Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Димитър Минев: Фондът на библиотеката вече надвишава два милиона книги | ||||||
| ||||||
Каква беше 2024 г. за вашата библиотека и кое беше най-яркото събитие? 2024 г. за нашата библиотека е една изключително ползотворна и наситена година, изпълнена с много събития и с много дейност, главно заради това, че през тази година ние отбелязахме 145 години от създаването на библиотеката. За нас това е много сериозна и кръгла годишнина – една от най-старите институции в България. Тя е само с една година по-млада от Националната библиотека "Св. св. Кирил Методий“ в София. И двете библиотеки са тръгнали по едно и също време – още преди Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като две библиотеки в двете области, населени с българи. Тази богата история ние продължаваме да следваме, да спазваме, да предаваме на поколенията и да изпълняваме функциите, които са поставени още със самото създаване и основаване на библиотеката от изключителни просветители като Йоаким Груев, Константин Величков и т.н., и т.н. – да не ги изброявам, ще ни отнеме много време. Изключително много възрожденци и видни личности на Пловдив, които са имали и ангажимента, и желанието да създадат една институция, която да пренесе към бъдещите поколения паметта за народа, за българщината, за региона и за нацията. Това правим и в момента с много голяма гордост и достойнство. Също се опитваме да предадем на поколенията това, което притежаваме. А това, което притежаваме, не е никак малко. Изключително богати са колекциите на Пловдивската народна библиотека. Фондът на библиотеката вече надвишава 2 милиона библиотечни единици. Между тях има изключително ценни паметници на културата, някои от които са дори паметници на ЮНЕСКО. Свързани са с ръкописи, най-старите от които от XII век, старопечатни книги от времето на Възраждането, изключително интересни книги, закупени във времето от видни директори на библиотеката, които са единствени на Балканския полуостров. Това са офортите на Рембранд и т.н., и т.н., и т.н. – ако трябва да говорим за това, действително изключително много време трябва да отделим. По-важното е, че всичко това ние го имаме като история, имаме го като фонд, много важен за нас, и се опитваме да го пренесем и да го предадем на поколенията след нас. И в тази връзка трябва да кажем, че 2024 г. беше изключително богата откъм събития в културния календар на библиотеката. Освен че това е място, където може да се получи изключително ценна, полезна информация и точна информация, това е и място, на което се води изключително богат социален живот. През цялата година се откриват стотици изложби на различни автори, на училища, на школи и т.н., свързани с живописта и творчеството. Много други изложби също – на занаяти, на фотографии и т.н. Десетки литературни срещи, срещи с автори също сме имали. През изминалата 2024 г. инициирахме една такава рубрика – "Литературни срещи с изтъкнати автори в България“. Тук гостуваха известни хора – не искам да ги изброявам, за да не пропусна някой, но така или иначе, това са автори, които са оставили сериозна следа в България и в българското творчество. И за нас беше полезно да ги представим в навечерието на 145-годишинината на библиотеката. Организирахме и направихме една допълнителна читалня, която нарекохме "Акад. Петър Динеков“, защото вероятно не всички знаят, но цялата лична библиотека на акад. Петър Динеков е дарена по негова воля на Пловдивската народна библиотека, защото той от тук започва научния си път и има сантиментални спомени към библиотеката. Така че по негово желание приживе цялата му библиотека, която наброява близо 16 000 тома, е дарена на Пловдивската народна библиотека. Ние решихме да направим едно помещение, където цялата библиотека да се съхранява за тези, които се интересуват. Това помещение се ползва за много други инициативи, които са свързани с изнасяне на открити уроци към изключително много училища, с които работим – идват тук отделни класове, студенти, водят тук упражнения на място, уроци се изнасят и се показват ценни неща, които притежаваме. Точно тази читалня функционира много активно като място за неформални срещи. И мисля, че тя е напълно заслужена, точно поради това, че тя е обградена с духа на акад. Петър Динеков – един изключителен литературен изследовател и литературовед в България. Това също така ни дава самочувствие и гордост. Интересна инициатива през тази година беше, пак във връзка със 145-годишнината на библиотеката, че направихме шест библиотечни тура за всички тези, които проявяват интерес, желаят и искат да се запознаят по-отблизо и по-основно с дейността на библиотеката. При голям интерес бяха проведени тези турове с колеги, които разказаха собствените си впечатления от работата в библиотеката. Разбира се, отговориха на всички въпроси, които им задават посетителите – това са хора, които не са читатели към библиотеката, но проявяват интерес към нея. След тези турове тези от тях, които пожелаха, станаха и читатели на библиотеката и ние по този начин записахме – а това беше и идеята ни – 145 нови читатели, които са посетили тези турове. Т.