Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| Бакърджийството - занаятът на траките | ||||||
| ||||||
Медникарството (или бакърджийството) е занаят, познат по нашите земи още от времето на древните траки, за които се смята, че са прочути майстори на медта. То среща своя разцвет през Възраждането, когато в България се оформят множество бакърджийски центрове (Велико Търново, София, Шумен, Пловдив, Прилеп и Устово), а медните съдове започват да заемат важно място във всекидневието на българина. Тогава се обучават и едни от най-добрите майстори, оставили в наследство красиво изработени съдове, които и до ден днешен будят възхищение у нас. Бакърджийството, както и повечето занаяти, се предава през поколенията, което допринася за запазване на многогодишните му традиции. По-важни медникарски сечива, които си заслужава да познавате, са: мях, мулия, циция, дървени чукове, железни чукове, магаре, калеми и други. Що се отнася до материалите, в най-старо време майсторите сами леят медните листи, от които изработват съдовете, но по-късно започва внос от Цариград. От тези листи се правят всички части на съда и впоследствие те се събират в едно цяло. Следва и дооформянето, което често се преплита и с украсата. В противен случай, бакърджията украсява своето произведение едва най-накрая. Предпочитан метод е продължителното нагряване и начукване на медта с различни чукове, но понякога се използва шило или киселина. Медникарството се специализира в изработката на домашни съдове и църковна утвар или по-конкретно в тяхното профилиране. Това се дължи на ковкостта на медта и нейната висока топлопроводимост. Бакърджиите изработват над тридесет вида битови и ритуални съдове, между които са сахани (днешните им заместители са чиниите и супниците), свещници, чашки, джезвета, гюмове (съдове с високи гърла, използвани за съхранението на течности) и разбира се, казани (използвани в абаджийството, бояджийството и по-късно в производството на ракия и розово масло). В миналото медните съдове постепенно се налагат като предпочитан сватбен подарък, защото се смята, че те носят на младото семейство послание за топлота и уют. Също така българите вярват, че в медни джезвета се приготвя най-вкусното кафе, а греяната ракия в меден съд е ненадмината по своя вкус и ухание. Османското иго несъмнено оставя своите следи върху медникарството. Те се изразяват в изобразените форми и релефи. Въпреки това, отличителна черта на българското бакърджийство е неговата функционалност – прости традиционни орнаменти, разположени симетрично спрямо центъра на съда, или с други думи практичността на изделието надделявала над художествената му стойност. По-известните имена в бакърджийството са тези на потомствените майстори-медникари Тотеви, както и на Петър Бкърджи, Ангел Пенков и много други. В днешно време занаятът постепенно залязва заради това, че ръчно изработените съдове са изместени от промишлените такива. Въпреки това, съвременните майстори се стремят да запазят многовековните традиции и духа на миналото, изработвайки същите съдове със съвременни инструменти и материали. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Влак с близо 60 пътници дерайлира на гара в София
20:05 / 23.11.2024
Катастрофа затруднява движението по Подбалканския път
17:01 / 23.11.2024
Коледна приказка: Най-красивите базари в Европа през 2024
16:19 / 23.11.2024
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
12:26 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
