Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Филм разказва за невероятната история на дарителя проф. Минко Балкански | ||||||
| ||||||
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със създателката на филма Владина Цекова. Г-жо Цекова, какво ви накара да направите този филм? Аз познавам проф. Минко Балкански от повече от 10 години. Разбира се, преди това не бях чувала за него. Всяка година той е идвал в България, за да връчи медали на най-изявените ученици в неговия учебен център в Оряховица, и не само там, а в различни училища в цяла България, а аз го дебнех, за да мога да направя интервю. Докато не дойде един момент преди 2 години, когато той беше на 96 години, в което време ми се обади моя приятелка, която беше при него на гости, заедно с нейния син – Надежда Хаджийска, тя живее в Лондон, а нейният син е ученик на професора. И тъй като от време навреме те ходят на гости на професора във Франция, бяха там, и тя ми се обади и ми каза: "Знаеш ли, професора вече няма да идва в България, защото е на 96 години и не може вече да лети, да идва. И каза: "Колко ще бъде хубаво, ако отидеш в една телевизия, да помолиш да направят филм за него“. Разбира се, аз отидох в една телевизия, няма да казвам коя, уговорихме се, много им хареса идеята, събра си целият екип там и се уговориха с професора в определено време да отидат да го снимат. Мина се време, пак ми звъни моята приятелка и казва: "Знаеш ли, от екипа са се уговорили, че в понеделник ще дойдат да снимат професора и часове преди да дойдат са се обадили да кажат, че няма да отидат да снимат филма за него“. И тя беше възмутена от начина, по който са реагирали от екипа. И ми казва това нещо, а аз и казах: "Ами ще отида в друга телевизия, разбира се, няма никакъв проблем.“ И съответно тя ми се обади и каза: "Знаеш ли какво, вземи един оператор и елате и направете този филм за проф. Минко Балкански“. Защо го направихме? Защото този човек има много какво да каже. Аз съм правила с него поне минимум 10 интервюта, в които той всеки път разказва такива хубави неща. И толкова вдъхновяващ, и толкова докосващ с всички послания, които прави към младите хора, към нас, възрастните, че то няма как да не поискаш да отидеш и да чуеш още и още за неговия живот, за невероятната съдба, която той има всъщност. И така направих – обадих се на един приятел оператор, станахме, отидохме. Друг наш приятел пък ни помогна, той ни купи билетите. Ние, с оператора решихме, че тъй като става въпрос за филм за най-големия съвременен дарител в образованието на България, нашия труд, време и енергия да бъде подарък, да бъде дарение също. Т.е. този филм е дарение. И го направихме с най-голямо удоволствие, защото проф. Минко Балкански заслужава с всичко, което е постигнал. Така че, в общи линии, така направихме филма. Но съдбата му е изключително невероятна. Нека да разкажем малко за нея, защото сигурно има хора, които нищо не са чули. Ако може да ни разкажете и да представим неговата личност. Проф. Минко Балкански е от едно старозагорско село, всъщност две села: едното е Крива круша, селото на неговата майка, и село Оряховица. Той е от едно най-обикновено селско семейство. Бащата е с четвърто отделение образование, майката най-обикновена домакиня, но Минко Балкански от малък расте буден. И той още в училище, още по това време, представете си, това е преди 80, миналия век, в началото на миналия век, още тогава на него му хрумва идеята да взима две години в една. И казва на баща си: "Татко, на мен ми е скучно в училище, аз искам много още да науча. И затова много те моля, иди при министъра и говори, защото в училище не ми разрешават да взема две години в една“. Естествено учителите, директорите, те не могат да си представят, че може да има такова дете, което да иска такова нещо. И бащата казва: "Ми щом ти искаш нещо, ще отидеш сам да си свършиш тази работа“. И той се вдига, ученикът, отива в Панагюрище тогава, по време на войната Министерство на образованието е било в Панагюрище – намира Министерството и получава разрешение да вземе две години в една. Връща се и така той завършва образованието си на 15-годишна възраст, на 15-годишна възраст постъпва в Софийския университет, а на 16-годишна възраст, както той се изразява "с един истински фалшив паспорт“ той напуска България, защото той не е имал възможност да излезе от България по друг начин и се е наложило. Ще разберете от филма как се е случило да вземе такъв паспорт, и той с този паспорт става и заминава за Франция. Той е мечтал от малък да стане голям учен физик и се е посветил на това нещо. И наистина той отива и сбъдва мечтата си. Това е един филм за сбъднатата мечта и затова, че няма нищо невъзможно, както самияТ проф. Минко Балкански във филма казва. Защото ти да искаш нещо да постигнеш в онова време, в началото на миналия век, без да знаеш въобще къде е Франция, къде е Париж, въобще къде си тръгнал, но ето, че се е случило. Дори той много искал да учи в Москва, но по онова време е имало руски офицери, които са разпределяли по къщите, и в тяхната къща е имало един руски офицер, който свирил на цигулка, пък Минко Балкански също е свирел на цигулка – свирил е на неговата цигулка, говорили са си и малкият Минко казал на офицера: "Аз много искам да стана световен учен физик и ще отида в Москва да уча“. Пък руският офицер му казал: "Как така. Я погледни, в твоята стая толкова много портрети има на Менделеев, на големи световни учени, химици, физици. Всичките те са взели образованието си в Париж, в Цюрих, в такъв род големи градове и центрове, където има много научни институти, където можеш да завършиш образованието си в университети“. И той тогава решава, тогава идва това желание да отиде във Франция. И аз лично много се чудя как това селско семейство са пуснали това малко дете на 16 години да замине за някаква си Франция, някъде там, за да може да си следва мечтата. Но те са го подкрепяли. И най-интересното е – вие ще чуете и ще видите и във филма, че вътре има цитирани, съвсем малко, разбира се, цитати има от текстовете на писмата, които бащата на Минко Балкански е изпращал във Франция. Минко Балкански, професорът, има събрани 3000 писма от своя баща, докато е бил във Франция. Той още е там, разбира се, той е жив и здрав, на 97 години. И тези писма са най-скъпото нещо, което има, както той казва. Та, във филма ще чуете кратки откъси от тези писма, които са изключително докосващи, толкова грамотно написани, толкова хубаво, с такава любов. Баща му много красиво е писал – ще видите и самите писма, има ги снимани. Аз съм изненадана как може един човек с четвърти клас образование – то всъщност е било отделение, да има такъв изказ и да бъде толкова грамотен. И да се сети да купи на детето си цигулка, когато е бил на 6 години. Въобще, те са били едни будни, будни селяни. Той вероятно не е могъл да се върне в България дълго време? Той най-вероятно и езика не е заел в началото. О, разбира се, разбира се. Той заминава, първо се настанява там при една жена, при която го изпращат, в Бордо. Тя му казва, че най-напред ще започне да обработва градината му, а не да учи. Обаче той много е искал да учи, както и да е. И в общи линии той остава там, започва да учи, доказва се. А кога започва всъщност дарителската си дейност? Той става професор на 28 години и започват да го изпращат навсякъде по света, да бъде преподавател в Калифорнийския университет, във всякакви други университети. Той е преподавал в десетки университети по цял свят. И навсякъде са го следили службите. Те са искали по някакъв начин да го върнат в България. Разбира се, той е бил невъзвращенец. Имало е такива перипетии с нашите служби. Та, 50 години той изобщо не се е връщал в България поради тази причина, докато накрая вече, когато пада Желязната завеса, те му предлагат да му връчат наградата doctor honoris causa за всичко, което е постигнал като учене. Разбира се, Франция му е дала тази възможност да се образова и да стигне тези висини. Така че той пристига в България, получава тази докторска степен doctor honoris causa в Софийския университет. И както каза той, "И после можах