Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Изследовател: Ако искаме да разберем на къде отива светът, трябва да опознаем Китай | ||||||
| ||||||
Китайците се опитват да бъдат толерантни, но не им се получава винаги, тъй като те имат едно усещана за превъзходство над останалите, което идва от тяхната история. Те винаги са се смятали за център на света. Самият йероглиф уонджоу означава Средното царство и е един правоъгълник през който минава една линия. Има разлика между обикновените китайци и историческото наслагване на пластовете от 40 века. Китайците четат Конфуций от V век преди Христа, те могат да прочетат това, което Конфуций е написал. Това е една протяжност, която никак не е случайна и китайската цивилизация е нещо повече от едно обикновено държавно образувание. Държавността в Китай започва 223 г. преди Христа, когато един цар покорява и обединява първите три царства, събрани пред 20 и повече века. Мирогледът на китайците се обяснява през тяхната историята, която ни връща повече от 40 и повече столетия назад във времето. Това е културен код, това е ДНК. Културният код са гените, но и традиции, обичаи, правила, които са наложени в този етнос от столетия и се спазват чрез семейството", обясни Пламен Узунов. “Ролята на вярата в китайската държавност е изключително важна, за да разберем един народ, трябва да разберем в какво вярва. За разлика от нашата западна цивилизация, чиито фундамент е християнството, Китай няма разбиране за един Бог и никога не е имал. Китайците са социални същества, и разсъждават, и виждат своето бъдеще и настояще чрез общността. При нас се насърчава индивидуализмът глобално, при тях усещането, че човек е много важен и общността трябва да се съобразява с него е абсолютен нонсенс. От липсата на Бог, който да бъде следван, последствията са смъртната присъда, която присъства още в Китай и от време на време се изпълнява и се базира на това, че човек се е откъснал от общността и не спазва критериите и правилата на общността. След 1990 г., когато се разпадна социалистическата система в света и това беше голям удар за Китай, той загуби своята посока. Тъй като Китай се управлява от изключително мъдри хора, страхотен подбор има там, т.нар. меритокрация - политзаслуги. И тогава те се обърнаха към Конфуцианството и будизма. За тях не може една държава да няма философия, идеология, която да я води. И започнаха да се подкрепят от държавата, да се строят манастири, да се подпомагат монаси като държавна политика. И днес китайците са най-многобройната будистка нация в света. Будизмът не е единобожие, а философия за собствено израстване, която казва, че всеки може да стане Буда, тоест събуден, ако следва определен път и правила. Ако вярваш сляпо в нещо, ти се ограничаваш и не търсиш нищо друго. Индийците са пример за търсещи хора, при тях има многобожие и всеки индиец е търсещ и цял живот нещо развива. А в християнството, и в исляма има много ограничения, така наречените религии на книгата - юдаизма, исляма и християнството", подчерта Пламен Узунов. “Мястото на императора в държавата и битието на китаеца е много важно за днешния ден на Китай. Императорът е повече от един обикновен управляващ, той е почти Слънце, той стой над човека като институция. И не напразно в днешно време ролята на императора олицетворява ролята на китайската държава и тяхната партия. За да се разбере същността и манталитета на китаеца, че държавата е член на семейството. В Китай имат 5-годишни планове, които решават във всяка петилетка да развиват определени направления, технологии, региони. Опитът показва, че 90% от решенията, които взимат се изпълняват с тези петилетни планове. Имат машина, която функционира безотказно. Когато държавата реши нещо, цялата китайска общност тръгва като един и започва да изпълнява. Когато има поставена цел, тя се постига. Ако сравняваме системите, ние не трябва да се ръководим от лозунги, а от това коя система дава резултати. През 1949-1950 г. се основава Китайската република, средната възраст на китаеца тогава е 40 години, в момента е 75 г. 800 милиона души в последните 30 години са излезли от зоната на бедността. 300 милиона души в Китай получават европейски и над европейски доходи. Китай никога не е искал да управлява света в този смисъл, в който ние го разбираме. Китаецът разсъждава перспективно и много прагматично, те са едни от големите търговци в света. Когато Си Дзинпин идва на власт през 2013 г. неговият лозунг е: “Възраждане на китайската нация", тоест връщане там, където тя винаги е била. През XII-XVIII век по различни оценки Китай е произвеждал между 30 и 80% от брутния вътрешен продукт на света. Щатите в най-големият им пик произвеждат 25%. И днес Китай е икономически, развива 80% от световните технологии вече е водещ", сподели Пламен Узунов. “Ако решите да посетите Китай, трябва да се започне първо от древността. Тръгва се от Пекин, Китайската стена, която е символ. Според техните разбирания всеки китаец в своя живот, трябва да намери време да посети стената, за да докосне цивилизацията. Стената е строена почти 20 века, достоявана е, тя е около 6000 км и е един от символите на Китай. Тян ан Мън, най-големият площад в света на който названието означава Врата към небето, и Забраненият град. Китайците съпреживяват своята националност, гордост, чрез посещение на тези исторически места. В момента в Китай до всеки град от 200 000 души има бърз влак. След това е хубаво да посетите Сиян или Ши Ян, на китайски означава западна хармония. Това е мястото от където е започнала китайската държавност, там е и теракотената армия. Във Фло Ян, където се намира клисурата със 100 000 буди, казва се Лонг Мън Шън или Клисурата на дракона. Драконът в Китай символизира императорът. Символите са много важни в китайската култура, митология и т.н. Следва Шао Лин, Кунг Фу, столицата, меката, станала известна от един филм. Хубаво е да се посети Ханджоу, едно голямо езеро-легенда и много важно за китайската държава и история, откъдето започва Гранд канал плавателен канал дълъг 1740 км между Пекин и Ханджоу. Китайците са се страхували от стихията в морето и са си направили алтернативен път от Север на Юг, за да не зависят от морето. След това трябва да минете през Суджоу - Градът на поетите, където всеки китаец мечтае там да живее. След това трябва да отидете и в Шанхай", поясни Пламен Узунов. Пламен Узунов е посещавал Китай, повече от 20 пъти, тази година ще го посети за трети път, но всеки път се изненадва от китайците. “Самите хора в Китай са най-голямата забележителност, защото от една страна те живеят в цифров затвор, но това е част от тяхната културна идентичност, те винаги са живели така. Не са имали свобода, за да я губят, затова при тях това е естествен начин на живот - императорът, държавата, партията. Важно е да има резултати за китайците, когато критикуват властта то е в рамките на съществуващата организация, те не искат смяна на организацията. В последните 10 века Китай винаги се е разширявал чисто териториално, като е поглъщал своите противници", заключи Пламен Узунов. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
