Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Как българското общество посрещна гръцките зверства в Македония | ||||||
| ||||||
Четите на андартите (дейците на гръцката въоръжена пропаганда) кръстосват Македония, а девизът на един от водачите им – Павлос Мелас, е знаков за целите им: "Българин да не остане!". На 25 март 1905 година андартска чета избива 62 мирни жители на село Загоричане, Костурско. В същото време гръцката общност в България се радва на пълни граждански права, гърците имат училища и църкви, представители в местната власт. Загоричанското клане изостря чувствителността на българите към поданиците на Княжество България с гръцки произход. През април 1905 започват масови протести във Варна, Пловдив, София и в други градове и българите искат от правителството да вземе мерки и да разследва дали гърците в Княжеството подпомагат андартските чети. В същото време българският княз Фердинанд демонстрира близост с гърците, а на 10 април се черкува в гръцката църква в Неапол, Италия. В допълнение става известно, че той е дарил значителна парична сума на гръцката църква. Българското общество остава огорчено от постъпката на своя княз, а правителството не предприема нищо особено. Единствената мярка е да се забрани разпространението на гръцки вестници. Аналогични са чувствата към гърците в Румъния, където правителството взема мерки срещу тях. Едва в началото на 1906 година българите разбират, че андартските акции са финансирани и посредством събрани средства от продажба на лотарийни билети на гръцката държавна лотария в помощ на гръцкия флот в Княжество България, като продажбата се организира от гръцките дипломати. Естествено, продажбата на тези лотарийни билети не е регистрирана и регулирана от българското финансово министерство и на практика е незаконна. Разбира се, с парите не се финансира никакъв истински или въображаем гръцки флот, всичко отива за "сухопътния флот", както гърците наричат андартите в Македония. Скандалът става още по-голям и остава в историята като "Аферата Вардараси", когато българското правителство разкрива схема за набиране на доброволци и въoръжаването им, както и изпращането им като андарти в Македония. Дейността е организирана още през 1904 година от гръцките дипломати в Пловдив и Бургас – Коромилас и Драгумис. И двамата са сред идеолозите на гръцката въоръжена борба срещу ВМОРО и българщината. Всичко това се случва под носа на българските власти. Обстановката става взривоопасна. Причина за сблъсъка става назначението на нов гръцки митрополит на Варна, тъй като владиката е починал, от патриаршията във Фенер изпращат нов владика на име Неофит. На 3 юни варненското гражданство се събира на пристанището и не допуска новият гръцки митрополит да слезе на брега. По пътя дотам множеството минава покрай гръцкото консулство и шумно протестира срещу гръцките кланета в Македония. От консулството отговарят с псувни и закани. В отговор манифестиращите хващат камъни и изпотрошават прозорците на дипломатическата сграда. Опитът на Неофит да слезе на брега се повтаря в края на юни 1906 година, в началото на юли се пуска слух, че той ще опита пак. Тълпата отива до пристанището, чака напразно и на връщане "превзема" гръцката църква "Свети Никола", построена със средства на българина Парашкев Николов. На следващия ден е превзета и болницата "Парашкев Николов". Примерът на варненци е подет и в други градове и в късо време в градовете с гръцко население църквите са иззети от българите. Акцията се ръководи от общограждански комитети под името "Български родолюбец". Тълпата е неудържима, в Пловдив са превзети и петте гръцки църкви, а един гръцки лихвар на име Малиадис стреля срещу множеството българи и убива млад мъж –печатар. Другарите на убития го настигат и го линчуват на улицата. Пристигналите на мястото на убийството жандарми са набити, а едва появата на въоръжени войници успокоява духовете. Българо-гръцките сблъсъци намират своя връх при опожаряването на Анхиало през лятото на 1906 година, като в кървавата междуособица загиват 14 души – 10 гърци и 4 българи. Ненаучила своя урок, само няколко години по-късно България води преговори за сключване на Балканския съюз с правителството на Венизелос, в което участва и старият познайник Коромилас. Резултатите от това политическо решение са видими и днес. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
