. образования, но факт е, че ние ги побеждаваме в почти всичко. Това, в което ние сме зле, е социалната компетентност. Огромната агресия, която е в българина, но тя е свързана и с мизерията, в която той живее. Трябва да се вдигнат 10 пъти заплатите на хората, те са смирят, да се успокоят, от една страна, от друга страна, никой не цени хляба. Според мен хлябът трябва да стане 200 лева. Българинът е много беден, обаче продължава да хвърля хляб, за него трохите не са важни, той храни кучетата с хляба. Ние предпочитаме да пием "Coca-cola“ и някаква лимонада, вместо да пием най-вкусната вода на планетата, която е в България. Изобщо ние ни ценим нито хляба си, нито водата си. И пожелавам си аз, като българин, ние да се гледаме в тези по-универсални ценности, които може да направят един друг живот за всички нас. А според вас кое прави един човек успешен? Като успех го разбираме в смисъл да се развие, да има прогрес, не естествено в материалния, не че това е лошо, но не само в този тесен смисъл разбираме успеха. Когато бях дете, ученик, бях се заобградил с биографиите и книгите на Леонардо да Винчи, на Бетовен, на Гьоте, на Вагнер, на Ницше, и тия хора ме вдъхновяваха, но все пак за това нещо трябва да се говори само от първо лице. Това, което ме е вдъхновявало, е да правя нещо смислено. И ако трябва да бъда откровен това, което също ме тласкаше напред, е ужасът от това да си помисля, че ще живея живота на хората, който аз виждах да живеят в провинцията, където аз съм израснал в Търговище. Но в София също животът не е много по-смислен и много по-качествен. Изобщо трагедията да живееш посредствено, трагедията да живееш като тези хора, които са изпаднали и болни, обаче понеже са възрастни ние по някакъв начин трябва да ги повтаряме. Трагедията от това в тебе да има един огромен потенциал, който обаче да спи. Аз съм роден да летя, а трябва да се влача долу в калта, както по принцип живеем повечето хора. Защо трябва доброволно да се откажа от летенето? Великия поет знаете кой е за летящите хора. Аз мисля, че всичко друго е предателство спрямо собствения потенциал. И волята да не бъдеш предател на себе си, на потенциала си и на златото, което е вътре в тебе, е онова, което мен лично ме е движило. Благодаря ви. За вярата в себе си, за летенето и за това как да преборим посредствеността, много искам вече да я преборим, уважаеми слушатели, ще продължим да говорим с маестро Камджалов. Имам въпрос, който лично ме интересува, защото все пак ние през личностите го правим това общество, и ми се иска може би да се вдъхновят хората, които ни слушат, през това, което евентуално ще ми отговорите. Как да повярваме ние, че имаме талант, и как да повярваме, че не е толкова страшно да се опитаме да го разгърнем? Знаете ли, аз от години бягам от думата "талант“. Тази дума ми се струва дискриминативна – едните са талантливи, другите не са талантливи, едните са умни, другите не са умни, едните са бързи, другите са бавни. Не, има талантливи хора, които за нищо не стават, има хора, които нямат някакви изявени таланти, а са образцови хора. Аз обожавам тези образцови хора. Както Теодосий Теодосиев честно казва, има емоционална интелигентност, ментална интелигентност и морална интелигентност. Тая, моралната интелигентност, е разликата между големия човек и този, който може да е шампион, но да е пълна разруха, да е пълно морално падение. Сега в "Академия за човека" тези суперпедагози чрез примера си, те ще си преподават техните науки, изкуства, спортове, но чрез примера си, чрез това, което са те. Сега например един Теодосий Теодосиев с неговите абсолютно олимпийски шампиони, които побеждават Франция, Англия, Германия взети заедно, един отбор от Казанлък – това е нечовешко, но той казва, че основната му мисия е да възпитава в тях една морална устойчивост, и докато решават ултрасложните олимпийски задачи по математика и по физика, да си почиват децата. Това не е онова върхово напрежение, от което после хората даже си губят психиката. Така че талантът е нещо относително. За мене човекът в Академия за човека, човекът е важен, човекът е в центъра. Мисля че здравият човек е много по-ценен от болния талантлив, защото за какво си ти тия таланти, като си болен и като болницата те чака и после гробищата? Нас ни трябват здрави хора, в които да има ценностна система, които да може да дават своя принос за обществото. Сега, както казах, в Академия за човека може да кандидатстват абсолютно всички, възрастта няма никакво значение, и това е кулминация на нашата 13-годишна дейност в България. Създадохме два фестивала, конкурс за млади таланти още в началото преди 13 години, оркестър, камерен оркестър, голям хор, камерен хор, Академия Музика, и сега Академия за човека като нещо, което го мечтаехме. Искам да ви кажа, че ние ме план за следващите 50 години, буквално, т.е. до 2073 година, ония ден го писахме каква е визията ни и какво искахме. 2040 година, която е скоро, след 17 години, ние искаме това нещо да прерасне в университет. До тази общност, просветно образователна общност, водена от учителите на шампионите, от шампионите, да прерасне в една структура, която като отношение да бъде много различна. В тази школа аз бих искал всичко да бъде много строго, бих искал да бъде върнат култа към учителите. Не мога да гледам някакви хлапета, които са подиграват с учителите си, защото телефонните са им по-скъпи. Българският учител е поставен на колене, а ние сме имали спасение, бъдеще и евентуално шанс за държавност в XIX век, когато образованието, просветата, не образованието, просветата и учителите са били на първо място. Така че докато български учители има, които вървят до кофите за боклуци, това нещо няма как да стане. Така че връщането на култа към учителя в пълния смисъл е за мене нещо много важно. И днеска даже писахме един кодекс: ако някой, независимо от възрастта си, на 20, 40, 60 или на 8-годишна възраст прояви неуважение към който да било от своите съученици, състуденти или преподаватели, той моментално напуска, той се отстранява. Ако е дете, ще има последно предупреждение. Абсолютно никакво толериране на нехигиенично поведение. Когато са влезе в училището, това е храм за всички, даже ще влизат боси, не защото е така в Япония и така. Обаче какво излезе в момента от последната статистика световната, кои бяха на първо място по резултати? Сингапур. Сингапур. Ама аз съм работил в Сингапур, бил съм диригент там – ние влизахме боси в репетиционната за оркестъра. Аз не можех да повярвам. Ама то не просто така – това е свещено място, не може вътре да влизаш кален, мръсен там, където се създава върхово изкуство или върхова наука. И така беше в целия университет в Raffles Institution в Сингапур. Т.е. дали правилно разбирам, че моралът или основна част от него за вас е уважение към истинските ценности, към знанието, към това какво произвеждаме с труда си? Да, аз имам едно естествено преклонение, респект към самия човек. Да, виждаме, че едни хора са в калта, други хора са в небето, но аз мисля, че всички хора могат да бъдат много на високо. В Битие пише, че човекът е създаден в последния ден. Дали е вярна тая история няма значение, че е върхът на творението. Аз обаче вярвам, че е върхът на творението. Един велик учител беше казал, че човек е най-сложната математическа формула създавана някога във вселената. И всеки един лекар или невролог би се подписал под чудото човек, чудото инсталация човек, чудото устройство човек. И ние, носители на нещо абсолютно безценно, което никъде по никакъв начин не може да бъде създадено, да прахосваме това нещо и да сме едни самоубийци, наркомани, пияници и престъпници е подигравка спрямо собствени потенциал. Това е все едно едно злато, което е самообявило себе си за чакъл. Аз съм Надя Брайт и искам да направя едно признание, че ми писа много често да ми се пробутва в творческото пространство и медийното най-лесно смилаемото, най-лесното, което може да се направи, копирано нещо отнякъде, да нерискуваме да дадем по-добро качество и всички тези неща, и аз сега искам да попитам маестро Йордан Камджалов, който имам удоволствието да е при мен на гости, как да се преборим ние с тази обща посредственост, която хайде да не се лъжем, но до голяма степен ни владее? Има, разбира се, хубави неща, но така има едно общо усещане. Да, наистина е така. Вие преди ме попитахте и за пътя и мотивацията. Знаете ли, една от най-големите ми мотивации беше ужаса пред собствената ми посредственост. Винаги съм гледал на себе си като посредствен, изостанал, в един прекрасен град, в който много неща ги нямаше. И този