Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Деница Караславова: Музиката претърпява катарзис в момента и чакам наистина добри отзиви за пазара в България | ||||||
| ||||||
Продължаваме на музикална тема. В студиото ни вече е певицата Деница Караславова. Откъде ви звучи толкова познато това име? От популярния формат "Гласът на България“. Друга интересна подробност е, че Деница е и бивша хористка в хор "Детска китка“. За музиката, живота си и проектите си сега ще ни разкаже самата тя. Много ми е приятно да съм във вашето студио днес, изключително съм благодарна за поканата. Благодаря! Кажи ни как реши да се занимаваш с музика и от малка ли това беше твоето нещо? Ще звучи малко често използвано, но наистина от страшно малка се занимавам с музика, влече ме. Винаги съм пяла вкъщи пред родителите си, на огледалото с дезодоранта в ръка и т.н. и това винаги съм искала да е моята професия, моят път в живота. И ето, че стана. Стана, със сигурност. Днес е 15 септември, няма как да не те попитам. Да. Между другото, честито на всички ученици и ученички, които са в момента, и това им е първият учебен ден. Пожелавам им една наистина хубава година да имат. Спомняш ли си твоя първи учебен ден? Спомням си, спомням си. И как беше? Беше много притеснително, защото аз се преместих от друг град в друг апартамент и много скоростно ми се случиха нещата, и беше наистина голям шок за мен. Но пък учителката ми тогава, началната учителка беше страхотна, учениците бяха много готини и общо взето, те ме предразположиха да си изкарам добре първите четири години. Всъщност това преместване не ти се случва за първи път. Ти си от Пловдив и сега вече живееш в София. Да, абсолютно. Вече съм свикнала така бързо да влизам в ритъм. А откъде започна цялата ти история с музиката? В интерес на истината, първият човек, който ме грабна и видя таланта в мен, беше Яна Делирадева, която доколкото разбрах, преди малко е била в студиото. Да, преди малко имахме интервю – по телефона всъщност, защото и тя беше в друг град. По телефона, да. Всъщност хор "Детска китка“ е мястото, където започна моето развитие с музиката. Освен чисто вокално, хоровият състав "Детска китка“ всъщност ми помогна да работя в екип, защото това е много важно. И забелязвам напоследък колко малко хора всъщност могат да работят в екип. Защото ти дори когато си самостоятелен изпълнител, сам си на сцена, отново има хора, които седят зад теб, и трябва наистина да съумяваш да балансираш нещата и да можеш да работиш в екип. Да, и екип се гради трудно. Абсолютно, да. Ходили сте по турнета – с Яна Делирадева го коментирахме това нещо. Сега сещаш ли се за някоя интересна случка от някое от тези турнета и кое ти беше любимото? Те не са една или две. Ами, любимото ми турне беше във Виена. Ходихме на един фестивал – забравих му името сега, ще ви излъжа, ако го кажа. И беше във Виена, бяхме в "Златната зала“ и беше едно невероятно изживяване. Тогава спечелихме и първо място всъщност на този фестивал. Беше интернационален и беше изключително… беше "Уау“ за нас наистина, защото ние се подготвяхме може би три или четири месеца. Работихме с Лили Илиева, която е изключителна оперна певица, с целия екип на "Детска китка“. Беше наистина вълнуващо. А за интересни случки – те не са една и две, както казах. Най-интересните винаги се случват, когато пътуваме, т.е. в автобусите, във влаковете, в самолетите, където и да сме пътували, когато сме извън сцена, винаги се случват интересни неща. Ако сега имаше възможност да се върнеш назад, би ли променила нещо? Не, никога не бих променила нещата, които съм правила, защото те са ме изградили такъв човек, какъвто съм в момента. Аз обичам да правя грешки, защото от грешките се уча. Но естествено, се опитвам да ги избягвам. Създаде ли в хора приятелства, които поддържаш и до днес? О, разбира се, да. Може би с две или три, хайде, няма да слагам цифра, защото може би са повече, но с много момичета поддържаме комуникации и излизаме, когато се прибирам в Пловдив, и прочие. А ти работеше и за Софийската опера и балет, ако не се лъжа. Да. Там работехте по проекта "Клетниците“? Да, "Клетниците“. Разкажи ни малко. Това наистина е един тежък мюзикъл и изключително уникален сам по себе си. Той дори и на световен мащаб е един от най-известните мюзикъли. Освен на "Клетниците“, сме работили и по "Шрек“. Изключително хубав екип са в операта. Сварих наистина добри хора, защото в музикалния свят често се случва да няма… всеки да иска да те спъне и т.н., но там наистина бяха стойностни хора, много приятни. Станахме си изключително добър екип. Излизаме, дори извън "Клетниците“ и наистина е вълнуващо, вълнуващо. Аз си влязох на 16 години, сега съм на 20. Да, вече четири години. Четири години, да, сме с този екип. Уау, колко много звучи. Да. А има още, още много да се гради напред. Да, уау, наистина. Да върнем малко лентата назад в този смисъл и да поговорим за "Гласът на България“. Как реши изобщо да се запишеш и какво ти даде този формат? Аз не го реших, в интерес на истината, това е интересният факт – че ме записа една приятелка, която беше моя съученичка тогава. И общо взето не очаквах изобщо да мина напред, нито пък очаквах да отида дори на столовете, на Blind аudition-а. Беше… сърцето ми туптеше на пълен оборот, наистина на пълен оборот и не си спомням почти нищо. Бях толкова притеснена, че не си спомням нищо, но това… Мозъчна мъгла. (смее се) Да, но това беше наистина едно училище за мен, което ми показа пред колко хора можеш да пееш физически, пред колко хора можеш да пееш и пред малкия екран. И това си е наистина едно