Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Чували ли сте легендата за Сирма войвода - жената воин | ||||||
| ||||||
Дека се чуло, видело мома войвода да бидит на седемдесет сеймени, на тия гори зелени, на тия води студени? Така започва песента за една от най-известните хайдушки войводи – Сирма Войвода. Изненадата на народния певец, че една мома е станала войвода, отразява господстващото във вековете положение на българката – да бъде вън от обществения живот и борби, в които почти единственият действащ фактор е мъжът, съобщи Българска история. Въпреки това факт е, че дните на османската власт са били толкова страшни, че и ръката на жената е бивала принудена да се вдигне в защита на чест, семейство и родина. Отражение на това явление намираме в редица предания за жени-хайдути, като Сирма войвода. Тя е била реална личност, родена през 1776 година. Истинското ѝ име е Сирма Кръстева. Ражда се в семейството на Стрезо Дичов – известен резбар и живописец и съпругата му Ангелина. Името Сирма означава "магия" (от гр.), но същевременно в някои краища на България се използва и за "сърп". И в двете си значения то напълно отговаря на характера и действията на героинята. След като изчезва най-добрата й приятелка – Руж(к)а, похитена заедно с още няколко девойки от богат местен турчин, на Гергьовден 1794 година младата Сирма събира малка дружина и се отдава на хайдутството. Това според някои автори става още преди тя да е навършила 20-годишна възраст. В продължение на над двадесет години Сирма войвода действа из Македонския край – Дебърско, Кичевско, Крушевско и около Прилеп. Сборищата на четата ѝ са предимно в Шар планина и нейните разклонения – Бабин трап, Стогово, Барбура, Кърчин. Защитава населението в тези краища от безчинствата на албански разбойнически банди през размирния ХVІІІ век. Прочува се с ликвидирането на Амза бей – един от най-опасните местни потисници. Именно в сражение с неговата банда Сирма е ранена тежко, след което при нея остава да се грижи за възстановяването ѝ само байрактарят на дружината Вълко Спиров от Крушево. Най-интересното е, че Сирма е била начело на хайдушкия отряд, без почти никой от хайдутите да е наясно, че лидерът им не е мъж. Точно за това разказва легендата за Сирма войвода – че тя се престорила на мъж и затова успяла да бъде начело. Според преданието, което е разказано и в народни песни за Сирма войвода, хайдутите не искали водачът им да е жена. Когато разбрали, че войводата им не е мъж, те се разлютили и поискали тя да се откаже. Историята мълчи колко време е воеводствала Сирма, но се знае от Димитър-Миладиновото допълнение в сборника на Братя Миладинови: "момците, кои тая водеше, я узнаха како девойка кога йе се скинаха (свалиха) петлиците от гръдите…". Сирма войвода предложила на хайдутите от своята чета различни начини за избор на нов войвода и всеки път изборът падал върху нея самата. Едно от изпитанията е било точна стрелба и само Сирма успява да уцели пръстен, вързан на далечно дърво. Сред другите изпитания било състезание по далечно хвърляне на камък, което отново спечелила Сирма войвода. Така седемдесетте човека, които според преданието е водела през горите, решили тя да остане техен лидер. След няколко години бурен хайдушки живот из горите Сирма войвода през 1818 година се заселва в Прилеп, като се жени за байрактаря си Вълко Спиров. Тя така и не се завърнала към хайдушкия начин на живот. Димитър Миладинов с възхищение говори и за други нейни качества. Тя можела за един ден да иде от Крушево до Прилеп и обратно! През 1856-57 година с нея се среща Димитър Миладинов. В сведения под песента той разказва за срещата си със старицата: "Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите пълни и саби, обвесени на зида, висяха над нея“. В своя сборник "Български народни песни“ песента за Сирма е записана под номер 212, раздел Хайдутски песни. За нещастие злата съдба я достига на стари години, след като е убита от турци на път от Прилеп за Варош през 1864 година. Нейна восъчна фигура е поставена в Музея на македонската борба в Скопие. Нейна по-голяма сестра е Боряна войвода. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
