Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Емил Миразчиев, "Изкуство днес": Търсим света, който всички желаем | ||||||
| ||||||
Това е 30-то юбилейно издание на Седмицата на съвременното изкуство. Тази година темата му е "За по-добър свят“. Защо точно тази тема избрахте? Ами това е едно продължение от миналогодишния проект, който се казваше "След войната“, но тази войната така или иначе не приключва и желанието ни като артисти беше до откриването на миналата година септември месец тя да е приключила – както виждаме и втора война ще заформя. И цялата идея беше какво правим след войната, как да търсим света, който всички желаем, без войни, без конфликти. Явно това е една артистична и не само, може би идеалистична страна на човечеството. И за това направихме едно продължение "За по-добър свят“, като тук артисти се опитват или поне дават посоки, задават въпроси, в края на краищата решението трябва да е общо, на всички нас. Така че мисля, че това е една много важна тема, която касае всеки един от нас. И всички тези теми се застъпват тук, както и в анонса на концепцията към проекта, за това по какъв начин светът около нас, с всичките тези екологични проблеми, с тази инвазия на човечеството срещу природата, за всички тези неща с миграции, с различни потоци на човечество, което търси наистина по-добрия свят. Така че мисля, че темата е много актуална и важна за нас. Тя говори и за един стремеж наистина, защо не. Да, абсолютно. Да. Точно това е. По повод юбилейното издание, все пак, какво е по-различното тази година в Седмицата? Да, доста неща са по-различни. В края на краищата 30-годишна история на даден проект в областта на съвременните изкуства е нещо уникално за страната ни. Допреди 4 години ползвахме Баня "Старинна“, където я развихме като Център за съвременни изкуства и тук се състояха изложбите на Седмицата. От 4 години тя е затворена и ние изнесохме проектите си в публичното пространство. И тази година, тъй като е 30-о юбилейно издание, с молба към заместник-кмета г-н Пламен Панов, отворихме това знаково пространство Баня "Старинна“. И всички единодушно избухнаха в радост, че отново това пространство ще бъде наситено с културно съдържание. Съответно, какво е новото – включиха се две от галериите в Пловдив, които се занимават в областта на съвременното изкуство – галерия Cu29 пряко се включи в проекта и галерия "Сариева“, която се включи със собствена изложба и собствена продукция в знак на уважение към проекта Седмица на съвременното изкуство. Това е новият момент. Друг момент е, че в публичното пространство включихме и различни райони в града, което е в контекста на децентрализация на културата, което е също в контекста на по-добрият свят – не да бъде само централизирано, за центровете на градовете, а да отива и в по-малки райони, както и с по-малки градове. Така че това са две доста различни и нови неща на Седмицата. И наистина като е 30-то издание, то е по-мащабно, по-видимо, по бих казал провокативно. В последните дни реакциите на гражданите са както за всичко останало "За“ и "Против“. Да, разделени сме. Обществото е разделено. Но то това е хубавото и в края на краищата това е и смисълът на съвременното изкуство в публични пространства. Да предизвиква дебати. Да предизвиква, да. И съответно ние държим на високото качество. Искам да кажа, че в Седмицата на съвременното изкуство винаги сме държали на високо качество, което е нашата отговорност. И виждам, че имате големи имена, световно известни тази година. Абсолютно. То почти всяка година е така. Който следи, тук са минали едни от най-големите артисти, които се занимават в областта на съвременното изкуство. И тук сега в момента, в първата зал,а с една огромна артвидеоинсталация ни посреща Ширин Нешат, която е, не зная дали да я представя.. Кажете, кажете да чуят нашите слушатели. Тя е многократна участничка във Венецианското биенале, носител е на наградата "Златен лъв“ в кинофестивала във Венеция. Тя е артист, който е от Иран, но дълги години живее в Америка. Тя е знакова фигура, лице, дори колегите като влязат, викат: "Е как така сте я докарали, как така Нешат е тук? Викам: Ами така“. Просто хареса й темата, хареса и това, което правим като история в Сдружението "Изкуство днес“. Виждаме тук и Таня Остоич, която е една от пърформанките в историята на изкуството във феминистичното движение и много силни пърформанси прави. Тя направи един пърформанс преди откриването пред галерия "Капана“ на главната