ужас от моята лична посредственост продължава да ме движи и в момента. Аз затова продължавам да създавам всяка година нови и нови проекти, които са устойчиви, нито един не е залязъл от тях. И точно като опозиция на тази пък посредственост, която казвате, че виждаме навсякъде около нас, пък ние създаваме тези културни инструменти, както ние ги наричаме. Пълна кулминация на това нещо е Академия за човека – едно място, което да бъде не непосредствено, а просто да бъде една красота, един блян, един пиетет към знанието, към учителите, към хората, към спорта, към науката, като към изкуството, никаква йерархия. Ако някой учител по спорт се смята за по-важен от науката или от другия в изкуство, той не ни трябва, той няма място в Академия за човека. Ако учените се перчат и се правят на по-важни от хората на изкуството и на спорта, те също нямат място в Академия за човека. Така че това са едни хора, които могат да прегърнат науката и изкуството. Знаем, че Леонардо е бил гениален инженер, като гениален художник ние го познаваме, но той си изкарвал хляба така да се каже като инженер, знаем за великия Чехов, всички знаем за писателя Чехов, но той бил лекар, един младеж – умира на 43 години. Така че тези синтези между изкуствата и науките са били винаги нещо много естествено. Как да се борим с тази посредственост? Ами нашия начин, кулминационен начин до момента, който сме измислили, е Академия за човек с програмата от половин век напред. Но осъзнаването на личната посредственост е мегапостижение, мегашанс. Много е болезнено, но аз не виждам по естествен път и мотивация за развитие от това да знаеш "аз съм посредствен и днеска ще се опитам с един милиметър да се придвижа напред“. Поне това е моето мото. Аз ставам и лягам с идеята, че съм много назад и се опитам да съм по-малко мързелив, съвсем честно. И всъщност, когато даваме най-доброто от себе си, някак си не правим и компромис какво на нас ни дават. Точно така. Да, защото иначе ние доброволно приемаме толкова много боклуци – ядем боклуци, пием боклуци, слушаме боклуци, четем боклуци, общуваме с хора, които няма какво да ни кажат, и движим се по тротоари, които са пълни с боклуци. Така пълним себе си неусетно с боклуци, накрая се задръстваме. Аз мисля, че осъзнаването на масовия боклук и на боклука в нас е нещо много важно. Аз мисля, че на това трябва спешно да учим и децата, и възрастните, защото вижте, и нашите родители се научиха да ядат глупости, да мислят глупости и по цял ден да консумират глупости било чрез медиите или някъде по пейките. Така че за този боклук съм съгласен и мисля, че има начин чрез добри примери, които в България не са малко, но събирането под един покрив на добри примери е също и част от нашата мисия. Ние имаме суперпедагозите в наука, в изкуство, в спорт, и всеки някъде си оре на неговата нива, а всъщност това е една огромна национална нива, с огромен покрив. Искаме ние да го обобщим покривите, така че нека всички да заповядат, да сме заедно в това дело. Чудесен проект. Много ме обнадеждава за бъдещето. И като казвам бъдеще, разбрах, че имате план за 50 години напред, може би поне 50 години, това споделихте. Но в по-краткосрочен план, понеже сме накрая на тази година, за следващата какво ви се иска да се случи, и да видите да се случва, или вие да направите? Искам "Академия за човека" устойчива, пълна до лятото, и за втората година, която ще започне есента на 2024 година, искам както казах всичко да е вече изпробвано, работещо и до 3 години да имаме собствена сграда, в която всички филиали и аспекти на нашите дейност да бъдат събрани. Но подготовките на това нещо за след три години е ключово за 2024 година. Пожелавам си след една година да сме готови с проекта и с визията за собствена сграда, което ще бъде и стъпката към онова нещо 2040 година да има и университет Академия за човека. И аз ви пожелавам тези неща и още повече да надминете очакванията си, въпреки че изглежда добре, планирате и точно, но дано се случи така, че да надминете очакванията си. Благодаря, че бяхте наш гост. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
След като влак дерайлира край София: Възстановено ли е движението?
08:32 / 24.11.2024
Слънчева неделя с температури до 10 градуса
08:29 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