училище, една школа, която те гради, освен като човек, и като артист, защото ти трябва да знаеш как да общуваш, как да говориш, да имаш дипломатичност, такт на определени моменти. Това се учи в такива среди на практика. А какво представляват подобен тип формати в България? Толкова ли са тежки, колкото казват твои колеги, които също са излезли от тях? Обясни на слушателите ни. Форматите в България не са толкова тежки физически, по-скоро са тежки чисто психически. Защото много хора мислят и мечтаят, че влезеш ли по телевизията, вече всичко… ти си известен, много е хубаво, приятно е. Да, това е приятно в първите няколко часа, след което определени хора навлизат в личното ти пространство, ставаш по-разпознаваем, не можеш да излезеш примерно на бар или някъде, където да те посочат с пръст. Това в един момент става доста неприятно за теб и дори за хората около теб, с които си излязъл, и т.н. Форматите са… Да не забравяме, че това е шоу и бизнес в едно, никога не се гледа само таланта, гледа се и как визуално стоиш на сцена, как интерпретираш нещата спрямо своята призма и прочие. Общо взето, много са компонентите, за да бъдеш в такова предаване, но ако искаш да влезеш, аз съм с две ръце и го препоръчвам, защото наистина няма кой да те научи на това нещо. Предполагам те разпознават по улицата, спират те за снимки? Ами, преди беше повече така. Аз и не обичам да казвам, че имам такова творчество, сега го изпитах на мой гръб, влизайки в Музикалната академия. Аз не се представях като Деница Караславова – певицата, аз се представях като нормален човек. Като Дени. Като Дени, да, като тяхната колежка. Обаче много хора от интерес са проучили и са видели творчеството ми и в един момент имаше малко дистанция от мен, чисто… "Сега тази има песни, тя е отишла вече там, където аз искам да бъда“, защото повечето хора това им е мечтата, което няма нищо лошо, естествено. Но аз не се възприемам като нещо повече и често гледам да избягвам такива събития, за снимки, за автографи, в смисъл, ако съм пред много хора на публично място. Да. А как прекарваш времето си в Музикалната академия, каква е програмата ти? Тя е много рехава, в интерес на истината. Учим изключително много. Боря се за стипендия, макар че не съм учила музика никога през живота си, освен в "Детска китка“. И влизам там примерно в 7.00 часа, имам лекция, приключвам до към 12.00, от 12.00 часа имам свободно време, пия кафе, после имам още една лекция и седя до 21.00 часа. Взимам си стая с колегите, свирим, пеем, правим джемове. Много е интересно наистина и общо взето си прекарвам времето с нещо, което обичам. Работите и се забавлявате, надграждате се. Точно, да. А какво по-хубаво от това да работиш нещо, което обичаш? Да, да. А според теб има ли музикален пазар у нас? Как мислиш, хората оценяват ли новата българска музика? Между другото, иска ми се да кажа не, защото доста съм била недооценявана, но нека да изключим егото ми в случая. Да, има, макар и по-трудно, има пазар. Просто трябва да се бориш, да се запознаваш, нещо, което не е присъщо на много хора. Освен това, колкото и да е, трябва да ходиш, да се запознаваш, както казах, да говориш мило, дипломатично, но все пак има пазар. Постепенно виждам как музиката се изменя, има неща, които вече се възприемат повече. Джазовата музика например – тя доскоро не беше никак позната на българския пазар. Дори и тези източноправославни песни, които сме пели в хора, вече много повече хора се радват на тази музика и я разбират, което е най-ценното. И смятам, че музиката претърпява катарзис в момента, така че чакам наистина добри отзиви за музикалния пазар в България и за музиката като цяло. Миналата година, ако не се лъжа, ти взе участие в един доста престижен конкурс в Русия – "Нова вълна“. Разкажи ни за него. "Нова вълна“ беше едно много готино преживяване със сигурност. Отидох там, нямах всъщност идея къде отивам. То се оказа като един лагер. Ти отиваш и 20 дена работиш със сценичен продуцент, който ти обяснява как, къде, какво и общо взето за психиката ти е много смазващо. Беше уникално, не съжалявам, че съм отишла, научи ме на много неща и общо взето, продължаваме напред, както е казал един виден спортист. Мечтател ли си? Абсолютен. Без мечти не става. Може да те затрудня малко с този въпрос – ако можеш да опишеш живота си със заглавие на филм, какво би било то? О, боже! То няма да е един, аз съм такава шизофренна личност… (смее се) Ами, като минем през "Ла, ла Ленд“, защото все пак трябва да има малко филм в цялото нещо и някакъв илюзия да вкараме, продължаваме към "Матрицата“, защото постоянно влизам и излизам от едното и влизам в другото. Ами много са филмите наистина, много са. И като за финал, какво ще кажеш на всички малки деца, а може би и по-големи, които ти се възхищават и искат да се запишат да участват в някой конкурс, формат или просто да се занимават с музика? Да се запишат в конкурс или формат съм винаги с две ръце, защото сами ще научат как трябва да се върви по пътя. А за хората, които искат да се занимават с музика съвет: правете го, защото наистина това е нещо, което храни душата. Има време, когато да храним нещо друго, и семейства, и т.н. Докато мога, аз съм си казала, че искам да храня душата си и да продължавам да се занимавам с музика така, както аз го разбирам. Благодарим ти много, Дени, за това участие при нас. Изключително много го оценяваме и много се радваме, че беше тук. И аз благодаря. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 7007 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1168 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