улица и има огромен интерес към нея. Съответно има и други артисти, които са значими. Не мога да ги избера всички, защото те вече колко са, не знам дали съм ги преброил. Както има един баланс между международни звезди и артисти от България, които се изявяват в чужбина, като Ninavale – тандемът Валентин Стефанов и Нина Ковачева, които живеят не знам вече, не ги броя, повече от 20 може би години в Париж. Те са много активни на международната сцена, по биеналета, триеналета, международни проекти, имат и награди. Така че включили сме и млади артисти от Пловдив. Общо взето идеята ни е да има една съизмеримост, равнопоставеност, балансиране, както между международни звезди, така и български и местни автори, които работят в Пловдив, защото това е много важно и наша отговорност е да развиваме съвременната сцена в Пловдив. Това е начинът, по който те се срещат заедно тук, виждат някак си, съпоставят се, общуват заедно, и това е много важно за техния опит, за да могат да набират скорост. Доста интересни хрумки има. Като цяло съвременното изкуство като че ли е една философия и човек трябва да се докосне и да го разбере.Но и не е задължително да го разбереш точно по начина, по който художникът е искал. Не знам, но може би това е важно. Защото, нали сме в Европа и винаги казваме "да, ние сме в Европа“, но някак си много изоставаме в този смисъл, защото съвременно изкуството се учи в училищата, дори в детските градини, хората ги водят на изложби. Въобще има програми за обучение и разяснения. И когато едно дете има познания в областта на съвременното изкуство, то става след това публика, която търси това изкуство. Докато в България все още сме някак си назад в това нещо. Да, повече са отрицателните коментари като че ли тук. Да, и това ще ти каже, че донякъде имаме някак си проблем тук. Някаква липса, може би. Да, липса, недостатъчна информираност, първична реакция, което не е лошо донякъде, но все пак тези неща, които се предлагат, те имат смисъл, имат концепция, има защо да са направени. Да кажем, имаше преди откриването акция на Дан Тенев, който е знакова фигура в нашето изкуство и е известен с тези мобилни надуваеми скулптури. Той направи една самоопределяща се, самоформираща се скулптура, която е един обикновен найлонов ръкав. Това беше тукна Столбите на Каменица, при буквите. Обяснете ни всъщност какво искаше да каже авторът с тази инсталация. Той се надува и той просто почва да променя и навлиза в пространството и околността, около стълбите на Каменица. И всички започнаха: А, какви са тези боклуци?! Какво е това? Подобна реакция има в други градове – той го направи и в галерията в Стара Загора преди няколко месеца, и там също казаха: "Какви са тези найлони и какви са тези простотии?“ и т.н. Но какво искаше да провокира авторът с това? Да, има такива реакции, пък камо ли в едно публично пространство, където хората не са чак така толкова запознати. И цялата идея беше, тъй като стълбите на Каменица всички знаем колко изчистени бяха, колко монолитно и мощно стояха. И трябваше да има една много деликатна намеса там. А то какво се получи? Всеки прави нещо на тези стълби на Каменица. Айде Мильо, айде букви, айде там водопадчета от Дубай привнесени, стъкларии, с какво ли още не се напълни визуално и се пренасити. Така е, да. И ние викаме: Дайте на връх това още едно да сътворим, за да се видим за какво става въпрос. И именно това е тази реакция срещу тази пренаситена визуална среда. И в един момент други готвят да ни сложат още някакъв обект там отгоре, което вече става прекалено. И това е да се замислим по какъв начин ние сме отговорни за средата, която ни заобикаля, по какъв начин всички тези намеси се осъществяват. Хубаво, някакъв частен реститут намерил пари, ще сложи там Мильо. Ама това е публична среда. Иска се дебат, иска се обществено обсъждане, иска се да се огледа от всички страни. Когато има нещо, което е в средата, която всички ние ползваме, би трябвало всеки, все пак да си каже мнението. Има и професионалисти, които могат да огледат, имаме есперти, които се занимават със ситуиране на паметници. Всички тези неща не са случайни, не е просто всеки да се слага каквото си иска навсякъде. И в един момент тази акция иска да каже точно това - къде е нашата отговорност, по какъв начин ние я използваме, по какъв начин ние влагаме в това пространство определен смисъл и значение. Така е и с част от другите инсталации, които са в публичното пространство, които пак искат