Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
София
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Други
Кино и филми
Културни
Личности
Музика
Кулинарни
| 45 години от смъртта на една от най-ярките български поетеси | ||||||
| ||||||
Поезията я съпътства до последния и дъх. Тя оставя кратко предсмъртно съобщение, което звучи като стихотворение: Измамена Младост Прошка Сън Спомен Зад стените на голямата къща ТАЙНА След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише: Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само! и още: Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници. Голяма част от тврочеството на Дубарова се е превърнало в българска естрадна музика. Поезията на Петя Дубарова носи пламъка на копнежа й за един по-добър свят. Именно в чест на този копнеж по добротата, почитаме поетесата със стихотворението й "Доброта": Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме. И вените ми, сплетени в гора, ми търсят ново, благородно име. Понякога съм толкова добра!… И скрива ме във коша си чемшира на двора. Неизмислена игра ме търси и ръцете ми намира! Понякога съм светла като мед. Тогава светли устни ме обичат. Понякога съм златен слънчоглед, красив като главата на момиче. Понякога съм бяла и добра. Как рядко ми се случва да съм бяла! Тогава искам сън да подаря на всекиго. И свойта обич цяла да счупя на парченца от стъкло, да пръсна и добри ръце да сгрея. И дала сок на нечие стъбло, да пазя свойта тайна, че живея! |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Любопитни новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Известна жена цъфна дибидюс гола
10:55 / 03.02.2025
Българско семейство си купи къща за 1 евро в Сицилия и сподели тайната
00:02 / 05.02.2025
Този витамин спасява сърцето след инфаркт
10:49 / 03.02.2025
Съдът отказа на фракцията на Доган да изключи Делян Пеевски от ДПС
17:47 / 04.02.2025
Част от кв. "Васил Левски" остава без вода
11:29 / 03.02.2025
Актуални теми
Абонамент
Анкета