е. това беше едно по-различно записване на читатели, на хора, които проявяват интерес към институцията. А в действителност колко са читателите и водите ли си статистика колко са посетили библиотеката, без да са ваши редовни читатели? Статистиката е публична, всеки може да я види. Тя е на сайта на библиотеката, всяка година се публикува. Там са данните за заетата литература, посетителите и всичко останало. Посетителите, читателите на библиотеката, редовните, са някъде около 10 000. Те се променят с малка бройка всяка година. Това са хората, които са посетили библиотеката и имат желание да станат читатели и да получат книги. Освен това ние имаме огромна дигитална библиотека, която е в интернет, която е 7 дни в седмица, 24 часа в денонощието достъпна до всички, и там няма необходимост да я ползват хора, които са читатели. Тя се ползва от всички, които влязат в линка на дигиталната библиотека, в целия свят. Има изключително много благодарствени писма от хора, които са си защитили докторантурите благодарение на тази дигиталната библиотека, защото тя е много богата и много добре обслужва потребители, защото това не са само сканирани копия, които ние притежаваме, а те са и оптически разпознати и вътре може да се търси по съдържане, така, както се търси в Google и както всички са свикнали да търсят. Това е страхотно! Ние сме говорили по тази тема, между впрочем, с Вас. Точно така, да. И това е нещо, което би трябвало вече и се надявам всички да знаят и да ползват, защото има много благодарности от ползвателите. Това са още около 30-40 хиляди потребители, които на година минават през тази библиотека – някои многократно влизат, други само единично, но всичко това се отчита по електронен път. Това на практика са пак читатели, но за съжаление, те не влизат в официалната статистика. Колко още дарители има библиотеката? Много ли са хората, които даряват книги на библиотеката? Да, много са хората, които даряват книги на библиотеката. Това са и частни лица, и организации. Ето сега, примерно, мога съвсем прясно да спомена днешното дарение, което е направено от Фондация "Балкански културен форум“ и инж. Любозар Фратев – нейния председател, които дариха последните две издадени книги. Това, между другото, е дейност, която ние съвместно правим. Заедно уточняваме какво и как да бъде издадено и както знаете, вече години наред те издават книги, свързани с Пловдив и България. Това са 20-та и 21-та книга, които са издадени от Фондация "Балкански културен форум“. Това е "Пловдив и Прилеп“ едната, и другата – "Пловдивската индустрия в годините на плановата икономика“. Двете книги са последните издадени - 20-та и 21-ва. Бих казал, че тази Фондация "Балкански културен форум“ е може би единствената в България, която с такава настойчивост и упоритост продължава години наред да възражда книги, да връща към живот книги, които са издадени по веднъж, или забравени. Вече говорихме и направихме работна среща с тях и за нещо ново, което предстои да излезе в края на тази година, така че това е изненадата, която предстои. Но освен тях, има, разбира се, и изключително много други дарители. На всички тях ние издаваме благодарствени адреси, които се надявам, че за тях са приятен спомен. Но освен това, мисля, че не бива да се пропуска и това, че библиотеката работи много активно в съвременно отношение. Освен това, което говорихме за дигиталната библиотека, ние много активно действаме с въвеждане на една система, която защитава повече и улеснява много работата – това е т.нар. RFID система, която е електронно отчитане и заверяване на заетите, незаетите и върнатите книги по изключително бърз начин, само с прочитане на код, както и с охраняването – ако книга не е записана, тогава на изхода започва да пищи системата, която я отчита. Това е наистина много добро, защото помага за опазването на фонда и за контролирането и дисциплинирането на читателите. И вече има резултати от това. Освен това, направихме, изцяло завършихме – през 2024 г. сключихме последния договор, за да завършим едното от хранилищата, което е цялото с подвижни стелажи, т.нар. компактоси, които икономисват място. Това са стелажи, които се движат на релси, много лесно – от всеки един служител на библиотеката може да се извършва. Те се доближават един до друг и по този начин спестяват мястото в пространството. Т.е. ако при нормално подреждане на стелажите в един етаж се събират да кажем 100 000 тома, като се подредят по този начин, се удвоява веднага количество – стават най-малко 200 000. Така че това решава въпроса на библиотеката с пространствата за набавянето на нова литература, защото както казах, фондът вече надвишава два милиона, а тя не е проектирана за такъв голям фонд, и съответно пространствата са необходими и нужни във всеки един момент. А докъде стигна работа по проекта за осъвременяване на самата сграда? И това ще отговоря, но преди това да кажа, че бенефициент по този проект е Община Пловдив. Ние сме партньори там. Разбира се, че сме дали всичко, за да подготвим и да бъде представен за спечелване. Но библиотеката в момента работи и през 2024 г. е работила по четири проекта, които са много сериозни. Единият от тях продължава вече четвърта година. Той е проект между 16 институции, ръководени от Българска академия на науките. Той се нарича "КЛаДА-БГ“ и е за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство. Това е изключително важен и ценен проект, в който ние сме партньори и единствените, които са там донори на съдържание. Т.