ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
Какво да правим при хранително отравяне | ||||||
| ||||||
Разделят се на няколко групи: От животински произход – риби, миди и други; От растителен – гъби, горчиви ядки от някои плодове (кайсии), бакла, гъби, позеленели картофи (соланин); От попаднали примеси в храната – плевели (мораво рогче и др.), химически примеси; От бактерии с условно-патогенни свойства и с токсини от бактериален произход. Започват скоро след хранене и са резултат от нарушения и пропуски в основни хигиенни навици, както и от неправилно съхранение на хранителните продукти, което е благоприятна предпоставка за заразяването на храната, коментира доц. Людмила Нейкова, началник на Катедра "Токсикология" на Военномедицинска академия (ВМА). Тя подчертава, че хранителното отравяне може да се случи на всекиго. Най-често са след консумация на неизмити плодове и зеленчуци, на гъби и неправилно съхранявани приготвени храни (развалени храни). Например, стафилококовите токсини са термо устойчиви (дори при кипене), което води до висок рискът за отравяне дори при термична обработка. В основата им могат да са токсо-инфекциозни и неинфекциозни причинители. За нещастие невинаги е лесно тяхното разграничаване. През горещите летни месеци първите са по-чести, за тях са много характерни освен гаденето и повръщането, високата температура и многократните диарични изхождания, често с примеси на кръв и слуз. Тези интоксикации са в приоритета на колегите инфекционисти. Втората група (неинфекциозните хранителни интоксикаии) са след употреба на месо, риба, яйца, млечни продукти и други, които са замърсени с бактерии, които проявяват токсичност само при определени условия (условно-патогенни) – например Ешерихия коли, бактерии в стомашно-чревния тракт на човек, които при грешка в диетата или други неблагоприятни условия водят до съответната симптоматика, пояснява токсикологът. Първите симптоми се появят в рамките на средно 4-8 часа след консумиране на замърсена храна, а при ендогенната патогенна флора и по-късно и включват: коликообразни, поносими болки около пъпа и по хода на дебелото черво, гадене, повръщане и диария, различно изявени според тежестта на отравянето. Изпражненията са обилни и воднисти, със слуз, но без примес на кръв. При тежко протичане настъпва обезводняване на организма с понижаване на артериалното налягане и колапсни състояния. Някои хора могат да вдигнат температура, пулсът им да се ускори, кожата да е бледа, да имат отпадналост до тежка адинамия. При данни за консумация на гъби, особено диворастящи и оплакванията да са групови (няколко лица в компанията), задължително трябва да се посети спешен медицински център или токсикологично звено. Отравянията се причиняват от токсини, които се запазват в храната независимо от нейната термична обработка и начин на консумация, казва още доц. Нейкова. Характерно за тях е продължителният латентен период (от 8 до 30 часа след консумация), средно 10-12 часа, тъй като гъбните токсини не увреждат директно стомашно-чревния тракт, а черния дроб. Оплакванията са от гастро-ентерален синдром в първите 3-4 дни (гадене, повръщане, проява на диария, коремни колики, някои получават мускулни крампи, обезводняване, колапс и други) като постепенно се засилват проявите от страна на черния дроб – тежест и умерена болезненост в дясно подребрие, пожълтяване на склерите, кожата, жълто оцветяване на урината. Често се засягат и бъбреците – намалява количеството на отделяната урина, повишаване на артериалното налягане до бъбречна недостатъчност, в най-тежките форми на протичане. Не са редки и интоксикациите след консумация на морски дарове и риба. Често те могат да бъдат преносител на различни видове бактерии, в резултат на което започват стомашно-чревни оплаквания, които бързо водят до обезводняване и електролитен дисбаланс в организма. Много често хранителното отравяне и стомашният грип се бъркат, тъй като имат сходни клинични симптоми и протичане: диария, коремна болка, гадене, повръщане и понякога повишена температура. Разликата между тях е в източника на инфекция, пояснява доц. Нейкова. Едно от първите неща, които е добре да се направят при хранително отравяне, е промивката на стомаха. Така най-бързо ще се премахнат токсините от тялото. За да се осъществи това е необходимо да се изпият около 1,0-1,5 до 2 литра вода или слаб разтвор на сода за хляб, след което се предизвиква повръщане. Същата стъпка може да се направи с активен въглен (обичайно се приема 1 таблетка на 10 кг тегло), съветва специалистът. Хранителните отравяния много бързо дехидратират организма, затова е необходимо да се компенсира загубата на течност. Необходимо е пиенето на повече вода или още по-добре – на специални рехидратиращи разтвори, но задължително на малки порции и често. В противен случай рискувате да повърнете отново! Напитки, например безалкохолни и плодови сокове, не са препоръчителни, защото няма да помогнат а само може да увеличат диарията. Пробиотиците също могат да помогнат за намаляването, както на продължителността на разстройството, така и на честотата на изхожданията. Ако предприетите мерки не дадат резултат и не настъпи подобрение, е необходимо посещение на лекар. Посещението на спешен център или съвет от личен лекар ще определи правилния терапевтичен режим включващ: антиеметици (за облекчаване на позивите на гадене и повръщане); антидиарици (против диария) превентират риска от усложнения, като не се препоръчват при наличието на диария с примес на кръв или усложнена с висока температура; антибиотици - обикновено не се препоръчват, освен при особено тежка симптоматика или ако е изолиран бактериалният причинител. В най-тежките и протрахирани форми на хранителни отравяния, при деца или хора със съпътстващи сериозни заболявания може да се наложи и лечение в стационарни условия. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета