Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Ензимите, които стоят в основата на храносмилателната система | ||||||
| ||||||
Според специфичния субстрат ( вещество), което разграждат, храносмилателните ензими биват следните видове: – Амилази – разграждат сложните въглехидрати (полизахариди) до по-прости захари. В човешкия организъм се различават два вида амилаза – слюнчена амилаза – секретира се от слюнчените жлези в устната кухина и започва процесът на разграждане на нишестето ( скорбялата) още при акта на дъвчене. Другият вид е панкреатичната алфа-амилаза, която се секретира от задстомашната жлеза ( панкреас) и продължава процесът на храносмилане на полизахаридите в тънкото черво до малтоза и други дизахаридни остатъци. Протеази (пептидази) – катализират разграждането на белтъците до по-малки пептиди и аминокиселини. Те биват три основни вида: – Пепсин – активен в стомаха, където разгражда белтъците до пептиди – Трипсин и химотрипсин – произвеждани от панкреаса, те продължават разграждането на пептидите в тънкото черво; – Пептидази – ензими, които завършват разграждането на късите пептидни вериги до аминокиселини. – Липази – разграждат мазнините до глицерол и мастни киселини. Функционират основно в тънките черва и се нуждаят от присъствието на жлъчни киселини, за осъществяване на процесите на разграждане. Дизахаридази и други ензими – разграждат специфични захари: – Малтаза – хидролизира малтозата до две молекули глюкоза. – Лактаза – разгражда лактозата (млечната захар) до глюкоза и галактоза. – Захараза – разцепва захарозата на глюкоза и фруктоза. – Целулаза – разгражда сложният полизахарид целулоза до глюкозни остатъци, като не се секретира естествено в човешкият организъм. Храносмилателните ензими са биологично активни молекули, белтъци по своята химична природа, които играят ключова роля в процеса на разграждане на хранителните вещества до по-малки молекули, които могат да бъдат усвоени от организма. Те се секретират от различни органи на храносмилателната система и работят чрез катализиране на химични реакции, необходими за метаболизма на въглехидрати, белтъци и мазнини. Видове храносмилателни ензими и техните функции Според специфичния субстрат ( вещество), което разграждат, храносмилателните ензими биват следните видове: Амилази – разграждат сложните въглехидрати (полизахариди) до по-прости захари. В човешкия организъм се различават два вида амилаза – слюнчена амилаза – секретира се от слюнчените жлези в устната кухина и започва процесът на разграждане на нишестето ( скорбялата) още при акта на дъвчене. Другият вид е панкреатичната алфа-амилаза, която се секретира от задстомашната жлеза ( панкреас) и продължава процесът на храносмилане на полизахаридите в тънкото черво до малтоза и други дизахаридни остатъци. Протеази (пептидази) – катализират разграждането на белтъците до по-малки пептиди и аминокиселини. Те биват три основни вида: – Пепсин – активен в стомаха, където разгражда белтъците до пептиди – Трипсин и химотрипсин – произвеждани от панкреаса, те продължават разграждането на пептидите в тънкото черво; – Пептидази – ензими, които завършват разграждането на късите пептидни вериги до аминокиселини. – Липази – разграждат мазнините до глицерол и мастни киселини. Функционират основно в тънките черва и се нуждаят от присъствието на жлъчни киселини, за осъществяване на процесите на разграждане. Дизахаридази и други ензими – разграждат специфични захари: – Малтаза – хидролизира малтозата до две молекули глюкоза. – Лактаза – разгражда лактозата (млечната захар) до глюкоза и галактоза. – Захараза – разцепва захарозата на глюкоза и фруктоза. – Целулаза – разгражда сложният полизахарид целулоза до глюкозни остатъци, като не се секретира естествено в човешкият организъм. Процесите на храносмилането са сложни и включват участието на различни органи, ензими и други фактори, които съвместно ги осъществяват. Те започват още в устната кухина и пълното им протичане включва участието на стомаха, жлъчния мехур, панкреаса и най-вече тънките черва, където по-голямата част от ензимите осъществяват своите функции. Устна кухина – храносмилането започва с механичното раздробяване на храната и действието на слюнчената амилаза върху нишестето. Стомах – киселинната среда активира пепсина, който започва разграждането на белтъците. Тънко черво – основният етап на ензимно храносмилане, включва участието на дванадесетопръстника, йеюнума и илеума. Панкреасът секретира амилази, протеази и липази, а чревните клетки отделят допълнителни ензими за окончателното разграждане на хранителните вещества. Абсорбция – след като хранителните вещества са разградени до най-малките си компоненти, те се абсорбират в кръвообращението и транспортират до клетките. Целият процес на храносмилането зависи, както от правилната функция на органите, които участват в него, така и от други фактори като pH на средата, концентрацията на субстрата и количествени и качествени характеристики на синтезираните ензими. Кога се налага приемът на ензими “отвън"? В някои случаи, поради причини като органна недостатъчност ( следствие на хронично заболяване или хирургичното отстраняване на даден орган на храносмилателната система) или вродени състояния, определени ензими не могат да бъдат произведени в достатъчни количества или да изпълняват правилно функциите си. Именно тук се налага приемът им “отвън" под формата на концентрирани хранителни добавки. Ето накратко и други случаи, при които се налага приема на ензими: – При екзокринна панкреатична недостатъчност (EPI) – липса на достатъчно панкреасни ензими, напр. при хроничен панкреатит или муковисцидоза. – При лактозна непоносимост – добавянето на лактаза помага за разграждането на млечната захар. – При цьолиакия – в някои случаи помагат при увреждане на тънкочревната лигавица. – При хронични възпалителни чревни заболявания (IBD) – напр. при болест на Крон, улцерозен колит или синдром на бактериален свръхрастеж (SIBO). След операции, засягащи храносмилателния тракт – напр. гастректомия, байпас операции. Кога приемът на храносмилателни ензими действа благоприятно? Не винаги е необходимо да има налично патологично състояние, за да се прибегне до употребата на храносмилателни ензими като хранителна добавка. Ето случаите, при които тяхната употреба е обоснована, без да е налично болестно състояние: Подобряване на храносмилането – при усещане за тежест, подуване или дискомфорт след хранене. Оптимално усвояване на хранителни вещества – за хора с малабсорбция на мазнини, белтъчини или въглехидрати. Подкрепа при диети с високо съдържание на протеини, мазнини или дори целулоза – за по-лесно разграждане на храната. Облекчаване на симптоми на раздразнено черво (IBS) – намаляване на газове, подуване и спазми. Подкрепа за възрастни хора – с напредване на възрастта секрецията на ензими намалява. Източник: forlife.bg |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
