Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Илиян Кузманов: Третият ми проект ще разочарова много хора, с които пътят ме е срещнал в България | ||||||
| ||||||
Пренасяме се във Великобритания и включваме Илиян Кузманов. Каква е формулата за успех? Илиян Кузманов е определян от украинските медии за един "тъмен Дон Кихот, срещнал доста страшни мелници по своя път“. Казвам добър ден, здравейте. Добър ден, здравейте. Вашите книги се радват на широко отразяване и много внимание от световните медии. В Украйна сте уважаван много, колегите журналисти ви определят като, както вече казах, "тъмен Дон Кихот, срещнал доста страшни мелници по своя път“. Така ли е? Разкажете ни. В общи линии историята с Украйна започна по интересен начин. С един украински модел правихме една коледна реклама за книгата ми и след това се бяха появили едни такива неприятни коментари в социалните мрежи за нея и даже се беше стигнало и с това, че имах проблеми и с "Уикипедия“ страницата, също някакви коментари имаше. И в един момент се включиха и украинските медии и направихме доста интересна серия със статии с тях. Но в интерес на истината, за "страшните неща, които съм виждал по пътя си“, ако трябва да бъда честен, това са повече качества като например бездушието и безразличието. Това е за времето, в което съм бил в България, например страшно неприятно впечатление ми направи изразът, че "всеки сам си преценява“, защото след него идва и неутралитетът, и апатията, и нежеланието да бъдем част от каквото и да е, да заемаме каквато и да е позиция, камо ли да имаме наше мнение в действителност какви са добрите и какви са лошите неща. Страшно нещо, това, което бях видял, е, това как например обикновените хора се превръщат в това, което не им е харесвало, и стават точно това, срещу което са роптали. Де факто те се превръщат в съучастници. Едно от най-страшните неща, които бях видял в България, беше това, че хората вярват в съдбата им, че е предопределена отнякъде другаде, и по този начин те губят вярата в самите себе си, губят вярата в свободния си избор и изобщо ако говорим за свобода, даже у нас думата "свобода“ се е превърнала в нарицателно, ние я използваме като "свободия“, което не бива да бъде така, защото в крайна сметка по този начин й се вменяват някакви други неща, като това, че например сме били роби и някой нещо ни е подарил. Така че това са страшните неща, с които аз съм се сблъсквал, и страшните неща, които съм видял. Иначе отделни случки като с украинския модел – опитвам се да ги приемам с по-забавната страна и да извличам максимално ползата от тях и негативното да го направя позитивно. Подкрепата за Украйна, знаете, има много изражения, сред които предоставянето на финансова, материална помощ за страната, осъждане на руската агресия и налагане на санкции срещу Кремъл. Една година по-късно – какви са вашите наблюдения от тази жестока агресия? Ако трябва да погледнем малко по-назад даже от конфликта в Украйна и ако трябва да погледнем дори и КОВИД кризата, дори и кризата със Сирия, и ако това го приемем, че е бил някакъв краш тест изобщо за нашата евроопределеност и за това какво място ние заемаме в света, мисля, че до голяма степен се проваляме, защото в крайна сметка това, което виждаме около нас, дори днеска виждаме един подем на евроскептиците, на едни хора, които искат други неща. И в крайна сметка мисля, че наистина е назрял моментът, в който ние в действителност трябва да поставим нещата на масата и да си зададем въпроса в кой свят искаме да живеем и по какъв начин искаме да живеем, защото в крайна сметка Европа – да, тя е място, в което има различни хора, различни народи, но в крайна сметка е като едно семейство. Ние живеем с различията си, но споделяме и едни общи правила, които са валидни за всички. Ние по принцип би трябвало да си отговорим искаме ли да бъдем част от Европа и искаме ли да ги споделяме тези правила, защото не можем да живеем между два свята. В крайна сметка, толкова много време мина и ние продължаваме да се лутаме и продължаваме да сме неопределени за доста неща. А по принцип за Украйна аз единствено мога да изкажа възхищението си за украинския народ и тяхното желание и смелост да отстояват свободата си. Г-н Кузманов, какво се промени за вас, след като успяхте да влезете в топ 20 по продажби на Amazon? За мен писането по принцип е хоби. Това, което винаги ми е носило, да седна и да се изправя пред белия лист, е било удоволствие. Така че всичко това, което ми донесе топ 20 на Amazon, и всичките останали неща, които се случиха след това, беше, че аз просто използвах момента и това, че бях по-разпознаваем, да се опитам да реализирам в действителност важните неща, които бях правил преди това и се бях опитвал да правя. Това бяха моите социални проекти