е. даваме достъп до това електронно съдържание. Всички останали работят по софтуери и програми за обработването, разпознаването, прочитане, разчитането, включително вкарването на изкуствен интелект за това съдържание, което даваме. Така че това е изключително ценен и важен проект, по който продължаваме все още работата си. Това е вече, както казах, за четвърта година. Освен това спечелихме проект за технологично обновление на библиотеката, което също е много важно, и сега предстои да бъде реализиран. Той е спечелен през 2024 г., но ще бъде довършен през тази. Технологичното обновление на библиотеката включва разработване и развиване на тази система – RFID, за която говорих преди малко, във всичките й функции, с добавяне на възможности за самообслужване на читателите, т.е. те сами да си връщат книги, взимат, да си ги записват и т.н., и това да се случва и във времето, когато библиотеката даже не работи. Доста интересно, да. Така че това предстои да бъде реализирано по този проект, който е спечелен. Един друг проект – "По следите на българската книга“, който спечелихме и е отпечатан, е реализиран. Развиване на умения на библиотечните специалисти в Пловдивска област също е един проект от Министерството на културата, който е реализиран, Сега, тази година, продължават такива проекти, които са спечелени, както и нови, за които кандидатстваме, т.е. процесът продължава. И сега да се върнем на проекта, който е прекрасен, чийто бенефициент е Община Пловдив, по Плана за възстановяване и развитие. Това е нещо изключително добро. За съжаление, там информация аз не мога да дам как и докъде се движи проектът, защото той е свързан с обществени поръчки, подготовка и на екипа, който го движи, и т.н. Знам само, че имаше допълнително искане и гласуване в Общинския съвет на допълнителни средства, за да се добавят към тази сума, която е близо 3 милиона за библиотеката, за да може да се довършат нещата в цял вид по предварителни изчисления. Надявам се всичко да върви по график и да се случи. А има ли надежда тази година да се случи? Не, не. Това е по-дълъг процес. Може да започне, но няма как да се случи тази година. Можете ли да подскажете едно-две поне интересни неща, които тази година ще се случат в библиотеката? Като събития, може би. Като събития има интересни предложения на колегите, които сега обсъждаме и подготвяме, които вероятно се надявам да бъдат и реализирани чрез Фондация "Пловдив 2019“. Те са свързани със запознаване на обществеността на Пловдив с това какво представлява библиотеката, какво съхранява, какви дейности извършва, какво може да прави. Всичко това е направено по много интересен начин, в един проект, с който предстои да бъде кандидатствано. Надявам се да бъде и спечелен. Има и много интересни интелектуални предизвикателства, каквито са куизите в библиотеката. За 2024 г. това пропуснах да кажа, а е важно – организирахме куизи в библиотеката, шест куиза. Вече има отбори, които се изградиха, следят, участват. Това са много интересни състезания в областта на културата, изкуството, киното – всичко, което е свързано с културата на практика. Предстои те да се развиват и през 2025 г., както и едно изключително важно, според мен и според колегите, отношение и значение към хората със специални потребности. Обърнали сме се към Център "Соник“, с които си партнираме добре. Те също ще участват в един проект, чрез който ще им бъде представена библиотеката по начин, който е достъпен за тях, така, че те също да имат отношение, да разберат. Предполагам, че имате и специални инициативи за децата, но това може би с Детския отдел трябва да го говорим? О, да, да. За Детския отдел има също много инициативи, да. Но това пак трябва да бъде отделно включване според мен. Ами, благодаря ви много, наистина интересни неща са се случили през годината и сега предстоят. Вие ще извадите програма най-вероятно, ако вече не сте? Да, да, ние редовно я представяме. Тя влиза в общинската, част е от културната програма на Община Пловдив. Така че и информация може да се получава. Нашата идея е тази информация да стига до по-широк кръг от хора, за да знаят, да разбират и да избират какво да посещават. Каква е възрастта на посетителите на библиотеката? От колко до колко години са и кои преобладават? Самият факт, че ние всяка година в навечерието на 24 май излъчваме "Читател на годината“ в диапазона от 5 до 105 години, означава, че библиотеката се посещава без възрастови ограничения от много широк диапазон от хора. И това е много радостно. Това, което мога да кажа от собствен опит е, че през последните години интересът традиционно от по-възрастното поколение се измества към по-младото поколение, към учениците и към младежката възраст след училище, т.е. хора, които са били доста дълго време недалеч от книгата и книжните ресурси, т.е. от т.нар. електронно поколение. Някак си от любопитство или знам ли от какво, но интересът се връща. Това за нас е много важно и ценно. То става бавно, разбира се, но се забелязва. И това вече може да се каже като тенденция. Ами може би сега с тези вкарвания на новостите, които подготвяте, това още повече ще засили техния интерес. Да, определено се надявам. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 108 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/18 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