да се върна във Франция“. Много, много интересни неща разказа, изключително невероятна съдба. Синовете му, и те са много отдадени на науката. Въобще, много интересни неща ще научите от филма, макар че това е само 45 минути, но сме извадили есенцията от всичко. Във филма разказвате и за самата му дарителска дейност може би? Дарителската му дейност започва в момента, в който стъпва в България. Той си го е мечтал през цялото време там, защото 50 години не е могъл да се върне. Когато той пристига на 60-сет годишна възраст, той абсолютно веднага създава фондация на името на своя баща Миню Балкански“, абсолютно веднага създава учебен център в село Оряховица, където да ходят да се обучават през лятото деца, които имат талант и искат да се занимават с физика, химия, информатика, компютърни науки, математика, архитектура и всякакви такива науки. Включително прави пленери за изкуство, за музика, рисуване и всякакви неща. Той започва всячески да се занимава с това нещо и да помага на българските деца. Както казва той "Няма по-добро от това да дариш за образованието“. Няма по-добро за една България, за едни деца от това да помогнеш в образованието. И затова той го прави. Той е заедно с един американец, който е помагал на Европа някога и е подарявал компютри за училища. Той се среща с него и му казва "Защо не помогнете и на България?“. И заедно с този американец той дарява 140 училища в България и ги обзавежда с компютри във време, когато не всички имаха компютри. То накрая на филма не ни стигна времето да изпишем всичко, всичко, което е направил – спортни площадки, отделно домове за сираци, отделно домове за възрастни хора са реновирали. Самият учебен център, в който преподава и Теодосий Теодосиев – известният наш преподавател физик, преподават на абсолютно доброволни начала големи учители, професори по тези науки. Децата се записват и всяко лято прекарват там. Той е направил една изключително добра база, за да могат да отседнат там, да се чувстват добре и да могат да попиват знания в науката. Да не говорим, че негови студенти, негови ученици в момента са професори и оглавяват големи научни институти и университети по цял свят – българи. И той каза "Изумителни са българските деца, изключително талантливи са и аз няма да спирам да помагам, докато съм жив“. И до ден днешен – той е на 97 години, макар да не идва в България вече, той продължава да помага на българските деца. Дори ги кани тези, които са по-изявени, при него във Франция, да са под крилото му, да им прави контакти, да може да им даде полезна изява и да могат да стъпят на пътеката на науката, за да могат да се развиват. И той постига изключителни успехи. Да ви кажа, аз съм много впечатлена от него. Филмът е сниман в Париж, в неговото жилище и в имението, където той седи повече време, в Нормандия. Занимава се с градината. Всеки път, когато му се обадя по телефон и го попитам: как сте, професоре, той казва "Добре съм. Аз съм като момче. Чакам само да стане хубаво времето, за да се занимая с градината ми“. Изключителен човек, изключителна личност. Трябва да го познаваме, наистина трябва да го познаваме. Би било добре, защото не се раждат често такива личности като него. Нека да поканим на премиерата на филма! На 6 март от 18.00 часа, Дом на културата "Борис Христов“ в Пловдив. Предния ден ще бъдем пък в Карлово, в библиотеката. И въобще, малко по малко обикаляме България. Първата прожекция беше в Париж, разбира се, за да може той лично да види прожекцията и да се срещне с хората. Заповядайте, нека да дойдат повече хора, да се докоснат до този прекрасен човек. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Спряха строеж в столичен квартал
15:42 / 03.03.2025
Коцето не може да прежали Митьо Пищова
21:58 / 04.03.2025
Земетресение в Старозагорско тази сутрин
09:08 / 03.03.2025
Това са храните, които ни карат да ядем по-малко
09:10 / 04.03.2025
Безценни трикове за справяне с болката
15:14 / 03.03.2025
Развяха най-дългия трибагреник в Русе
12:57 / 03.03.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