да кажат нещо. Да кажем, един "Вълнолом“ на Севдалина Кочевска, направен от неръждавейка, около 3-метров, той е поставен пред кино "Космос“. Ние всички знаем, кино "Космос“ е другата болка на пловдивчани. То е нещо, което е извоювано от гражданското общество, защото то ще се превърне в един паркинг, но граждани се вдигнаха, извоюваха го, защитиха го, то остана като такова. Но виждаме колко години вече то се руши дори, не само, че не се оправя. Да се надяваме, че ще тръгне все пак. Да, има проект одобрен, дори ние като мислихме да го слагаме там, те казаха: "Ами то ще е оправено за септември“. Обаче, ето, не е оправено, но се надяваме да тръгне. Та, идеята беше на този вълнолом, който защитава брега от вълните по този начин, поставен в тази среда, където няма вода, той да защитава, защото въобще защитата на културата е много важно също в този контекст на "По-добрия свят“. Идеята е той да се движи из града на такива общо взето болни места – защо не и пред някоя сграда на Тютюневия град, където ги събориха и опожариха, защо не и пред нещо друго в момента. Така че всички тези намеси имат някакъв смисъл. И другото е на Иван Иванов, който е заедно с една моя инсталация към друг проект, който е "Изкуство за зелено бъдеще“. Той е отделен проект, който е към Програма на "Пловдив 2019". И тези два проекта са към 2019. Темите са близки, по някакъв начин, както в двете галерии, този проект се включи и към Седмицата с две инсталации. Едната на Иван Иванов - седем светулки, които кацнаха на Братската могила. Нещо, което стои изоставено, ограбено, като искаме да се съживи. Т.е., тези светулки по някакъв начин осветяват места, които не са интегрирани в града ни, както се казва, пълноценно. И това е един знак, който иска да каже, че към Братската могила трябва също да се насочи един ресурс общински, мисля че е общинска сграда, да може и там да се върнат тези откраднати глави и ръце на великолепните скулптори на Далчев, за да може тя да се отвори. Дори имаме идея и призив, това да е първият музей на града ни, който е 24 часа отворен, за да може по всяко време хората да го посещават, да релаксират, да се отпуснат, да си говорят и т.н. Може би трябва по-често да обясняваме, да обяснявате вие, специалистите, защото хората наистина трудно разбират съвременното изкуство и посланията му. Абсолютно, да. Ние слагаме някакви табелки, пак се опитваме, правим нещата и някой е разбрал, някой не е разбрал. Другото което е, когато говорим за децентрализация, за Братската могила и отидохме малко по-далече, в квартал "Прослав“, където Живка Валявичарска изгради една кръщичка бил казал, която е Духа на вегетарианската комуна, тъй като там, в този квартал, е било цяло общество от тази вегетарианска комуна, с които са служили, работили взаимно. Това малко хора го знаят и затова го правим там, за местните жители, които тъгуват по това време, тъй като всички тези имоти и сгради са продадени, разрушени, в момента издигат бетонни кооперации и какво ли не. И когато го направихме, те направо бяха адски радостни и щастливи. Така че в събота ще направим там официално откриване, ще се съберат гражданите, които живеят наоколо, просто да го отпразнуваме това нещо и да дадем един знак, че такова нещо е съществувало. И съответно ще има и други неща - мапинги, сгради, които се осветяват и т.н. Чудесно! А до кога може да се видят творбите от Седмицата на съвременното изкуство в Баня "Старинна"? До 25-и включително, като от 13.00 часа до 19.00 часа е работното време, почивният ден е четвъртък. Това, че отворихте Баня "Старинна" означава ли, че приключиха ремонтите там? Малко извън темата. Не. Нищо не е приключило. В момента сме точно в същия етап, в който бяхме, когато го напуснахме, само дето я лъснахме, измихме и изчистихме както се подобава на работно пространство, защото това ни е работната среда до 25-и. И се надявам вече в програмата на общината да залегне за догодина, или по-догодина ремонтът, след кино "Космос". Сигурно съм изпуснал и други инсталации като водното огледало срещу пощата. Има и такива, които се правят без разрешение, незаконно – това е артистична инвазия в публичното пространство, което да провокира. Но за друг път. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Такситата блокират АМ "Тракия", пускат само коли на специален режим
11:43 / 20.11.2024
Задържаха моториста, блъснал баба и внуче на столичния булевард "Гешов"
08:04 / 20.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