и нещата, които по принцип правя. Така, да. А иначе, ако говорим чисто за печалби от продажбите – мисля, че то е малко несериозно, от гледна точка на това, че книгата я представих на едно балканско книжно турне в няколко страни – Македония, Румъния, Сърбия, Турция, което продължи повече от два месеца. Само ако реално погледнем хотели, целия бюджет на това нещо, което реално си беше мащабно от литературна гледна точка. А още повече пък и самата книга, подарих дигиталното копие на български, както направих и с втората книга, с желанието си, защото в крайна сметка аз се опитах да ги вкарам нещата в кауза и с желанието си да демонстрирам, че в крайна сметка читателите в България трябва да имаме достъп до дигиталното съдържание на библиотеките, защото реално, ако се замислим, самият Европейски съюз плаща страшно много ние да дигитализираме целия библиотечен архив, но това нещо се бави страшно много, и в същото време ние виждаме как изчезват едни стотици милиони по библиотечна мрежа – мисля, че имаме над 3500 читалища плюс библиотеките. И всичко това са в крайна сметка сметки, разходи, а ние виждаме в каква икономическа криза сме в крайна сметка и че тези пари в действителност могат да бъдат използвани по един много по-разумен начин. Да, това е така. Така че това се опитах да направя с книгата. Г-н Кузманов, вие пишете и издавате любопитни книги с провокативни заглавия. След успеха на първата и втората ви книга знаем, че работите и по трета такава. Може ли да ни издадете малко за нея? От какво се вдъхновихте този път? Третият проект ще бъде за времето ми, прекарано в България. Това беше един такъв период след мисля че почти 15 години. Първо бях в Канада, след това във Великобритания и в един момент се върнах в България. И доста неща се опитах да направя, доста неща не се случиха и с третия проект ще разкажа за времето ми в България. Но той ще бъде един доста по-различен от книгите, които сме свикнали да виждаме. Реално това ще бъдат много формати, прелетени в едно, видео, документалистиката, попарт, медии. Книгата ще бъде с много пълно онлайн съдържание, допълнително съдържание, което читателят ще може да види на различни езици. И със сигурност третият проект ще разочарова много хора, с които пътят ме е срещнал в България, но в крайна сметка аз смятам, че това е част от демокрацията и понятието свободен човек, защото в крайна сметка ние трябва да казваме нещата, не само за нещата, които ни харесват, но трябва да казваме и нещата, които не ни харесват, и да показваме какво и как искаме да бъде или как смятаме, че трябва да бъде. Между другото са два проекта, които в момента подготвям. Другото е една много историческа книга, която пък връща много назад във времето, родова книга, с която и ще разгледам доста интересни детайли, пък и в крайна сметка произхождам от доста интересно семейство и ще се опитам да докосна един друг такъв доста пиперлив момент в понятието, това, че сме били роби, дали сме били свободни хора, защото например аз лично много се обиждам, когато чуя някаква такава дефиниция. Още повече, в крайна сметка за мен свободата е в това, че хората да могат да правят избор, да имат лична инициатива и моето семейство го е правило това доста назад във времето. И това ме провокира да ви попитам какви са принципите ви за живот и какви неща ви правят впечатление днес? Да започнем може би с това, че винаги търся духовното удовлетворение от нещата, които правя, от действията, постъпките си. И ми се иска да има нещо по-голямо, в смисъл, да не свършва само с мен и с доставянето на себе си на удоволствие. Аз де факто изпитвам удоволствие с това да доставям удоволствие на другите. Вярвам в същото време в егоизма и в индивидуалността, в това, че човек е уникално творение на Бог и проявявам уважение към разнообразието и различията, търся божественото във всичко, във всички народи, култури, вери, в различните изследвания, в науката, в различния човешки опит. Придържам се към максимата да се опитвам да правя повече от това, което се очаква, да си поставям сам високи очаквания и да ги надскачам и сам да се регулирам в нещата, които правя, правилни ли са или не са правилни, да осмислям, да се спирам, да гледам заобикалящия ни свят преди да взема важни решения. И да поемам отговорност в крайна сметка за действията си сам пред себе си, пред собствената си съвест. В действителност на получаване на максималното удоволствие, но то идва от това да служа с каквото имам, с каквото мога. Винаги да е през призмата на любовта и на справедливостта, защото смятам, че любовта винаги побеждава всичко. Разкошен финал на нашия разговор. Да, любовта винаги побеждава, и аз смятам така. Благодаря ви много за това, че бяхте наш гост. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
