Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Елица Парапунова за новогодишния фестивал в Разлог: Със Старчевата ние отбелязваме новото начало | ||||||
| ||||||
Нова година е един от най-обичаните и чакани от българите празници. Празникът освен с голямо веселие, обвързваме и с характерните за него обичаи. Първият ден на всяка настъпваща година в гр. Разлог е свързан с изпълнението на един от най-колоритните и типични народни обичаи, за които населението се подготвя старателно месеци преди това. "Старчевата" е фестивал, който празнуваме на 1-ви януари и с него отбелязваме новото начало. Всички ние от град Разлог и всички наши роднини и приятели се обличаме в носии или се правим кукери, или се правим на така наречените смешници - има политически сценки, принцеси, сватби. Излизаме заедно в центъра на Разлог, за да отбележим Новата година и да изгоним злите духове, това е символ на нашия кукер. Фестивалът е едно всеобщо веселие и всички хора са в трепетно очакване и голяма еуфория", разказва Елица. "Традицията тръгва от Разлог, има и други места, на които се практикува, но винаги има нещо, което е по-различно от нашата типична традиция, въпреки че и тя се е сменила през годините. В Разлог е оригиналното празненство. Няма точна година, която да можем да кажем,че е началото на "Старчевата", тя продължава повече от век със сигурност", разкрива студентката. "Старчевата" идва от старци, но старци сме всички ние", обяснява семантиката на името тя, като уточнява, че под старци не трябва да се разбира възрастни хора. "В Разлог се казва "Ще се направиш ли старец", тоест - ще се облечеш ли в нещо, ще се маскираш ли, а не да станеш старец", допълва Елица. Тъй като подготовката за кукерския фестивал е час от емоцията на празника, Ели ни разказа и за нея. "Подготовката, както моят баща обича да казва, започва от 1-ви януари и продължава до другия 1-ви януари, защото изисква доста време. Особено за нашите кукери, така наречените "чауши", тъй като кожите им се обработват, те се перат в различни киселини, много е дълга обработката. Носиите също се изкарват по-рано, мерим ги, зашиваме ги, каквото има нужда. Мислим с коя носия да сме тази година, тъй като повечето семейства в Разлог имат най-различни носии. Моята майка се занимава с носиите поне две-три седмици преди това, а баща ми, който е занаятчия и се занимава с обработката на кожите, месеци, даже целогодишно се занимава в тази насока", разказва тя. "Цялата тази еуфория е като жив музей, защото носиите, които обличаме са много стари и са от различни региони. Това, че сме от Разлог, не означава, че носим само разложки носии. Имаме носии от цяла България, дори от близките страни, да кажем македонски, защото това е нашата история", допълва разложенката. На въпроса "Как се е променил празника от миналото до днес?", Елица Парапунова отговоря: "Това е доста интересен въпрос, в миналото например не е било позволено жени да участват в този фестивал, а и не е имало толкова носии. Дори някое семейство да е притежавало женска носия, я е обличал мъж. Самият фестивал също не е бил толкова многоброен. Ние се обличаме по махали, имаме 7 в Разлог. Моята махала сега може да е от 200 човека, но в миналото е била от 30. Самите кожи на кукерите преди са се обличали директно от животното. Тоест, коли се животното и се облича още докато е с кръв, докато сега са модерни, изчистени, все едно си обличаш нова рокля". Младата разложенка ни сподели и някои от личните си спомени, свързани със "Старчевата". "Аз самата участвам откакто бях на няколко месеца, защото в Разлог е прието и бебетата да се обличат в едни малки сладки носии. Аз се обличам може би от 4-месечна. Цялото ми семейство се включва, брат ми също участва, преди това и дядо ми беше участник. Предава се от поколение на поколение и дори родините ми, които живеят по приницип в София, също се обличат на 1-ви януари", връща се назад във времето Ели. "Един мой най-мил спомен, които е бил най-емоционален, е когато се облякох по време на пандемията. За нас 1-ви януари никога не е под въпрос, той винаги е и ще съществува. По време на пандемията всъщност имаше една голяма всеобща паника и по принцип се реши да няма фестивал, което помрачи настроението на всички от Разлог. С моето семейство бяхме решили да облечем носиите вкъщи, да си направим снимка и така да отпразнуваме. Все пак се облякохме и излязохме навън. Много се радвам, че имам един кадър от този ден, на който кадър плача, докато една приятелка ми оправя забрадката, защото просто много емоционално го приех и се зарадвах, като в крайна сметка решихме да излезем", разказва още тя. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 362 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/61 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
